Пряпорец и гусла

By Иван Вазов

"И тъй душа ми, кат се побуни,гуслата грабвам, струните скъсвам"Певецът става борец за свобода. Струните са скъсани. Бунтовникът е готов да се жертва в името на България. "Пряпорец и гусла" е първата стихосбирка на Вазов, която той пише по време на престоя си в Букурещ. Революционери като Ботев и Стамболов го вдъхновяват и той посвещава стиховете си на българските борци, на въстаниците, подготвящи Априлското въстание и на тези дали живота си по време на всички опълчения. Опасността да бъде преследван от Османската империя е реална, но Вазов поема този риск в името на делото си."Кураж, другари! Бог ще ни брани!Смърт на вековни, черни тирани!"-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Sep 8, 2023
• ISBN: 9788728155929

Book preview

Пряпорец и гусла

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728155929

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

БОРЪТ

Там, дето се види Балканът високи

край дола тракийски, на южна страна,

да пуща стремливо плещи си широки,

величествен, страшен и прав кат стена:

там, дето се дига на мрамор основи,

сред хълми зелени, покрити с цветя,

де всичко шумува, играй, песнослови:

зефир, водопади, врабчета, листа -

в туй весело място, рай земен прекрасен,

издига се мълком със жълти стени

скит древен и жален кат спомен безгласен

в тез хубости нови на старите дни.

Наокол е шумно. Но в тази ограда

е глухо, безмълвно, всегдашен е сън,

едвам се зачува дотук водопада,

кой пеняст гръмливо бухти си навън.

А в този скит спокоен, скит стар християнски,

над черквица ниска със вехти светий

се бор възвишава на ствол великански

и върха си черни във облаци крий.

Кат кедър вековен в Ливанска пустиня

разперил е клони, потънал в мечти

свещени и тайни. На стара светиня,

на гробове неми той сянка държи.

Монах белобради, старик стогодишни

го помнят се толък, се толък голям,

нито пък са чули от хора предишни

кога му е корен забоден бил там.

И може би тоя гигантин вековни

на бившата сяйност свидетел да е

и случки