Отвлечена от Вампири: Свръхестествен Свят, Книга 1 (Български / Bulgarian)

By N. T. Antonova

Ема е отвлечена от вампири, но тя успява да избяга с помощта на един от тях. Само че спасителят ѝ се оказва много по опасен от похитителите. Майкъл решава да я задържи и иска да я превърне във вампир. Обаче не е лесно да я убеди в предимствата на този начин на живот. А лошите вампири са готови на всичко, за да ги пленят отново. Започва едно шеметно бягство с много изпитания и неочаквани изненади.
С времето Ема открива, че дори не се намира на Земята. Тя е на друга планета и единственият, който може да ѝ помогне е Майкъл. Той много я ядосва, когато отказва да отговори на повечето ѝ въпроси, но понякога е много мил и внимателен. Може би под студената му обвивка се крие едно добро сърце или много коварен злодей, а може би той е и двете.
Ще успее ли Ема да оцелее в този свръхестествен свят и на каква цена? Едно е сигурно Майкъл никога няма да я освободи, защото тя е неговата съдба и спасение.

• Language: Български
• Publisher: N. T. Antonova
• Release date: Jul 22, 2019
• ISBN: 9780463482605

Book preview

Първа глава

Бягството

Ема

— Просто я остави в клетката на вампира засега. Том ни очаква с важни новини, а момичето ще спи поне още 3 часа.

Какъв странен сън, за кого ли говорят? Внезапно почувствах как някой доста грубо ме стовари върху студен каменен под. Рязко се пробудих, но се чувствах замаяна, както когато съм взела приспивателно. Чух шума на отдалечаващи се стъпки, като от няколко човека, а после едно зловещо изръмжаване отляво. Това ме накара стреснато да отворя очи и да се завъртя по посока на звука. Нищо не би могло да ме подготви за тази гледка. На стената окован с дебели вериги стоеше най-красивият мъж, когото някога съм виждала, но той определено не е човек. Първият ми инстинкт бе да изпищя пронизително, но успях да се овладея и продължих да го разглеждам. Най-отличителни бяха пронизващите му кърваво червени очи. Те ме гледаха ядосано, сякаш искаше да ми откъсне главата. Кожата му е доста бледа, а гъстата му права черна коса стигаше до изваяните му рамене. Изглежда доста мускулест и силен, а чертите на лицето му са някак изострени от гнева който го владее. Беше облечен с черна риза и панталон, които ярко контрастираха на фона на бялата му кожа. Може би са го дрогирали с нещо, за да изглежда така и да е толкова ядосан. Мен определено са ме дрогирали с някакво приспивателно.

Да, това не е сън, явно сме отвлечени от трафиканти на хора. Потреперих от тази ужасна мисъл. Все си мислех че такива неща се случват само във филмите. Каква е вероятността да се случи на мен? Може би този мъж знае какво се случва? Последното което си спомням е как бързам да се прибера в къщи, за да се спася от проливния дъжд. Мисля че някой ме удари отзад по главата, а после всичко стана черно. Опипах главата си и намерих малка подутина от лявата страна, но не болеше много. Бавно се изправих до седнало положение, за да се опитам да извлека някаква информация от другия пленник.

— Здравей, аз се казвам Ема. Може ли да ми кажеш кой си ти, къде сме и защо са ни отвлекли? — Затаих дъх в очакване на отговора му, но той само изръмжа още по зловещо изваждайки на показ дългите си остри зъби. Ами ако наистина е вампир? Може би нашите похитители са го променили? Вероятно те правят тайни експерименти и превръщат хората във вампири. Може би искат да превърнат и мен! Затова са ме отвлекли и затворили в една килия с него. Някак трябва да се измъкна от този ад, но вампира който има отговорите отказва да говори. Кой би повярвал, че вампирите наистина съществуват? Може би наистина става въпрос за наркотици, но това не обяснява очите и зъбите му. Решавам се да опитам отново с надеждата, че той не е напълно полудял от това което са му причинили и ще успее да ми помогне някак да избягам.

— Моля те, говори с мен, трябва да знам поне защо са ме отвлекли, защо ни причиняват това? — Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми въпреки опитите ми да се овладея, явно стреса ми идваше в повече. Но когато чух отговора му, си пожелах да си беше замълчал.

— За храна, ти си моята вечеря.

Каза го толкова студено и незаинтересовано, явно нищо не го трогваше, нито сълзите ми, нито предстоящата ми смърт. Как може някой да е толкова жесток! Така спокойно обяви че смята да ме изяде, сякаш аз съм храна. Не, чакай! Той не каза че иска да ме изяде, а само отговори на въпроса ми за причината, за моето отвличане. Ако наистина е лош и е приятел на похитителите, не би стоял окован за стената. Реших да продължа с въпросите, може би ще науча нещо полезно. Трябва да се измъкна от тук, определено не смятам да умирам като нечия вечеря. Най-важното е да запазя спокойствие докато избягам от тук. ВАМПИРИТЕ НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВАТ! Кой би повярвал на това?

