Фрас, прас и чао!

By Милен Симеонов and Ивайло Гогов

Милен Сименов и Ивайло Гогов ни представят поредната си налудничава история: банков обир по време на епидемия. В каквито и посоки да завие сюжетът, смехът е гарантиран - понякога през сълзи, а понякога и само сълзи.
Книга, написана с удоволствие за онези, които четат с удоволствие.

• Language: Български
• Publisher: Милен Симеонов
• Release date: Jan 24, 2021
• ISBN: 9781005992767

Милен Симеонов

Милен Симеонов е роден и живее в София. Първата му книга издадена до сега е "Стръв за пирати". Скоро предстои да завърши втората си книга "Ние тримата".

Book preview

Тази фраза може да означава какво ли не. Не се напъвай. Не се напивай. Не се оливай. Не залагай на слаба карта. Не лèжи на тая кълка. Голям залък лапнѝ. Не се дръж особено.

Особено на тесен път.

Значи е напътствие за из път.

И карай само с включени светлини.

Пък никой не кара с изключени тъмнини.

Апостол е с каска. Въпреки седемдесет и двете си години. Коя от коя – пò.

Моторът е с кош. И с една година по-стар. Направо суперстар. Но иначе е като нов. Горан си разбира от занаята. Барнал го е.

Апостол се е обърнал. Може би е време да се сбогуват. Кратка прегръдка между приятели за цял живот. С трийсет и две години разлика.

Горан е млад и широкоплещест. Коженото му яке е много по-голямо отвътре, отколкото отвън. Иначе няма как да побере всичките му бицепси, трицепси и делтовидни мускули. Специално при Горан, длетовидни.

Ген.

Апостол е джентълмен. Черното му сако също е по-голямо отвътре. Изважда малка плоска бутилка и отсипва две капки на земята. А сетне я подава на Горан.

За спомен.

На добър час!

Каквото и да означава.

Четири месеца по-рано

В КРАЯ НА ЗИМАТА

2. Счупеното носи щастие.

Колкото по-счупено, толкова повече щастие.

През дупката в пода на банковия трезор надничат три мъжки лица, озарени от щастие. Току-що са счупили подовата настилка. Изотдолу някак. Направо са я изпочупили. Няма как да не са щастливи. Привижда им се чиста печалба. Чак са им се отворили чакрите.

Избутват натрошените плочки и разчистват отвора. Подпират се на лакти и колене, колкото да нахлуят в осветената до бяло стая.

Студен бял LED.

Примижават и отново отварят очи. Колкото да установят, че малкото помещение хич не прилича на трезор. Коридор е по-точно.

Точно там са. В задната част на банковия клон.

Клин клин избива.

Като да са в небрано лозе.

Клан-клан, недоклан.

Крал Карл и кралица Клара крали кларинети за кралския карнавал.

Тези тримата също изглеждат като да са тръгнали да крадат.

Три популярни заглавия от миналото: „Трима мъже в една лодка, „Трима мъже край люлката, „Трима мъже в снега". Тези тримата повече приличат на тримата глупаци. Или поне така се гледат.

Споглеждането е сред най-древните жестове на недоумение. Оглеждането идва после. Което им позволява да видят три сиви врати сред белите стени. На едната пише офис, на другата пише склад, на третата са изрисувани силуети на мъж и жена. Почти еднакви.

Тримата мъже са доста различни.

Апостол за последно е казал наздраве на седемдесетия си рожден ден. Преди две години. Тогава си е купил и костюма, с който е облечен.

Облещен е. Гледа като облъчен. Тарикатската усмивка под тънките му мустачки е невидима. Но поне филцовата шапка му стои добре.

Коцкар не е чуждица.

Апостол никога не е живял на чужд гръб и за чужда сметка. Но нищо човешко не му е чуждо.

Горан е на път да навърши четиридесет и една все някой ден. Но в ден като днешния се чувства на двайсет и пет. Стоте му килограма са равномерно разпределени по цялото тяло. Предимно в горната част. Но няма как да видим заради коженото яке. Общо взето, рокерско. Моторджийско.

