Под нашето небе и други стихотворения

By Иван Вазов

Българският живот, българската природа, битките, пораженията, победите, обичта, спомените, родината – една малка част от нещата, за които знаем далеч повече благодарение на Вазов. "Под нашето небе и други стихотворения" отразява Вазовото съвремие, с плам, обич, възхита Вазов пише за природата, за звездите, планините и реките, пише за смелите български войници, с тъга говори за Македония, с любопитство разказва за научните открития, с вълнение ни прави част от откриването на Народния театър. България след Освобождението се променя, а благодарение на Иван Вазов, ние ставаме свидетели.-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Oct 20, 2023
• ISBN: 9788728155721

Book preview

Под нашето небе и други стихотворения

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728155721

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

ПОД НАШЕТО НЕБЕ

Поет роден съм аз, поет съм същ.

Душа на песни извор е могъщ

във радост, скръб, при росните цветя

на май, в фъртуните на януари,

всегда доволно е да диша тя

въздухът на България.

На моя дух свободен и крилат

за песни родина е целий свят

но странна сила сеща, колчем той

вис някой зърне на Балкана стария,

когато тласнува летежа свой

в небето на България

Сърце ми знай да тупа и копней

над всяка скръб и звукове да лей,

и всяка струна в него закънти,

щом някой външен стон удари я;

но то най страстно чувствува, тупти

с сърцето на България.

На мойта Муза ликът вдъхновен

навред дружи ме, скръбен ил засмен

тя песни сладки тихо ми шепти.

Но пламък нови, творчески, разгаря я,

до нея колчем екне, долети

вик някой на България.

НИВАТА

Сейте разумное, доброе, вечное!

Некрасов

Морен орач из нивата сееше,

сееше в ровки бразди,

руен се пот от челото му лееше

и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето –

чисти и здрави зърна.

Сей, земеделецо, днес му е времето,

фърляй добри семена.

С жътва богата, със спор, изобилие

бог ще труда надари,

честно и славно е твойто усилие,

бодро засявай, ори. *Зная сеячи и други във нивата –

в другата нива у нас:

там ще поникне трънакът, копривата,

не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата, плодната,

дето го пръскат они,

плодове грозни ще бликнат в народната

нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,

с дело, с примери и реч...

Бъдеще страшно ще жънем в смущение,

жънем го даже ний веч...

Сейте, сеячи, доброто засявайте

в младата нива у нас,

истини здави в душите втълпявайте,

важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,

сейте любов – не вражда,

милост в сърцата и обич мъжествена

къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,

силна е, сочна е тя:

всичко се фаща в горката, родливата:

бурен и клас, и цветя.

СУРКОВАЧИ

Съмна се. Денят начина –

първият на таз година.

Чудна тишина разляна

вън на улицата глуха,

светикралската камбана

радостно тресе въздуха.

Тя гърми днес другояче,

сякаш дума: „Много лета!"

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

От легло ми се не става.

В прежно време ум заплава...

Колко спомени прекрасни

за детинската епоха!

Светли радости, дни ясни...

Но те вече отидоха.

Що ми се тъжи и плаче?

Що е мъчно на поета?

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

Ученик бях. Тъй, в дружина,

ний по Новата година

ходехме от къща в къща

с бузи от мразът червени;

радостта ни беше съща

и в домът благословенье,

веселост – и студ най-паче –

вмъкваха се с нашта чета...

Кой там тропа? – Сурковачи!

– Влазяйте, момчета!

Помня,