НЕ ПОГЛЕЖДАЙ НАЗАД: Разказ на български език. Фантастика

By Престън К. де Лаура

Това е история, в която минало и настояще се преплитат. "НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД" ще ви потопи в завладяващия свят на пътуването във времето. Последвайте две групи приключенци, които се отправят на паралелни пътешествия. Първата група ще трябва да осуети заговор срещу прочут римски завоевател, като по този начин предотврати последваща промяна в британската история. Участниците в другата група се оказват на различен път, поддавайки се на изкушението да пренапишат собственото си минало. Разказът се превръща в завладяващо изследване на деликатния баланс между причина и следствие, гарантирайки, че ще останете запленени през цялото време.

• Language: Български
• Publisher: Престън К. де Лаура
• Release date: May 13, 2020
• ISBN: 9781393701293

Престън К. де Лаура

Guided by the visionary works of authors like Isaac Asimov, Philip K. Dick, and the Strugatsky brothers, I've been immersed in the world of science fiction for many years. A chance meeting with Robert Sheckley in 2004 further fueled my passion for the genre. I share my life with a wonderful family, including my wife and a grown-up daughter, who inspire my storytelling with their own adventures. My focus is on crafting imaginative stories that transport readers to uncharted dimensions and evoke the wonder of speculative fiction.

Book preview

– 1 –

Ноември, 2014, Обединеното кралство

Сейнт Олбънс, графство Хартфортшир, е малко градче, разположено двайсет и две мили северно от британската столица. То е част от гигантския пояс на лондонския метрополис.

В единайсет и десет сутринта в Сейнт Олбънс пред викторианската къща на „Уест вю роуд" номер седем щръкна чорлав мъж, който безцеремонно се разтропа по вратата. Като не получи отговор, мъжът посегна към дръжката, влезе в къщата и прескачайки по две, по три стъпала наведнъж, се насочи към спалнята на втория етаж.

Чорлавият разтърси рамото на човека в леглото.

– Джаред! Събуди се!

Джаред сънено полуотвори очи, хвърли изпълнен с безразличие поглед към натрапника и отново спусна клепачи.

– Ей! – ръката продължи да разтърсва беззащитното рамо. – Върнах я! Разбираш ли – върнах я!

– Кого си върнал? – мъченически попита Джаред. – Колко е часа?

Той се протегна към мобилния телефон върху шкафчето до леглото. Не успя да фокусира часовника на екрана, прозя се, обърна се на другата страна и се нагласи да продължи да спи. Смътно отбеляза наум, че няма да е лошо следващия път като се прибере посред нощ, да си заключи вратата.

– Хич не ми се намествай! – предупреди рошавият. Пръстите на ръката му се сключиха в още по-безмилостна хватка върху рамото на Джаред.

Последваха нечленоразделни протести под формата на мучене и охкане.

– Не разбираш ли какво ти казвам? Машината работи! Това е... Можеш ли да си представиш какъв скок е това за науката!

– Дреме ми за твоята наука! Остави ме да спя!

Чорлавият се пресегна и отметна завивката.

Джаред с въздишка седна в леглото. Стаята се завъртя пред погледа му. Дъхът му вонеше, главата му кънтеше, а стомахът му изпращаше упорити сигнали, че желае да се отърве от съдържанието си. Всички признаци на здрав махмурлук.

– Добре... Одел, вече си нахлул в моята собственост. Очевидно нямаш намерение да се ометеш, преди да ми съобщиш каквото там ще ми казваш. Аз пък нямам сили да те хвана за яката и да те изритам. Така че давай по-накратко!

– Върнах чашата! – ведро го осведоми чорлавият. – Моята чаша. Порцелановата, в която пия чай.

– Къде си я върнал? В магазина ли?

– Във времето.

Джаред примигна глупаво. Той се зачуди дали все пак да не направи нов опит да се отпусне в топлото легло. С горчивина констатира, че номерът няма да мине и се отказа. Вместо това реши, като събере сили да си вземе душ.

– Е?

– Какво „е"?

– Няма ли да ми покажеш чашата?

– Не мога – отвърна Одел. – Не е у мен. В музея е.

Джаред обърна към приятеля си от детинство кръвясали очи.

