Черно лято

By Ивайло Гогов

Съвременна поезия на слънчевото затъмнение и дългия мъчителен път към дома.

• Language: Български
• Publisher: Ивайло Гогов
• Release date: Oct 20, 2014
• ISBN: 9781311348258

Ивайло Гогов

Роден: 24 Март 1973Предпочитано място за живеене: София, БългарияПрофесия: Ландшафтен архитектСтраст: Писане и четенеИздадени на хартия: 8 стихосбирки, 11 романа и 2 сборника с разказиМото: По-добре едно по-малко, отколкото едно повече

Book preview

Черно лято

поезия

Ивайло Гогов

Copyright 2020 Ивайло Гогов

Smashwords Edition

Smashwords Edition, License Notes

This ebook is licensed for your personal enjoyment only. This ebook may not be re-sold or given away to other people. If you would like to share this book with another person, please purchase an additional copy for each recipient. If you’re reading this book and did not purchase it, or it was not purchased for your use only, then please return to your favorite ebook retailer and purchase your own copy. Thank you for respecting the hard work of this author.

Съдържание

Двайсет и седми

Нектарът на асфалтената мъдрост

Прослушване

Пътека с обещания

Дори

Ако утре намеря

Вяра

Аз не съм този

Майко

Всичко е назад

Блясъкът в очите

Казах

Забравих

Легни до мен

Защо?

В топлата вечер

След този ден

Сред стаята лежат

Обичайте ме

Черно

Смъртта не може да ни раздели

Събота сутрин

Къде ще ходим тази вечер?

Ела да ме обичаш

Изчезвам

Защо ти се обаждам?

Пътища

Животът ме обрича

Нима ще спрем сега?

Под жълтите лампи

Ако днес

Дойде време

Тази вечер ще бъде различно

Див по натура

Отново съм на пътя

Забрави

Не

Скитник

Докосни ме

Тъй, както ви обичам

Защо да те обичам?

Заради хората

Ти, отсреща във мрака

Край

Мечта

Затъмнение

Крещя и се променям

Ако

И пак

Агония

Никой

По пътя

Опитай

Мълчи и я търси

Едва ли ще намеря

Не искам

Още, още, още

Любов

Ей, момиче

Как да забравя?

На тротоара

Черно лято

Умерено

Как се обича без думи

Да

Така бяхме свикнали

До вчера

Хайде сега

Не мога да се спра

Сега ще те науча

Пожелай ми

Докато има път

Успех!

С теб двамата

Три дни

Ще бъде

Песен

На Иво

Научи ме

Подари ми

- - -

Открий ме

Да бях на теб

Защо?

Нима

Не ми стига

Не е ли хубаво

Сега

Теб

В най-студения ден на декември

Двайсет и седми

Двайсет и седми.

Седя на ръба

на най-горното

трудно стъпало.

Под мен – океан

от познати високи неща:

няколко бога,

десетки държави,

стотици

различни езици,

пелтечещи

еднакви молитви.

Милиарди повярвали

и милиарди

все още невярващи.

-

След крачка

ще свърши света.

Стъпало –

и вече ще виждам

следите си само –

начало

на новия свят.

Нектарът на асфалтената мъдрост

Домът ми се превърна

в хладен спомен.

Закичен само

с раница за храброст,

вършея слънчогледовите пътища.

Амбициите останаха

тогава.

Сега вървя

и лакомо събирам

нектара

на асфалтената мъдрост.

-

Поседнал

в сгорещените следобеди

край пътя,

аз му пея неподправено

поемите си искрени – така,

че той размеква

снагата си

хилядакилометрова.

-

И