Мнозина са призвани

By Dag Heward-Mills

Ние често насърчаваме, когато мислим за факта, че ""Мнозина са повикани"". Тогава съвсем скоро ще се окуражим, когато размишляваме върху факта, че ""... малцина са избрани"". Вие може да бъдете наредени с мнозина, които са призовани и с малкото, които са избрани, ако направите тази книга част от живота си.
В тази невероятна книга на Даг Хюард-Милс, ще разберете от Библията защо можете уверено да кажете, че сте повикани. Ще познаете характеристиките на призованите хора и ще бъдете окуражени да сте непоколебими до края на вашата християнска раса.

• Language: Български
• Publisher: Dag Heward-Mills
• Release date: Apr 20, 2018
• ISBN: 9781641350181

Dag Heward-Mills

Bishop Dag Heward-Mills is a medical doctor by profession and the founder of the United Denominations Originating from the Lighthouse Group of Churches (UD-OLGC). The UD-OLGC comprises over three thousand churches pastored by seasoned ministers, groomed and trained in-house. Bishop Dag Heward-Mills oversees this charismatic group of denominations, which operates in over 90 different countries in Africa, Asia, Europe, the Caribbean, Australia, and North and South America. With a ministry spanning over thirty years, Dag Heward-Mills has authored several books with bestsellers including ‘The Art of Leadership’, ‘Loyalty and Disloyalty’, and ‘The Mega Church’. He is considered to be the largest publishing author in Africa, having had his books translated into over 52 languages with more than 40 million copies in print.

Book preview

Първа глава

Защо още сте живи

Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.

Послание на Св. Ап. Павла до Ефесяни, 2:10

Веднъж разговарях с един английски шофьор на черно такси, който ме возеше в центъра на Лондон. Попитах го дали вярва в Бог.

Той отговори: „Ни най-малко. Никак не вярвам в Бог."

Тогава го попитах: „А мислите ли, че има ад?"

„Разбира се, че не!", отвърна.

Продължих: „А в Рая вярвате ли?"

„Не мисля, че има такова нещо."

След това каза: „Нека сега аз да ви попитам нещо."

„Разбира се, казах, „питайте, каквото искате.

„Вярвате ли в Рая?", попита.

„Разбира се", отвърнах аз.

„Нека да ви задам още един въпрос, каза той. „Като вярвате в Рая, защо не се самоубиете и да отидете в Рая веднага. Така ще избегнете всички сметки, дългове и проблеми на този свят.

Бях в шок. Изобщо не очаквах такъв въпрос. Звучеше смислен. Ако в Рая беше толкова хубаво, какво правех аз още на земята? Защо просто не се самоубия и да се махна от този мизерен свят веднага?

„Добър въпрос", помислих си. Но преди да имам възможността да му отговоря, пристигнахме, закъдето бяхме тръгнали.

От този разговор насам аз отговарям на този въпрос на различни хора: защо не отидем в Рая на часа, след като вече сме спасени?

Макар и Бог да присъства в живота ни и да ни е обещал Рая, на земята има още много работа да се върши. Има Божии дела, които трябва да се изпълнят. Бог очаква от нас да отвърнем на великата Му любов, като се отдадем на Неговата работа.

Когато отидем при Исус, Той снема бремето на греха и мрака от плещите ни и ни дава Неговото бреме. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. ВЗЕМЕТЕ МОЕТО ИГО ВЪРХУ СИ и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; (От Матея Свето Евангелие, 11:28-29). Какво е Христовото бреме? То е бремето на загубените души на този свят.

Удивително е, че повечето християни живеят, без да осъзнават, че причината да са живи е да направят нещо за Бог. Те не живеят, за да строят къщи и да трупат блага. Не са живи, за да имат повече пари и съкровища. Има само една причина да сме живи и тя е да служим на Спасителя, който даде всичко за нас. Тъжно е, че повечето учения за Христа не казват на християните каква е истинската причина да живеят.

Да мислим за нашия Бог, нашия Спасител и нашия Цар. Този, който даде всичко. Този, който от всичко се отказа, за да можем да бъдем Негови приятели. Знам, че рядко мислим за нашия Спасител и цар. Рядко мислим за този, който даде всичко. Затова рядко се отказваме от всичко. Затова сме толкова безплодни в царството Му.

Втора глава

Мнозина християни са призвани

Ако бяхте на мястото на Господ и имахте шест милиарда души за спасяване, какво щяхте да направите? Щяхте ли да изпратите един или двама души да ги спасят, или щяхте да изпратите много? Разбира се, че щяхте да изпратите много хора на нивите. И точно това е направил Господ. Призовал е мнозина! Не се заблуждавайте от това, че в църквите не виждате много пастори. Това винаги създава впечатлението, че малцина са призовани, а по-голямата част от хората не са. Всъщност е точно обратното. Много са призовани да спасят света, а не само една шепа пастори.

Пет факта за Божието призвание

1. Мнозина са призвани.

защото мнозина са звани, а малцина избрани.

От Матея Свето Евангелие, 22:14

Какво означава мнозина са призвани?

Мнозина са призвани означава, че много хора са призовани.

Мнозина са призвани означава, че масите са призовани.

Мнозина са призвани означава, че огромен брой хора са призовани.

Мнозина са призвани означава, че мнозина са призовани.

Мнозина са призвани означава, че безброй хора са призовани.

Мнозина са призвани означава, че голям брой хора са призовани.

Мнозина са призвани означава, че повечето хора са призовани.

Мнозина са призвани означава, че по-голямата част от хората са призовани.

