Стихотворения

By Чичо Стоян

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!

Припомнете си любимите стихотворения от Чичо Стоян. Разберете как помагат Анка и Писанка у дома и защо е сърдит малък Петко, запознайте се и се забавлявайте с меци-мецани, гъски белогушки и още много други любими герои.

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jan 20, 2020
• ISBN: 9788726247152

Book preview

www.egmont.com

Зайо-Байо

Зайо-Байо със колата

из полето, край нивята,

весел кара си децата,

но подрипва жаба стара,

Зайо-Байо в бяг ударя,

а по него и товара.

Пакостник

Нигде Петко не минава

пакост да не стори,

затова го всеки съди,

всеки му говори.

Но той никого не слуша,

все си свойто прави,

затова е без обуща

и без дрехи здрави.

Косmа

Домързяло пеш да ходи

присмехулник Коста

и случайно вижда старец

със количка проста,

що се спира да отдъхне

и да си запуши.

Той издебна и в колата

се крадливо сгуши.

Но печален край дочака

бедничкият Коста –

той не знаел, че пръстта я

хвърляли от моста.

* * *

Тъка, тъка, пиленца,

какините птиченца,

ха, клъвнете по зрънце,

после искам по яйце!

Лош дядо

Кундур-кундур

кукуряк, кукуряк,

стар е дядо,

ама як, ама як!

Дюлите му

не кради, не кради,

ще те някак

улови, улови.

и какъвто

лош е той, лош е той.

ще ти сложи

страшен бой, страшен бой.

Меци-мецани

Тръгнали меци-мецани

в премени нови, отбрани,

наред се тринки нареждат,

една се друга поглеждат,

една се друга подритват,

една се друга подпитват:

– Какво ли, мецо, ще стане

на тия градски мегдане,

ако се някой досети,

че не сме момци напети,

ами сме меци-мецани

от тия пусти балкани?!

Първи сняг

Сняг заваля и затрупа,

белна се гората,

чуруликат и си викат

птички по стеблата:

„Чип-чирип, чип-чирип,

как е светло, бяло,

но едно е само лошо,

да се не видяло,

че на тоя бял парцалко,

под кожуха хладни,

се зрънцата вече скриха,

а пък ний сме гладни!..."

Суроваки

Снежна, сурова година —

да ни е честита!

И от днеска до амина—

радост до насита!

Изобилен плод в градини,

пшеница по ниви

и в кошари все близнета

агнета игриви!

Свежа пролет, здраво лято,

плодовита есен,

по горите, по полята

и дома ви — песен!

у лелини

Като си ушъта

в празник и в неделя,

ще ни викне всички

милата ни леля.

Времето ако е

хладно и се мръщи,

то ще седнем всички

край нея във къщи.

Ако пък е топло,

ще седнем на двора

и туй, що е чула

от баба Тодора,

когато ни лани

дохожда на гости,

ще ни го разкаже

с думички най-прости.

И такива мили

приказки тя знае,

че със тях човека

може да омае.

и затуй и ние

помагаме всички

със нашите малки

и слаби ръчички

по-скоро да свърши

работата къщна,

че да ни запее

песенчица кръшна

или да разкаже

приказки такива,

от които често

и страх ни побива:

за вещици чудни,

и малки джуджета,

за юнаци, дето

събарят калета

и гори прелитат

с коне си крилати,

да превземат яки

кули и палати.

Баба ни Тодора от Стара Загора честичко отива и се поотбива, долу към завоя, у дядо ни Роя. А пък всеки знае той как си играе да опитомява и да примирява всякакви гадини. Та пусти гризани, зло да ги не хване, до баба Тодора, седнала на двора, скритом се добрали и скоро прояли торбата ѝ нова, лятоска