Горан е част от общността.

Силвестър още няма трийсет. Още няма професия. Още няма и диплома за висше образование. Но пък има вкус. Предимно за иху-аху, чики-рики, зачервени очи и синьо кадифе. Като за последно.

Силвестър е син на Апостол. Респективно му е и наследник.

И тримата са с респираторни маски на лицата. Тъмночерни. Маската на Силвестър е избродирана в шарено, за да му приляга

Очите им шарят.

Озадачен е прилагателно.

Задачата е била проста. Би трябвало да е точно полунощ. Би трябвало да се намират в трезора на банката.

Планът е бил идеален. Но реалността никога не върви по план.

Зад вратата офис се чува фин женски глас. А не би трябвало.

Апостол я открехва леко и крехкият глас се чува по-ясно. Звучи някак врял и кипял. Лихви, проценти, падежи и всякакви врели-некипели.

Ясно. Някоя от служителките е останала до по-късно.

Какво правим? Горан се е сетил да пита малко късно.

Човек каквото си направи...

Ще изчакаме. Апостол шепне през маската. Мацката все ще си тръгне.

Ръчният часовник на Горан показва пет минути след дванайсет. На другата му ръка виси сак с инструменти. Апостол се е чудил дали да си вземе джобния часовник. Горан се е чудил кое е първо – иглата или конецът. Силвестър се е чудил кое първо ще свърши след хиляда селфита – батерията на телефона или паметта на картата.

3. При нужда човек прави какво ли не.

При голяма нужда общо взето прави едно и също. Когато човек е на зор, превземките изчезват. В тоалетната всеки е насаме с нуждите си.

Зад вратата с изрисувани силуети се е спотаил млад мъж. Седнал е върху тоалетната чиния. Направо я е възседнал. Обсебил я е безогледно. С оглед на забележителния си силует. За последно се е теглил преди десет дни. После е теглил една тиха ругатня на кантара и се е отказал. Няма какво да направи. Затова е започнал да се прави, че не му пука.

Бая е охранен като за охранител.

Горната част на униформата му изглежда сякаш ще се спука. Долната е свалена и надиплена. От едното му ухо виси синя медицинска маска. И в двете му уши са напъхани слушалки, свързани с телефона в дланта му.

Hast du etwas gehört? Nein.

Очевидно учи немски език.

Странно че няма дума ушечувно. Нито ръкопипно.

Младежът напипва рулото тоалетна хартия и довършва започнатото преди половин час.

Не е чул нищо. Нито разбиването на плочките, нито разговора между Горан и Апостол.

Но дори Силвестър чува пускането на водата. По средата на деветото си селфи. Точно е обяснявал колко яко е да се обира банка. С нескрит копнеж да стане звезда в Инстаграм. Инстантно, ако може.

Тримата мъже се споглеждат, наежват се и заемат позиция. Горан изважда отвертка от сака за всеки случай. Да не стане някоя грешка.

Кръстатата отвертка все по-масово и погрешно се нарича звезда.

Горан е притеснен и без това. Това помещение не е трезор и вече е започнал да се чуди дали тази сграда изобщо е банков клон.

Апостол няма обяснение. Никога не се е провалял. Смутен е, но не и объркан. Ако нещо се е объркало, не е заради него.

Шепотът преминава в мърморене, а после в гъргорене и натякване. Точно преди да се стигне до надвикване, вратата с изрисуваните силуети се отваря. Младежът вдига поглед и се натъква на тримата неканени гости. Коридорчето се изпълва с напрежение. Каквото е тясно.

Тесните панталони отново се свличат и се надиплят около глезените на едрия млад мъж. На сакото му с едри букви е избродиран надпис охрана. Всъщност, пише security. SECURITY, ако трябва да бъдем буквалисти.

Първата мисъл на всички е, че са загазили. Вторачват се един в друг. Втората мисъл идва доста по-късно. Но преди това Апостол се овладява пръв. Допира показалец до маската си и младежът кимва с разбиране. Само да гъкне и край.