За съжаление повечето пастори се отнасят към паството си като към хора без призвание. Мислят, че те не могат да постигнат кой знае какво за Бог. Повечето пастори учат хората си как да имат „по-добър живот". Повечето ни проповядване е за нас самите, живота ни, брака ни, дома ни, финансите ни и т.н. Този тип проповядване създава големи егоистични и безплодни тълпи.

Пасторите, апостолите, евангелистите и учителите трябва да усъвършенстват светиите, за да могат те да вършат работа в службата. Дори и евангелистите, от които се очаква да печелят души, имат основната задача да усъвършенстват светците за работата в службата. И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Послание на Св. Ап. Павла до Ефесяни, 4:11-12).

2. Призовани сте да бъдете плодовити.

Не е нужно да те викат – вече си призован.

Кийт Грийн

Какво сме призовани да правим? Да бъдем апостоли пророци, евангелисти и учители? Отговорът е прост – не. Повечето от нас не са длъжни да изпълняват такива висши призвания. От нас се иска просто да сме плодовити.

Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

От Иоана Свето Евангелие, 15:16

Ако следвахме логичната последователност в християнското учение, щяхме да сме жертвоготовни и да вършим работа за Бог. Най-тъжното и може ги най-грозното качество на днешните християни е това, че не правят почти нищо за Бог. Спасени сме чрез любов и милост, но не сме готови да се откажем от нищо, за да спасим другите. Мъчно ми е да гледам как християните пропиляват живота си, като не правят нищо за Бог.

3. Някои хора имат зрелищно призвание.

Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

Деяния на Светите Апостоли, 9:3-6

Апостол Павел е призован по драматичен и зрелищен начин. Видял ярка светлина да се спуска от небесата и чул глас да му говори. Паднал на земята, поразен от слепота за няколко дни. За съжаление, когато някой сподели опита си, всеки иска на него да му се случи точно същото. Всеки иска да види светлина и да чуе глас – иначе няма да повярва, че е призован. Но Бог не може да бъде сложен в калъп и от Него не може да се очаква да Се повтаря по един и същи предвидим начин.

Спомням си как четох как Кенет Хагин се излекувал от сърдечно заболяване и станал от смъртния си одър. Един ден аз бях болен и се опитах да възпроизведа същото нещо. Казвам ви, скъпи приятели, едва не загубих живота си, опитвайки се да постигна това, което беше направил Кенет Хагин. Повярвайте ми, Бог се отнася различно към различните хора.

4. Някои хора са призовани по обикновен начин.

И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ). (Трета книга Царства, 19:11-12).

Много е вълнуващо да се срещнем с Бог по някакъв драматичен начин. Всички ние копнеем за зрелищни преживявания с Бог. Като проповедник винаги съм мечтал за зрелищни събития, за да мога да разказвам на паството си какво ми се е случило. Смятах, че това ще ме направи да изглеждам по-силен. Милост!

По моята преценка повечето хора са призовани да служат на Бог по обикновен начин и точно заради това те пренебрегват призванието. Като разказвам на хората как са призовани, осъзнавам, че събуждам нещо дълбоко заспало у тях. Много хора са призовани, но просто не го знаят. Те искат зрелищно призвание. Висшите свещеници като Илия правят грешката да очакват Божието призвание да е драматично и зрелищно. Ако продължавате да живеете с такова очакване, може да пропуснете благословията си. И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - ЛЪХ ОТ ТИХ ВЯТЪР (и там е Господ). Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И КЪМ НЕГО БИДЕ ГЛАС, който му каза: защо си тука, Илия? (Трета книга Царства, 19:11-13).

5. Някои хора са призовани чрез желанието си.

Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.

Първо послание на Св. Ап. Павла до Тимотея, 3:1

Точно по този начин аз получих призванието си. Не съм имал драматични преживявания, които са спохождали други хора. Постоянно се учудвам колко много хора биват призовани за служба. Аз не съм имал такива събития в живота си, но вярвам, че съм истински призван от Бог. Не съм видял светлина и не съм чул никакви гласове. Исус никога не ми се е явявал, за да ми поръча да стана свещеник. Въпреки това вярвам, че съм истински призован за служба.

Спомням си как веднъж един брат дойде у нас за уикенда. Няколко месеца по-късно ми разказа за това, как срещнал Бог в моята къща. Той беше мой гост и спеше на горния етаж с останалата част от семейството. Разказа ми как една нощ вратата се отворила и Господ Исус влязъл в стаята. Той сложил нещо в ръката му и му казал, че Той лично му поръчва да свърши велико дело за Него.

Не можех да повярвам на ушите си – Исус се беше явил на гост в моята къща! Докато този брат описваше срещата си с Бог, аз все повече се ядосвах, но не исках да го показвам. Трябваше да се преструвам, че се радвам за срещата му с Исус.

„Аз откога се моля за това!, помислих си. Бях ядосан на Бога, защото разсъждавах така: „Защо Исус ще дойде в моята къща, ще пропусне мен, стопанина, и ще посети някого, който е само гост?

„Колко нечестен може да бъде Бог!", помислих си.

С години се бях молил Исус да ми се яви. Отчаяно исках да бъда като Кенет Хагин, който разказваше за личните си срещи с Исус и за разговорите си с Него по различни теми, свързани със службата. Защо така не ми се случваше същото и на мен? Защо спохождаше гост в къщата ми?

Въпреки че не съм имал такива видения, Господ ми е дал службата. Тъй като не съм имал такива зрелищни срещи,