От нищо нещо: Весели приказки и гатанки 3

By Асен Разцветников

"Юначага златокос,без очи, уши и нос,всичко лапа и поглъща -пръчка, книга, дреха, къща.Но дадеш ли му вода, пуща синкава брада и заплаква с тънък глас,и умира той завчас. Що е то?"Вие досетихте ли се за отговора? В "От нищо нещо: Весели приказки и гатанки 3" ви очакват още много гатанки и приказки. Но трябва да сте смели, за да се впуснете в това приключение, което ще ви срещне с Мецана, Вълчо, с една палава мишка, едно ядосано куче и още много други герои. Какво ще кажете? Да се веселим ли заедно?-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jun 30, 2023
• ISBN: 9788728155363

Book preview

От нищо нещо: Весели приказки и гатанки 3

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728155363

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

Б — 3 + Б — 1

Om нuщо нeщо

В стаята кандилото светеше в тъмнилото.

Но не щеш ли, мишката скокна изпод книжката, па си лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

Ядоса се котката, промъкна се кротката, па изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

Кой знай как се случи то, че научи кучето, та ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

Щом се дигна глъчката и довтаса пръчката, та удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

— Ще ти стане множко то! — налюти се ножчето, та насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

— Стигвам те и в пламъка! — скокна гневен камъка, та изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

Чу не чу за свадата, запени се вадата, та отвлече камъка, що изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

Скръцна зъби земята, разигра се, размята, та погълна вадата, що отвлече камъка, що изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

— Брей, че племе проклето! — гневно гръмна небето, та потопи земята, що погълна водата, що отвлече камъка, що изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що

ухапа котката, що изяде миш

ката, дето лапна фитилото

на кандилото,

на кандилото.

Гатанка

Юначага златокос,

без очи, уши и нос,

всичко лапа и поглъща —

пръчка, книга, дреха, къща.

Но дадеш ли му вода,

пуща синкава брада

и заплаква с тънък глас,

и умира той завчас.

Що е то?

Гатанка

Дълга, дълга Бърборанка

няма кости, нито сянка,

пей и тича пълзешката

през нивята, през полята.

Щом я слънце дълго грее,

тя започва да слабее,

тя започва да се свива

и да става мълчалива.

Но заплиска ли я дъжд,

тя набъбва изведнъж,

тя расте и дебелей,

и лудува, и се смей.

Що е то?

Хитрана

Нейде зад полето, нейде зад Балкана някога живяла рунтава Лисана. С хитрост и лукавство тя била позната — друга като нея нямало в гората. Кой какво намисли, кой какво захване, нея все ще пита, нея все ще кани.

Ала като всяка умница избрана имала си слабост нашата Лисана: че била от малка лакомница върла, че било без дъно пустото ѝ гърло.

*

Тръгнала веднъжка нашата Лисана — да се поразходи, нещичко да хване. Душила, вървяла, дебнала на пръсти — хванала край село пет кокошки тлъсти.

Още неогризла кокалците сладки, ето срещу нея идат стадо патки.

— Слава тебе, боже — викнала Лисана, — инак щях без малко гладна да остана!

Как ги изпояла, те и не видели. . . Седнала да чисти зъбите си бели. Но невзела още върбовите клечки, ето къмто нея идат сто юрдечки.

— Кат съм се наяла, не съм заговяла! — казала си Лиса и ги връхлетяла.

Станало край пътя само перушина. Смаяли се всички трънки и глогини.

Най-подире сита, сънна и ленива тръгнала Лисана веч да си отива.

*

Ала щом възлязла горе на баира, спряла се и взела жадно да се взира.

— На узряло грозде май ми замириса! — казала си тихо лакомата Лиса и съзряла с радост, че току под нея, с бял зид оградено, лозе зеленее.

Трепнала Лисана, хукнала в превара — но не щеш ли, много бил висок дувара. Скачала тя, драла камъни и плочи — не могла отнийде вътре да прескочи. Тъкмо рекла:«Няма грозде да