– Добре – търпеливо се захвана да обяснява Одел. – Ще започна отначало. Създадох машина на времето.

– Аха! – Джаред разтри изтръпналото място на рамото си. – Ами, поздравления!

– Знам как звучи, но е истина! Машината е вкъщи.

Клепачите на Джаред се залепиха един за друг. Одел веднага го сръчка в ребрата.

– За да я изпробвам, изпратих джобното си ножче пет месеца назад. Предположих, че просто материалът ще се състари и толкоз. И после ще трябва лабораторен анализ, за да докажа, че това се е случило. Защото пет месеца не са кой знае колко. Да, ама не! Ножът... изчезна пред очите ми. Ей така! Замрежи се и буф! – вече го няма.

Одел прекъсна тирадата си. Навъсил вежди, той захвана да наблюдава дали съмнителните примижавания на приятеля му няма да прераснат в откровена дрямка. Джаред обаче геройски задържа очите си отворени.

– Претърсих стаята – поднови разказа си Одел. – От ножчето ми нямаше и следа. Пак претърсих. Ни-що! Помислих, че сигурно съм сгрешил някое уравнение. Прегледах си бележките. Разглобих машината. И нищо, нали ти казвам! Не можах да открия грешка. Започнах да се отчайвам. Тогава, трябва да е било миналата сряда, излизам аз да се поразходя в градината отзад и гледам – нещо червенее в треволяка. Навеждам се и какво мислиш намирам?

Одел бръкна в задния си джоб и победоносно вдигна сгъваемото си ножче.

– Това ли? – вяло протегна ръка Джаред. – Нещо много запазено ми се струва! Грам ръжда няма. При тази влага навън за пет месеца...

– Стоманата е шведска – кисело отвърна Одел и си прибра ножчето. – Ще ме изслушаш ли или ще се заяждаш?

– Ха! Като че ли имам избор!

– Не бях на себе си от радост – пренебрегна забележката Одел и ентусиазирано продължи: – Но трябваше да се убедя, че всичко е наред. Реших да повторя експеримента. Този път изпратих чашата. Нали се сещаш коя? Та, изпратих я в осемнайсти век, струва ми се. Има някакво разсейване, но това не е важно сега. Започнах да я търся вкъщи. След това тръгнах из квартала. За да оправдая ходенето от къща на къща, излъгах съседите, че съм захванал търговия с антикварни стоки. Не ме питай как ме гледаха дъртите свраки, дето се събират у госпожа Боровски! Както и да е. Важното е, че не намерих никакви следи. За всеки случай разширих района на проучванията си. И вчера я открих в музея в Уотфорд.

– В Уотфорд ли? – Джаред най-сетне започна лека-полека да вдява какво му казват. – Как се е озовала там?

– Някакъв селянин я намерил. Чашата е била притежание на семейството му до средата на деветнайсти век, когато са я продали или подарили на местния викарий. Неговата внучка пък я дарила на етнографския музей в Уотфорд.

– Откъде си сигурен, че това е твоята чаша?

– Разбира се, че съм сигурен! Хайде! – Одел нетърпеливо задърпа домакина. – Ставай!

– Защо?

– Отиваме в Уотфорд. Ще се убедиш с очите си.

Джаред изгледа критично разчорлената глава на приятеля си.

– Не и преди да си взема душ – каза той.

– 2 –

Джаред Сеговия придърпа табуретка и се отпусна върху нея.

Намираше се в къщата на Одел, на „Ориент клоуз". Освен него и домакина, във всекидневната имаше още четирима души. Те бяха наобиколили машината и я гледаха с респект.

– Не мога да повярвам, че наистина работи! – възкликна Алек.

– Налага се да повярваме! – каза Валъри. – Нали видяхме чашата!

За последните три дни всеки от присъстващите бе минал поне по веднъж през музея в Уотфорд. Евтината чаша, която днес можеше да се купи от всеки квартален магазин, стоеше експонирана редом с артефакти от времето на Джордж III. Месингова табелка пред нея разказваше накратко историята на откриването й, както и съдбата й до наши дни. Върху глазираната повърхност на чашата се мъдреше абсурдният за Просвещението надпис: „Чашата на шефа".

Уредникът на музея не пропусна да им го