Забрави Красивото

By A. Hait

Вземете най-новата ми стихосбирка още днес! Стиховете тук са предимно за любов и за липсата на такава. В самотни нощи съм писала едни от най-добрите си стихове. В нощи, когато само Луната ми е била свидетел и спътник. Любовта може да се открие навсякъде, стига да я търсиш. А когато я няма, поне имам стиховете си. "Забрави красивото" ще топли и вас, когато сте сами. Ще ви даде нова перспектива за важните въпроси и може би ще ви усмихне.

 

Има 6 оригинални визуални колажа на края на стихосбирката, така че не пропускайте! Правени са с много обич и внимание към детайла.

• Language: Български
• Publisher: A. Hait
• Release date: Nov 30, 2023
• ISBN: 9798223490012

Book preview

Няма да те губя пак

Ами ако бях измислила мечтите,

ако бях поставила небето някъде над нас,

ако бях свалила луната и звездите,

ако бях всевисша в друг живот неизживян,

Ако имах власт могъща, сила,

получена от сбъднато желание,

значи смисъла му съм изтрила

и съм се обрекла на страдание.

Ако някой в друг живот решил ми е съдбата,

това би дало отговор на въпроса:

"Защо сега съм ти нещо повече от непозната,

но по-малко от твоята любов?"

И все пак,

в сегашния живот решавам аз.

И пак те срещнах, което не е малко.

Не мога да ти дам звезда над нас,

но мога да ти спестя от болката.

Мога щастие да ти обещая,

което само поет може да даде.

И този път ще си те пожелая

напук на своите предвестници.

Просто усещам как съм сбъркала преди

и който е живял на мое място

някъде навярно той сгрешил е.

Пак да те изпусна? Няма начин...

Нека ви разкажа за дъжда

Навън вали така красиво,

напомня на дъжда в душата.

За природа принципно не пиша,

но принципите са, за да се нарушават.

Та, нека ви разкажа за дъжда.

И как се спуска върху нейните коси.

Иска ми се сега да съм навън

да слея

с нея

жадни устни.

Ще я посрещна някъде пред блока.

Както винаги - с цигара във ръка.

Ще ѝ се радвам, колкото не мога

да се радвам на никого така.

Време мина оттогава.

Сега, винаги, като вали,

стоя си вкъщи и не се надявам,

че дъгата ще се появи.

А дъгата е нейната усмивка,

дъждът бяха нейните коси.

Преди обичах в буря да излизам.

Сега не ми пука, че вали…

Тук съм

Тук съм. Тук съм още.

Най-вече във самотни нощи.

Прегръща ме стария ти суитчър

и мисълта, че те обичам.

Тук съм. Тук съм само

когато за плач ти трябва рамо.

Радвам се на кафето сутрин,

дори когато теб те няма.

Но съм тук. Не съм ли?

Може би съм изгубена в мечтите.

Може и да пиша за различна муза,

но съм тук. И те обичам.

Кажи ми, къде да съм,

ако не съм във твоето сърце?

Докато се настаня

може да минат години, векове.

Тук съм, да те чуя,

но гледам понякога назад.

Тук съм, но се чудя

къде изчезна моя