— Как се казваш?

— Майкъл.

— Добре Майкъл, може ли да ми кажеш защо са те оковали за стената? Хората които са ни отвлекли вампири ли са, като… теб?

— Те не са като мен, но да те също са вампири. Оковаха ме, защото знаят, че когато се освободя ще ги убия всичките.

Каза го толкова спокойно, сякаш говореше за промяната на времето. Да не би да е напълно безчувствен? Как може да говори толкова спокойно за нечие убийство? Но вампирите които ни държаха в плен определено не са добри. Те планираха да ме използват като храна и държаха Майкъл окован, и все пак убийството не може да бъде решение.

— Има ли някакъв начин да се измъкнем оттук? — попитах, без да очаквам положителен отговор, просто отчаяно се крепях за надеждата.

— Всъщност да има начин, но само ако ми помогнеш. — Най-после той спря да ме гледа ядосано, очите му промениха цвета си на сини и чертите на лицето му не бяха изострени като преди. Явно започна да се успокоява от гневния си пристъп, думите му определено ме ентусиазираха.

— Как? Ще направя всичко, за да се измъкнем оттук.

— В дясно, зад решетката на стената са окачени ключовете за моите вериги, ако се протегнеш може би ще успееш да ги достигнеш.

Погледнах надясно и там доста нависоко се намираха въпросните ключове. Защо ли са ги оставили толкова близо до решетката? Но както е окован, той не би могъл да ги достигне, може би аз ще успея, само да не бях толкова ниска. Обаче ако го освободя, ще бъда ли в безопасност с него?

— Ако те освободя от оковите обещаваш ли да не ме изяждаш. А после как ще се измъкнем от тази килия? — Не мислех, че някога ще кажа подобно нещо! В живота никога не знаеш какво ще те сполети. Можех ли наистина да му се доверя и всъщност имах ли избор? Не бих могла да избягам сама от другите вампири, но исках да получа обещанието му, за всеки случай. Дано наистина да се окаже добър вампир.

— Обещавам да не те изяждам и да те отведа от това място, а сега се опитай да вземеш ключовете, преди да се появят другите вампири. —  Изглеждаше искрен, но не можех да забравя колко ядосано ме гледаше преди няколко минути. Не бях сигурна, че мога му вярвам, но наистина нямах друг избор. Отидох бързо до решетката, пресегнах се, но така и не успях да стигна ключа, само няколко сантиметра не достигаха.

— По дяволите! — Изруга ядосаният вампир, лицето му отново стана страшно, явно гнева го променяше. Но аз не смятах да се откажа толкова лесно. Винаги има нещо друго което може да се опита. Свалих синята си блуза, навих я на руло и се опитах да съборя ключовете като ги ударих с нея. Добре, че имах бял потник и сутиен отдолу. За съжаление не бе толкова лесно, колкото се надявах, но на шестия опит някак си успях. Те весело издрънчаха на пода и аз протегнах крак през решетките, добре че днес облякох панталон. Настъпих ги с обувката си и ги издърпах в килията. Сега следваше най-трудната част, да освободя окования вампир. Как да се престраша да го доближа, можех ли наистина да му вярвам? Чувствах се така сякаш съм на път да освободя гладен тигър, надявайки се да ме пощади. Мисля, че това сравнение е доста подходящо за случая.

— Да, браво! Освободи ме и да се махаме от този проклет затвор! — Майкъл се усмихна тържествуващо, но зловещо, все още изглеждаше като вампир. Затвор! Нима наистина сме в затвор? Може би е бил изоставен и похитителите са решили да го използват за жертвите си. Къде ли се намираме? Сега не беше време да го засипвам с въпроси, важното е да се измъкнем, преди лошите вампири да се появят. Бързо се облякох и отидох до него, а той не се опита ме изяде, което определено е добър знак. Започнах да отключвам веригите около ръцете, краката и торса му, мисля че са се престарали с толкова много стомана. Когато се освободи той профуча покрай мен и разби ключалката на желязната врата с един замах. Вампирите наистина са много силни и бързи. После се завъртя и само след миг се озова пред мен. Как е възможно да се движи толкова бързо? Дори не успях да проследя движението с очи!

— Ще отида да потърся безопасен изход от това място. Най-добре е да останеш тук и да ме почакаш докато се върна за теб. Няма да се бавя.

Сигурно се шегува, не може наистина да очаква от мен да остана сама в тази килия! Ами ако лошите вампири се върнат докато го няма? Но преди да успея да протестирам срещу тази глупава идея, той беше изчезнал от погледа ми. Дали наистина ще се върне за мен, или ще ме изостави тук? Може би трябва да се опитам да избягам сама. Но преди да направя и крачка, тишината бе нарушена от болезнени и продължителни писъци. Какво се случва сега? Дали са го заловили и сега го измъчват за наказание, защото се е опитал да избяга? Не мога да го изоставя, трябва да се