Металургия на думите

By Nikolay Ilchevski

По някакъв начин сборникът е по-близък до духа на Discovery и National geographic отколкото до традиционната белетристика. Перото на автора представя случки, с които се заминават съвременните студии за научно-популярни филми, но с изрази, които са еталон за майсторство в разказа. Самият словоред е брилянтно изчистен от клишета и е образец за въздействащи конструкции на речта.

Книгата съдържа над 120 текста, с изумителен изказ, които са като филми от случки с глобално значение: жабешките сватби, астрономическия феномен „пролет”, върколаците в леглата, хората преди пещерите, варенето на ракия, последните призраци...
Сто и шейсет цветни страници, илюстрирани със снимки на каменни и дървени феноменални форми от музея на камъка и дървото „Тера Фантастика”.

• Language: Български
• Publisher: Nikolay Ilchevski
• Release date: Jun 18, 2014
• ISBN: 9786197062038

Nikolay Ilchevski

Роден съм в едно планинско селце между Чепеларе и Широка лъка – Върбово. Потомък съм на стар род от зидари и скотовъдци и досега съм влюбен в това каменно поселение – в което човешката душевност и изобретателност създават красива и сурова симфония между човека и природата.Писател, който строи в свободното си време. Момчето на Минкин Стефо, внукът на зидаря Кольо Илчевски от Върбово. Освен като известен автор в страната съм познат в Пловдив и като дългогодишен главен редактор и мениджър на медии, в които съм участвал и като съсобственик. Днес пиша поредната си #книга и реставрирам по уникално красив начин една стара къща на 120 г.----I was born in a mountain village between the city and the mountain - Varbovo. I am a descendant of a long line of masons and cattlemen and so far I love this stone settlement - in which the human spirit and ingenuity create beautiful and raw symphony between man and nature.Writer who built in his spare time. The Boy of Minkin Stephanie grandson of the mason Nikola Ilchevska from Varbovo village. Apart from being a well-known author in my own country I was a long years the editor and manager of media in which I participated as a co-owner. Today I write my next book and I restoring one 120 years old house.

Book preview

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

НИКОЛАЙ ИЛЧЕВСКИ

Copyright 2010 by Nikolay Ilchevski

Smashwords Edition

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

Светътсепроменя. Буквитеостaват. Едни и същи. Кактоатомите . Писането е катометалургията. Отливашиличистметал,илиисканитесплави. Променятсесамотехнологиите. Примеситеубиват

Еднимайсториковатмотики, Другичастизаизтребители. С едни и същижелезнимолекули. Самоидеитесаразлични.

Светът е движение и промени. Времетоставаценно. Описанието е разхищение.

Човекътот 21 векобработва 18 пътиповечеинформация заединицавремеоттози отпреднотостолетие.

Въпросътвечене е далищечетем. А какво? Текстътсрещуобраза? Илитекстъткатовизия?

СЪБИТИЯ, ИЗВАДЕНИ ОТ ПЯСЪКА

През цялата година пълня джобовете си с бележки за неща, които са ме впечатлили, но не стават за новини, нито за коментари. Случки, от които не зависи нищо. Освен реката на милиардите малки събития на планетата, правеща своите наноси: престарял старец яде черници под клоните; куче гледа залез; чучулиги до вледенена локва; нощни рибари; жабешки сватби..... После в мрачна зимна седмица, сядам и подреждам тези дребни отломки – по сезони. Като фотограф, който в края на проекта преглежда архивите си за некомерсиални находки. Така - десетина години. Писане за мен самия. Със садистични съкращения, с безпощадно търсене на думи. За да е като кадър. Така се родиха текстовите ми календари.

Ако не бяха някои приятели, които имаха „нахалството" да се интересуват от мен самия повече, отколкото от професионалните ми проекти, тези къси форми и досега щяха да бъдат само на файлове.

ЦЕЛТА:

Не си поставям свръх задача да отворя нови хоризонти към езика. Моята скромна цел е да подчертая огромните резерви на текста и на словото. Които подминаваме в ежедневието. Работата с буквите и думите може да е приключение, дори в средата на океан от изображения.

Боравенето с графичните символи на фонемите може да е неподозирано интересно и увлекателно занимание – както аз за себе си съм открил. И не смятам, че ако с една и съща писалка напишеш шега и устав, стих или закон, едното непременно ще олекне за сметка на другото.

Играта с езика не е престъпление. Както играта с лего не е нито архитектура, нито разрушение за едно дете. Играта с думите, ако не е за сметка на други, засилва нашата наслада да употребяваме езика си. И ни привързва емоционално към него.

Ако всеки от нас открие тези богатства, вероятно ще цени езика и буквите си повече и ще ги пази по-ревниво.

ФУНДАМЕНТАЛНИ ПОДРОБНОСТИ

Вярвам в силата на думите. Те могат да пренесат послание, което е много по-силно от образ. Защото не закрепостяват към определена картина, а дават свободата да импровизираш свой филм върху идеята, която ти пращат.

2003

СТРАСТИ

януари

В градините на моите спомени липите изливат тонове аромат във въздушните потоци и дрогират цялата земя до хоризонта. По хълмовете на моите спомени теменугите перверзно и сладосокно се предлагат на насекомите, а по камъните лишеите са набъбнали като подгизнали цветни рисунки. В действителност е бяла зима и светлото на снега и кафявото на земята се сливат със спомените в колаж, достоен да убеди и най-големия неверник, че зимата е нищо повече от сън преди следващата пролет.

ДЪНОТО НА ЗИМАТА

февруари

Студът се беше чифтосвал с болни от бяс лисици в най-тъмните усойки на планината. Изпохапан от тях и със замръзнали лиги, безразсъдно освирепял - беше слязъл чак в полето. Квичеше в клоните, пищеше под камъните и вдигаше снежни пушилки, за да заличи следите на зайците. И както се въртеше в истерията си, намери под един паднал дъб купчина топли листа - удари им невидим шамар, разпиля ги като голям жълто-червен фонтан. И все така див се хвърли отгоре им да ги преследва към покрайнините на Галактиката.

ТЯ, ЛУДАТА

март

Тя беше луда. Целуваше го жадно, после го гледаше в очите като доктор, който търси причина за извънредното състояние на пациента си - и както потъваше в зениците му, го халосваше по лицето. Той нямаше време да реагира, защото го захапваше за устните и скимтеше от радост, обхождаше с мокра уста очите и врата му, дърпаше го за носа и докато влюбено му казваше аз съм твоята пролет, вдигаше цветната си рокля и го завиваше през глава. А навън времето беше като нея. Сочен лъч откъртваше огромно парче облаци и дълбаеше слънчев кладенец към земята. И в този светещ тунел прехвърчаше последният сняг.

МАХАЛО В ГРАДИНАТА

април

Не казвай, че времето върви в една посока, защото математиците и физиците изследват нещата едностранчиво. Аз си мисля, че ние се возим на махалото на времето, което се клати безстрастно между две връхни точки. И си мислим, че отпътуваме безкрайно далече. Тук сме. На същото място в Галактиката и на същата улица в града. Само от свистенето на въздуха ни се образува по някоя бръчка, но ето, пак се връщаме в пролетта. И същите ябълки цъфтят пред прозореца.

МАКОВЕТЕ

май

Понякога сънувам жените, които са ме обичали. Няма думи, няма секс,