ЗАБАВЛЕНИЕТО НА ШУТА: Разказ на български език. Фантастика

By Престън К. де Лаура

ФБР и местната градска управа се сблъскват с почти невъзможната задача да неутрализират развилняло се божество със странни представи за развлечение. Щипката хумор в този на пръв поглед познат сюжет – за клоуна-злодей, тероризиращ града – ще осигури вашето забавление.

• Language: Български
• Publisher: Престън К. де Лаура
• Release date: May 13, 2020
• ISBN: 9781393594918

Престън К. де Лаура

Guided by the visionary works of authors like Isaac Asimov, Philip K. Dick, and the Strugatsky brothers, I've been immersed in the world of science fiction for many years. A chance meeting with Robert Sheckley in 2004 further fueled my passion for the genre. I share my life with a wonderful family, including my wife and a grown-up daughter, who inspire my storytelling with their own adventures. My focus is on crafting imaginative stories that transport readers to uncharted dimensions and evoke the wonder of speculative fiction.

Book preview

–1–

– ...И днес кметът Мърчисън не забрави да посети градската библиотека, където дълго обсъжда с посетителите новите тенденции в постмодернистичната есеистика. Мис Памела Бойет, секретарка на дружеството за защита на животните и репортерка от градската телевизия, придружи господин кмета и участва с него в дискусиите. Други новини. От лабораторията на химическия концерн „Лейн кемикълз" съобщават за разработката на нов препарат за борба с маковете. Появилите се преди три месеца в житните полета край Лейн макове се оказаха необикновено устойчиви на химическо въздействие, но от фирмата се надяват, че с новия препарат фермерите ще успеят да се справят с тази напаст. Бюлетин за времето. Денят над Лейн сити ще бъде топъл и ясен...

Кметът Клайд Мърчисън се пресегна и изключи радиото. Извади пура, а градският съветник Форет побърза да му поднесе огънче. Секретарката на кмета, мис Хилдебрант, попрезряла, но все още жизнена брюнетка, влезе и остави подноса.

– Мис Хилдебрант – кметът се отпусна в креслото и го изпълни цялото, – не ме свързвайте с никого, моля! С господин Форет имаме да обсъдим някои неотложни обществени въпроси.

– Разбира се, господин Мърчисън. Желаете ли бисквити към кафето?

– Но моля ви, мис Хилдебрант! – добродушно се закани с пръст Мърчисън и двойната му гуша се раздвижи като жива. – Забравяте, че един кмет е длъжен да мисли и за фигурата си!

С елегантно движение той придърпа месинговия пепелник върху бюрото си и изтърси пепелта от пурата по ръба му.

Секретарката безшумно излезе.

– Е, Уил, какво е мнението на членовете на градския съвет за бала?

– Всички до един възторжено подкрепиха идеята! Смятаме, че предложението за маскен бал при откриването на празниците на града е направо гениално! Какво по-грандиозно начало на народното веселие би могло да се измисли? Вие сте наистина ненадминат, господин кмете!

Клайд Мърчисън великодушно махна с ръка:

– Просто ми хрумна, Уил! В края на краищата, нали за това са ме избрали. Впрочем как стои въпросът с медиите?

– И телевизията и радиото ще предават пряко вашата реч, статиите за вестниците са вече подготвени, за времето до официалното откриване на тържествата ефирът ще бъде зает със скучни дискусии по никого неинтересуващи теми...

– Умник си ти, Уил! Както си тръгнал, може някой ден да заемеш и моето място!

Форет сервилно се разсмя:

– Какво великолепно чувство за хумор! Добре, че имаме вас на този отговорен пост. Ако беше друг...

– Защо? Да не би някой да се гласи да ме измести? – тревожно вдигна вежди Мърчисън.

– А, не! Опазил ни бог! Само исках да кажа, че...

Внезапно градският съветник подскочи, изкрещя и разля кафето върху новата си копринена риза.

– Някой ме погледна от чашата!

Съветникът побутна разтреперан порцелановата чаша и от вътре се дочу нещо като кикот.

– Ето! – изпищя той. – Чухте ли това?

Зад него вратата се отвори отривисто и съветникът подскочи още веднъж преди да разпознае разтревоженото лице на мис Хилдебрант.

– Какви, дяволите да те вземат, ги дрънкаш, Форет? – кметът Мърчисън се изправи тежко и заплашително загледа съветника. – Нищо не съм чул, освен глупавия ти...

Страшният вик на секретарката изтри остатъка от изречението от устните на кмета и той за пръв път този ден изгуби доброто си настроение. Притиснала с длан устата си, мис Хилдебрант с широко отворени питащи очи се взираше в панталона му, точно под провисналия корем. Кметът се наведе и това, което видя го ужаси. Нещо силно издуваше дюкяна на панталона и се движеше отдолу.

Изведнъж долното копче отхвръкна настрани и от образувалия се отвор изскочи пластмасово човече на пружина. Човечето представляваше пъстро подобие на клоун – от онези, които можеха да се купят от всяка сергия в Лейн, с голяма начервена уста застинала в ехидна усмивка. Играчката смешно се наклони надолу и пак се изправи следвайки поклащането на