Липсваш ми

By John Devin

Липсваш ми! Липсваш ми както никога, нищо не ми е липсвало така. Имал съм и други раздели, но никога не е боляло така. Какво става с мен? Защо ми позволи да те изгубя? Защо ти позволих да ме изгубиш?
Пия от твоето кафе, в твоята чаша. Пускам си любимите ти песни, готвя си любимите ти ястия. Сгушвам се в завивките, защото ухаят на теб. Ходя на местата на които имаме спомени. Опитвам всичко за да те усетя по-близо, но те няма.
Това е книга за едно непрочетено писмо. За неизказани думи, към една изгубена любов.

• Language: Български
• Publisher: John Devin
• Release date: May 22, 2020
• ISBN: 9780463941935

Book preview

Писмото

Отново е сутрин, но тази сутрин е някак различна, някак пуста, черна. Няма я радостта. Радостта че след броени минути ще ми пишеш, ще ме накараш да се усмихна. Няма я надеждата. Надеждата , че днес ще те видя. Ако няма този проблем и онзи проблем и ако това е ок и онова е ок, ще е днес. Днес аз ще бъда щастлив, днес ще си наистина моя. Да видя себе си в очите ти, да наклоня глава привеждайки се. Да поставя ръка на вратът ти, леко отмествайки косата ти на зад и палецът ми който леко докосва лицето ти. Да допра устни до твоите, обгръщайки кръста ти с другата си ръка. Да усетя как потрепваш от вълнение, да те притисна до себе си за да ти покажа, че аз съм тук, че аз те държа и всичко ще е на ред.

Не няма я тази надежда. Има две нови гостенки, сбръчкана старица със забрадка, пеньоар и зловеща усмивка разкриваща липсващи зъби. Виждал съм я преди, но къде ли, кани ме в схлупена къщурка с две стаи. 

Влизам и ето я, седнала на стара дървена маса, изящна както винаги, облечена цялата в черно. 

Липсваше ми. Казва ми тя.

Знаех си че ще се върнеш при мен. Добавя.

Оглеждам я, така изящна и опияняваща както винаги, моята добре позната спътница, самотата. 

Да това е тази сутрин, връщам се при самотата. Самотата с която съм свикнал и познавам, самотата която винаги е с мен.

Ядосана ни е, на теб,