ОТТУК - ОТТАМ (Три повести от зората на творчеството ми)

By Michelle Koleva

Три истории!
Трите най-първи, поставящи началото на два проекта!
"Утопия" - "Души в плен" и "Мерзавката";
"Тъмни страсти" - "Сукуба"
Три напълно различни повести, на три различни теми, едната от който ("Сукуба") е обявена от авторката за "конциптуален близнак" на първият и роман ("Под планината").
След години отлежаване в Blogger и Goodreads, дойде време те да получат самостоятелно призание и представяне пред по-широка публика.

• Language: Български
• Publisher: Michelle Koleva
• Release date: Sep 1, 2021
• ISBN: 9798201120887

Book preview

2021

СОФИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

МЕРЗАВКАТА

ДУШИ В ПЛЕН

СУКУБА

ВНИМАНИЕ!!!

ВСИЧКИ ОПИСАНИ СЛУЧКИ И ГЕРОИ В ТАЗИ ТВОРБА/ТЕЗИ ТВОРБИ, СА ПЛОД НА АВТОРСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ!  ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА, МЕСТА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА!

ПРЕДГОВОР

Вмузикалната индустрия , съществува понятието сингъл (single). Това е диск или дигиталнен формат с една песен, нейни варианти и евентулано някое парче, което няма да бъда включено в албума на даден изпълнител. Сингълът е, като реклама, промоция на предстоящ проект или просто си съществува самостоятелно.

В света на писателите, нямаме сингли, но съществуват различни подобни методи да представим отделни разкази, най-традиционно, като малки книжки и обикновено това се прави с произведенията за деца. След това, въпросното съдържание може да е добавено в сборник с още подобни творения.

Това тук е моят сингъл! По-скоро е макси сингъл и при това доста макси, понеже включва материал от два различни проекта за сборници.

Тези три първи истории, публикувани в официалния ми блог – The World of Shell, в Blogger, както и в профила ми в Goodreads, дълго време отлежаваха и очакваха да бъдат публикувани с още подобни на тях събратя и посестрими в жанровете драма и табу еротика/драма. Планът беше да публикувам Души в плен (най-първата написана от мен повест) и Мерзавката в проекто-сборник наречен Утопия. Сукуба бе планирана за друг, наречен Тъмни страсти. Двата сборника, все още са в процес на съставяне. Отделно , Сукуба е нещо като концептуален близнак на първия ми и за сега единствен роман - Под планината. Двете творби имат много общо.

Към момента не знам накъде ще ме отведе творческия ми път. Имам доста проекти, планирани, започнати , недовършени. В крайна сметка реших, че тези три произведения, заслужават да получат по-обширно представяне. Освен това, да си призная – искаше ми се да публикувам нещо. Искаше ми се отново да изпитам тази част от творческия процес свързана с форматиране, нервиране, емоции и още творене, така че... Ето го моят сингъл, по-скоро макси сингъл – три повести, от два различно проекта, замръзнали във времето, чакащи да бъдат събудени или по-скоро да бъдат съживени.

Надявам се да ви харесат и бъдете внимателни, защото в тях има сензитивно съдържание!!!

МЕРЗАВКАТА

1. Сутрин

Сутрин, градът бавно се пробужда. Оживлението настъпва по главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой собствен такъв)и на сутринта е забравил да ги върне.

Но това е привидно.

Врата на малката кооперация се отвори. Една жена на около 40-45 години, заключи входната врата, огледа утринният урбанистичен пейзаж и с бодра крачка тръгна към спирката. Под краищата на сивото ѝ палто, се подаваха ръбовете на цветната ѝ рокля, предизвикателно искрящи на фона на сивия пейзаж.

Размина се с няколкото забързани минувачи. Усети, че единият – мъж, неин връстник се спря и се загледа след нея. Беше свикнала с това. Не беше за изхвърляне.

Жена в разцвета на силите си. Тъмно кафяви коси, пуснати свободно на вълни по раменете ѝ. Големи, топли, лешникови на цвят очи. Прави крака. Не много висока. Идеална.

Спирката на трамвая пак беше претъпкана. Това означаваше, че ще стои права, ще се надиша на (не)човешки аромати, ще се отъркват в нея неволно и умишлено. Но вътрешно, тя беше спокойна. Какво повече можеше да ѝ донесе новият ден. Какво ново? Истината беше, че тя не очакваше нищо...

Трамваят спря. Два човешки потока – един устремен навън, друг навътре се сляха. Да, нямаше нужда от ясновидски способности за да познае, че ще се стои. Хвана се за пилона до вратата и застана така, че да не пречи на слизащите и качващите се.

Топлина. Внезапно споменът я обгърна топъл и ярък, като летен ден. Отнесе я надалеч. Там, към началото.

ЛЯТОТО НОСЕШЕ ВАКАНЦИИ в провинцията.

Родителите ѝ се натоварваха в колата с нея, братчето ѝ и целия багаж, който успееха да поберат в чанти и куфари. Потегляха припряно и пътуваха няколко часа сред редуващи се гори, полянки и паланки.