На колана на смъкнатите панталони е закачен кобур, в който е затъкнат пистолет. Апостол се промъква напред и го измъква. Вече са с едно оръжие напред.

Заведи ни в трезора. Възрастният джентълмен претегля пистолета в дланта си. Без много шум.

Охранителят не реагира. Бебешкото му лице е лишено от всякаква мимика. Като парализиран е. Израснал е в лишения, но за това – после.

Горан се пресяга и издърпва слушалката от дясното му ухо.

Заведи ни в трезора.

Сега младият охранител е като хипнотизиран. Изглежда като че ще изгуби сигнал всеки момент. Като за начало е изгубил ума и дума.

Апостол не обича да му пробутват евтини номера. Избутва го до вратата офис.

Как се казваш, момко?

Фердинанд.

Силвестър започва да се кикоти, но Апостол го перва зад врата.

Вдигни си гащите, Фердинанд.

Изчаква го търпеливо до последното копче. Идва му и него да го перне зад врата. Сетне го изтиква през вратата.

Горан ги последва. Силвестър е последен. Както обикновено.

4. Повечето хора не обичат изненадите.

Особено неприятните. Изненади, де. Останалите хора нямат нищо против.

Противно на очакванията на Горан и Апостол, в банковия офис е светло като ден. Предимно защото наистина е ден. Слънчев един такъв. По пладне. По план е трябвало да бъде полунощ.

Апостол и Горан изглеждат като пладнешки разбойници. Но няма как да се види, защото Фердинанд ги закрива. Какъвто е объл.

Вече са сигурни, че са оплескали нещата. Но връщане назад няма. Връщане напред не може да има по принцип.

Апостол си има принципи. Излиза напред и щрака с пръсти, за да привлече внимание. После размахва пистолета. Трябва да се действа с размах.

Това е обир! Казва го толкова хладнокръвно, че кръвта на банковата служителка замръзва, а косата ѝ настръхва до корен. Очите ѝ помръкват и направо се втечняват.

Сълза, слез и слуз следват общ корен.

Милата тя! И изражението ѝ е мило, и името ѝ е мило. Всъщност, името ѝ е Мила. Така поне е написано на табелката върху бюрото. В погледа ѝ е изписан страх. Изписаните ѝ вежди са грижливо изскубани.

Не мърдайте!

Мила не си и помисля. За последно е мислила в осем сутринта. Предимно какво да облече. Устните ѝ зашепват неясна молитва, но няма как да видим, защото Мила също е с маска. По медицински подбуди.

Едва на двайсет и шест години е. В последните двайсет от тях винаги е разчитала, че тате е наблизо. За пръв път вижда банкови обирджии отблизо.

Близки срещи от третия вид.

Сеирджия е от турски.

Третият служител в банковия клон е приятна на вид дама. Седи зад стъклена витрина, сякаш е музеен експонат. Всъщност, това би трябвало да е касата. Така пише на стъклото. Погледът на касиерката е стъклен. Нито е влажен, нито е важен. Забележителна е.

Апостол я забелязва с две секунди закъснение.

Колкото касиерката да натисне паник-бутона. Без излишна паника. И друг път е виждала мъже с маска на лицето и пистолет в ръка. Действала е мигновено. Дори не е мигнала. На баджа ѝ пише Надежда. Според личната ѝ карта трябва да е на петдесет и три години, но не е прилично да се интересуваме, защото това са лични неща.

Апостол е заприличал на гангстер. Влязъл е в образ, образно казано.

Излизайте оттам! Казана дума, хвърлен камък. Подхвърля показно пистолета в другата ръка и използва дулото като показалка. Както едно време.

Надежда се навежда, а сетне се изправя и излиза. От гледната точка на всички останали, влиза.

Горан мълчи. По план е било другояче. Мила плаче.

Срещу нея седят млад мъж и възрастна дама. Именно на тях преди малко е обяснявала за лихви, проценти, падежи и всякакви врели-некипели. Поименно. Невинни клиенти на банката. Косвени жертви. Мила вероятно би написала коствени.

