Щурчово конче

By Асен Разцветников

Добре дошли в приказния свят на Асен Разцветников. Той ще ви поведе на едно магично пътуване, по време на което ще се запознаете с мили щурчовци, хитри лисани, големи мецани и смели юнаци. Ще станете част от приказки, ще чуете някои залъгалки, но и ще трябва да отговорите на някои гатанки. Ще можете ли?-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: May 31, 2023
• ISBN: 9788728155424

Book preview

Щурчово конче

Copyright © 2023 SAGA Egmont

Cover image: Shutterstock

All rights reserved

ISBN: 9788728155424

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

ЩУРЧОВО КОНЧЕ

Яхна Щурчо охлювче рогато,

па му дръпна юздата от злато –

охлювчето хукна във превара,

понесе го право към пазара.

Но край пътя, зад кривата бука,

млада пъпка цъфна, та пропука,

подплаши се охлювче рогато,

хвърли Щурча в зеленото блато,

падна Щурчо, падна, та изпръска

c черна тиня бялата си връзка.

ПРЕМЕНЕНОТО ЩУРЧЕ

Едно щурченце с тънко вратленце

взело да трие свойто носленцe,

взело да плаче, взело да писка,

че няма буйки, че няма ризка.

Дочула го е от свойта нива

невяста Щурка, майка грижлива,

намерила му цветец от дюля,

направила му бяла кошуля,

откъснала му две теменужки –

направила му сини ботушки.

ПРИКАЗЧИЦА

Имало едно време една врана –

и с това приказката се захвана.

Враната си измътила

две вранчета със черни глави –

и приказката се презполови.

Пораснали те, па взели,

че отлетели

зад далечните върши –

и приказката се свърши.

ТАЙНА

Шишо-мишо, шишо-мишо,

де се дяна дядо Тишо?

Той се крие във гората,

че го гони баба Злата,

да го бие със метлата.

Шишо-мишо, шишо-мишо,

що е сторил дядо Тишо?

Той излапал по хайдушки

сам-самичък седем чушки

и петнайсет меки крушки.

ПРОΛЕТ

Пеят птички пъстрокрили,

тръпне свежият листак,

със чадър от синя свила

руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,

спира сред полята тя

и разтваря с тънки пръсти

най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка

в луда радост всеки цвят

и по пъстрите му клепки

топли капчици блестят.

ПРОΛЕТЕН ЗОВ

Туй са люлки от цветя –

туй не са дървета!

Из полята звън и вик,

ясни песни, чурулик –

днес Априли мъдролик

по земята шета!

Косът свири със кавал

от ковано злато,

а пък щърко дългокрак

ни здрависва с трак-трак-трак

и ни пожелава пак

ясно, ясно лято.

Виж, навред пчели трептят,

птичи рой се вие –

нека с песни и със смях

и в косите с цветен прах

низ полята като тях

да летим и ние!

МАЙСКА НОЩ

Бавно слънцето залязва,

топла нощ разтваря пазва

и загръща пак света,

и с дърветата приказва,

и от звездни небеса

рони свила и роса.

Става тихо и тъмнее,

и вечерницата грее,

тъне всичко в мир и сън,

само славеят е буден,

само той във тоя час

пее с ясния си глас.

И под нежната му песен

Май върви, в нощта унесен,

и затваря всеки цвят,

слага мравките да спят

и на всякое щурче

дава жичка и перце.

ОТ ЩО СЕ ЗЕМЯ РАЗТВОРИ

От що се земя разтвори,

та се тревата подаде,

от що се гора тресеше,

та ѝ пъпки пукаха?

От буйни хора тропливи,

от тежка сватба голяма.

Кокичето се женеше,

червен го божур вземаше,

лопошът сред двор стоеше,

сминова пъпка държеше,

на зелен тъпан тупаше.

Теменужките пееха,

ситно си хоро виеха,

зелени поли мятаха,

сини забрадки вееха.

И минзухари ихкаха,

с черни ботушки тропаха,

зелени саби въртяха.

СЪБУДИ СЕ ЯСНО СΛЪНЦЕ

Събуди се ясно слънце

под покривка от облаци,

на възглавка от мъглица,

на постелка от мракове.

Облече си златни дрехи,

препаса си ален пояс,

наръси се с ясни искри,

нароши си огнен перчем,

накрехна си сребърен калпак,

наметна си сребра гуня,

па си яхна златен жребец

и препусна по небето.

Сред небето сини двори,

насред двори тъмен облак.

Поспрепна се ясно слънце,

пришпори си златен жребец –

да премине сини двори,

да прескочи тъмен облак.