Лятото беше сезонът на щастието. Тичането с приятели и безкрайните гори.

Но това лято щеше да промени вътрешният свят на едно 7 годишно дете.

ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА РАСТАТ сред вълшебни герои, тонове играчки и безкрайна любов. Децата трябва да бъдат разбирани или поне изслушвани.

- НОРЧЕ, ЧИЧО ВАНЬО е тук! Виж каква хубава книжка ти е донесъл... Ох, Ваньо, благодаря ти. Нямаше нужда!

Гласът на майка ѝ беше весел, звучеше като чуруликане на някаква дразнеща слуха птичка. Тя винаги беше такава – усмихната, лъчезарна, приветлива в лицето на гостенина. Но щам си тръгнеше въпросният субект, почваше да мърмори за това или онова зад гърба му.

Книжката беше хубава. Детска енциклопедия, с изящни, шарени картинки. Но и самият чичо Ваньо беше някак обаятелен. Тя не можеше да си го обясни. Един такъв, абе, като принцовете в приказките. Красив, усмихнат, дружелюбен. Не беше като малките пикльовци, които дърпаха връстничките ѝ за косите и се наричаха „мъже" без да виждат, жълтото около устата си.

От хубав, човек – хубав подарък!

- Колко хубаво, че ще останеш да ни погостуваш. Калоян ще се зарадва!

О, не само баща ѝ щеше да е щастлив. Чичо Ваньо беше неговият най-близък приятел, макар и далечен роднина. Той беше мил и внимателен с всички.

ДЕЦАТА СЕ СТРАХУВАТ от чудовища! Хубаво е чудовищата да съществуват само в приказките, но уви! Приказките са писани и създавани от хора, а понякога е трудно да различиш някои хора от чудовищата от книжките...

КОГАТО ДОЙДЕ ПЪРВАТА нощ в стаята ѝ, тя не го позна.

Унасяше се в сън, когато вратата се отвори с леко поскърцване. Спеше сама в стая, защото така искаше. Не искаше онази досада брат ѝ, да пипа нещата ѝ.

Но сега ѝ се искаше да не е сама. Да има към кого да се обърне.

Дланта на една силна мъжка ръка се плъзна по косите й.

-Тихо! Тихо! Няма страшно...

Познат успокояващ глас. Но защо нещо в нея потрепна от ужас и страх.

Та тя го познаваше... Та той е добър...

Чу се звук от разкопчаване на панталон. Тъмната фигура, се намести при нея в леглото. Прегърна я. Тя не знаеше, какво да прави...

Това, което последва беше като лош сън... Сън, който дълго време, щеше да я преследва...

- Тихо! Спокойно! Няма да боли...

НЯМА НИЩО ПО-СТРАШНО от това да си сам в най-лошите моменти от живота си!

ЧУДОВИЩЕ!

Само така можеше да си го обясни.

Всяка вечер при нея се промъкваше чудовище и правеше всички онези лоши неща с нея. Чудовище, което взимаше образа на добрият чичо Ваньо.

Но на кого да каже? Как да го каже? Ще ѝ повярват ли? Ами ако кажат, че тя си е виновна... Ами ако наистина тя си е виновна... Ами ако чудовището, вземе че убие семейството ѝ!

Хиляди мисли се блъскаха в невинното ѝ съзнание! Хиляди страхове нашепваха страшни неща...

През нощта, чудовището се завърна...

На сутринта, бледата светлина на зората освети чистото детско лице, обляно в сълзи.

НЯКОЙ НЕЩА ТИ СЕ СТРУВАТ толкова ужасни, та чак е невъзможно да съществуват... не можеш да ги изречеш...

„НИКОЙ НЯМА ДА ТИ ПОВЯРВА!"

„Трай си!"

„Децата не ги слушат за нищо!"

Две седмици трая гостуването на добрият чичо Ваньо.

Той и баща им, ги водеха на разходки в околността, на риболов, до магазинчето за лакомства.

Тя го гледаше. Усмихнат. Дружелюбен. Красив. И детското ѝ съзнание не можеше да проумее. Как добрият човек, пред нея се превръщаше в чудовище? Няма логика. Не може да са един и същ човек. Онова, което я посещава нощем е чудовище...

НАЙ-СТРАШНИ СА ЧУДОВИЩАТА край нас!

ЕДИН ДЕН, ПРЕДИ КРАЯТ на гостуването и тяхната ваканция, брат ѝ грабнал енциклопедията ѝ тичаше из двора. Тя го подгони инстинктивно. Като в доброто старо време, но този път в нея се събуди някакво чудовище. Искаше да настигне малкият и да го разкъса, да го накара да пищи. Да страда, както страдаше тя.

Не усети как се спъна.

В следващият момент беше седнала и разглеждаше коляното си раздрано от чакъла. Болеше. Но не чак толкова, колкото болеше от игрите на чудовището.

Една сянка падна върху нея. Вдигна бавно очи.

„Чудовището!"

Не, беше добрият чичо Ваньо, който я гледаше с