Възрастната дама напомня на бижу от слонова кост. Кръвта ѝ е синя или поне така изглежда през тънката тъкан на фино набръчканата ѝ шия. Извива глава към Горан, Силвестър и Апостол. Оглежда ги критично и с аристократично снизхождение. Подхожда ѝ. Тъмните ѝ очила са в тон с едрите перли на гердана върху фино набръчканите ѝ гърди. И в пълен контраст с червилото по фино набръчканите ѝ устни. Разрошената ѝ коса е по-скоро къса, отколкото бяла. Усмивката ѝ е по-скоро дяволита, отколкото прикрита.

Госпожа Оливия е единствената жена без маска в цялото помещение. Както и в цялата книга до края.

На път е да ѝ стане любопитно.

Младежът до нея е сресан на път, стреснат и ококорен. Или така изглежда заради големия диоптър на очилата си. Толкова се е шашнал, че е забравил дори и името си, затова ще му го напомним: Хари.

В училище са му казвали как ли не: Хари-Психари, Хари-Залухари, Хари-Сухари, Хари-Глухари, Хари Тъпото. В последното няма рима и не отговаря на истината, но му е прилягало най-много.

Хари ляга по корем и слага ръце зад тила си. Ти да видиш!

Всички на пода! Апостол се е нагледал. Веднага!

Съвет: ако искате да накарате една жена да легне, първо опитайте с нежен тон.

На Апостол тия не му минават. Бил е женен пет пъти.

Фердинанд не успява от първия път. Първо сякаш се изсулва, сетне сякаш се търкулва. Физика на мекото тяло. С оглед на забележителната си физика охранителят ляга по гръб.

Мила е на ръба. Просва се по корем върху ламината. Плосък един такъв. Направо се пльосва като някаква дрипа. И продължава да хленчи, хълца и хлипа.

Надежда подгъва пòдгъва на полата си до свивката на елегантните си колене, свива крака и деликатно коленичи.

Хари не смее да надигне глава. Голяма една такава.

Госпожа Оливия продължава да си седи на стола. Поставя цигара в инкрустираното си цигаре и се оглежда в очакване.

Апостол е джентълмен. Пристъпва и ѝ поднася запалена запалка. А сетне ѝ поднася и сдържаните си извинения.

Мадам!

Жестът му е изпълнен със съдържание.

5. Силвестър стои с ръце в джобовете.

През по-голямата част от съзнателния си живот. Действителността е прекалено динамична за уравновесения му нрав.

Апостол го побутва да действа.

Силвестър не чака покана. Селфи албум „Банков обир", второ действие.

В първите две секунди успява да се снима три пъти. На третата баща му му загрява врата. И му посочва поваления охранител. В повелително наклонение. Едва сега Силвестър загрява и изпълнява.

Заема се да претърси възпълния Фердинанд, което отнема време. Отнема му белезниците, лютивия спрей, електрошока и химикалката. Останалото е безобидно. Оставя ги върху бюрото на Мила.

Дясната ръка на Силвестър е превързана с бинт и сребърно тиксо. Учудващо, че не е златно.

Извадете си мобифоните. Апостол живее в миналото. Няколко телефона се озовават отгоре върху бюрото. От Самсунг нагоре. Хари е с три. Ултра, Гига, Про и т.н.

Мила е с последен модел Айфон. Ай!

Въпреки няколкото протектора изглежда безупречно.

Надежда се опитва да я успокои. Ш-ш.

По-тихо! Горан вдига сака с инструментите от пода. Самите инструменти вдигат небивал шум. Подрежда ги в ъгъла на бюрото и оставя празния сак пред лицето на Мила.

Двеста хиляди.

Двеста удара в минута. Така бие сърцето на младата служителка. Горан я хваща внимателно за лакътя и се вторачва в очите ѝ. Втори опит.

Двеста хиляди. През респираторната маска гласът на Горан излиза и по-мек, и по-благ. И по-живо!

Мила е ни жива, ни умряла.

Някои хора умират да се правят на ударени. Обикновено след първия удар се оправят. Но Горан също е джентълмен.

