Басни

By Стоян Михайловски

Басните на Стоян Михайловски преодоляват десетилетията и остават все така актуални до днес. Историите за орел и охлюв, за бухал и светулка, за секира и търнокоп очароват силно малки и големи с важните си поуки, а най-значимо и разпознаваемо е неговото стихотворение „Кирил и Методий", което е превърнато в песен и обявено за химн на българската просвета.

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jan 20, 2020
• ISBN: 9788726247121

Book preview

www.egmont.com

КИРИɅ И МЕТОДИЙ

Бъʌƨарскu ɞсеучuʌuщен хuмн

„Върви, нароɡе възроɡени,

към светла бъɡнина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съɡбините си поɡнови!

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от ɡлъжност неизменна воɡен –

и Бог ще те благослови!

Напреɡ! Науката е слънце,

което във ɡушите грей!

Напреɡ! Нароɡността не паɡа

там, гɡето знането живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

ɡуховно покори страните,

които завлаɡя със меч!"

Тъй солунските ɡвама братя

насърчваха ɡеɡите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на ɡостославний тоз завет

в тържествуване и в страɡание

извърши поɡвизи безчет...

Да, роɡината ни гоɡини

пресветли преживя, в беɡа

неописуема изпаɡна,

но върши ɡълга си всегɡа!

Бе време писмеността наша

кога обхоɡи целий мир;

За всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...

Тогаз балканский храбър син

навежɡаше лице поɡ гнета

на отомански властелин...

Но винаги ɡухът нароɡен

поɡпорка търсеше у вас,

о, мъɡреци! През ɡесет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

нароɡен гений възкресихте –

Заспал в глубока тъмнина.

Поɡвижници 3а права вяра,

сеятели на правɡа, мир,

апостоли високославни,

Звезɡи върху славянский мир,

бъɡете преблагословени,

о, вий, Метоɡий и Кирил,

отци на българското знание,

творци на наший говор мил!

Нек името ви ɡа живее

във всенароɡната любов,

речта ви мощна нек се помни

в славянството во век веков!

БУХАɅ И СВЕТУɅКА

Измежду полските треви

блестеше в нощните тъми

една светулка лъчезарна...

(С това си качество, уви!, и тя е тъй злощастна

кат другите светители на нашата земица!)

Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,

Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,

подгони светлата мушица

и най-подир я улови...

– Какво ти сторих?... – Ти ми пречиш!

Умри! – Че как ти преча? – Светиш!...

След таз присъда кратичка и ясна

светулката угасна

и се във вечност пресели

или с по-други речи –

в търбуха

на бухля!...

ПАУН И ɅЯСТОВИЧКА

Паун запитал лястовичка:

– Какво приказват зарад мене

между небесното крилато населене?

– За тебе – възразила мъничката птичка, –

откак се щурам аз из сините простори,

едно и също нещо се говори!...

– Че съм най-драголюбен хубавец,

нали?... – Че си богато пременен глупец!

СЕКИРА И ТЪРНОКОП

Един ръждясал търнокоп, не