Скъпа, би ли била така добра да напълниш сака с двеста хиляди лева?

Няма скъпа, няма драга, няма мила. Мила мига на къси вълни.

Няма как. Касиерката Надежда се включва на слабо време. Изключено.

Моля?

Мила не може да изпълни заръката ви. Наистина казва заръка. Брей!

Защо?

Само аз имам достъп до парите в брой.

Аха. Горан поглежда касиерката от глава до пети. Всъщност, от коса до обувки. Буквите на баджа ѝ са дребни.

Надежда, би ли била така добра? Останалото се подразбира.

Няма как.

Тази изглежда ще излезе голям инат.

Моля?

И аз не мога да изпълня заръката ви.

Как така? Горан надушва съпротива. Защо?

В банката няма толкова пари. Касиерката повдига рамене. Касата е около двайсет и пет хиляди.

Някои хора под каса разбират наличност. Лично ги е броила преди около час.

А в трезора?

Надежда повдига вежди. Лявата повече. Très bien.

Нямаме трезор.

Как така? Горан поглежда Апостол, но Апостол се е зазяпал в госпожа Оливия. Косата му е пригладена с брилянтин, но няма как да се види заради филцовата шапка.

Планът е бил брилянтен. Фрас, прас и чао.

6. Полицаите винаги са от другата страна.

Било от другата страна на закона, било от другата страна на живота. Понякога карат и по билото. В случая са от другата страна на улицата. Срещу банката и леко вдясно.

Спрели са в тясното между кофите за боклук и спирката на автобуса. Върху белия им автомобил има две сини лампи и четири сини надписа полиция. Отвътре излизат двама полицаи. Върху гърбовете на късите им шушлякови якета също пише полиция. И с това осемте прилики приключват.

Двамата са лика и прилика. Повече бият на биячи. На килъри. Или на квартални наркодилъри. Но даже и като така са доста разюздани и разпасани. С ризи на цветя в ярки цветове. Направо флуоресцентни. Сякаш пристигат от Флорида и заминават за Хавай.

Хайвани. Хайлази. Хайлайф отвсякъде.

Буйни коси, фриволни мустаци, тъмни очила. Единият е по-рус, а другият е по-къдрав. Нещо им липсва. Може би каубойските шапки.

Не. Маските.

Едва сега си ги слагат. Замязват на доктори. Сякаш ще влизат в операционна.

Полицейската операция се ръководи от районното управление. Тези само трябва да отцепят района. Отцепки.

А вероятно са изцепки. Иначе не биха ги изпратили. Двамата полицаи застават пред белия автомобил и оглеждат обекта. Банката сиреч.

Единият заговаря по мегафон. Сякаш държи реч.

Нищо не му се разбира. Може би е заради мегафона. Оставя го върху капака на колата и продължава на висок глас. Нищо не му се разбира. Може би е заради маската.

Другият слуша радиостанцията. Нищо не разбира. Може би защото и отсреща говорят с маска.

Двамата вдигат рамене и се оттеглят зад колата, както е по устав.

Съвет: като не знаете какво да правите, отдалечете се на безопасно разстояние и дръжте обекта под наблюдение.

Първият полицай си сваля маската и казва нещо на колегата си. Нищо не му се разбира. Може би защото фъфли по принцип. Надлъжно и напречно.

Има само три реплики, които може да изговори безупречно. Казвал ги е дори насън. Знаеш ли защо те спрях? И какво правим сега? Петдесет лева имаш ли?

Типичен блюстител на закона. Плюс-минус.

Против глупостта закони няма. Казал го е някой си Ромен Ролан.

7. Трийсет и три дни по-рано: Държавата срещу Горан Г.

Горан е съвсем обикновен трудов гражданин на републиката. Направо трудолюбив. Любител на мотоциклетите, високите предавки и ниските обороти. Напоследък е станал професионалист.

През последните години е сменил последователно няколко неприятни професии. Търпял е, защото има две деца за отглеждане. Истински сладури. Но му е омръзнало да работи за селяндури.

Взел е живота си в ръце. Омазани с бензин и машинно масло до лактите. Основал