Люлека ми замириса и други стихотворения

By Иван Вазов

"Ще стигнем ли до там, не зная;но сладко ми е да мечтая,да тичам мислено на ловза слънце и любов.""Люлека ми замириса и други стихотворения" ни прави съпричастни с душевните терзания на Иван Вазов, с неговите спомени, любови, разочарования и размишления. Поетът ни споделя за мъката си по изгубения приятел Константин Величков, за любовта си към Евгения Марс, разказва ни за новото поколение на България, за младежите, за техните "жажди, страсти, блянове"."Люлека ми замириса и други стихотворения" са страници от книгата на живота на Иван Вазов.-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Sep 8, 2023
• ISBN: 9788728155646

Book preview

Люлека ми замириса и други стихотворения

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728155646

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

СПОМЕНИ, БЛЯНОВЕ ТЪЖНО-ЗЛАТИСТИ...

Спомени, блянове тъжно-златисти,

сладостен шепот в повехнали листи –

песни по заник.

Мисли, въздишки дълбоко човешки,

сълзи в душата потайни и жежки –

песни по заник.

Тихи хармоний – не звукове тръбни,

трепети сладки, пленително скръбни –

песни по заник.

ПРОЛЕТ

І

Зари

Пролет дочаках пак. В свода небесни -

празник - и тук на земята:

мирис, омая и пролетни песни -

пролет е мен и в душата.

Що от това, че гнездо е на жалост?

Че са сребристи косите?

Пролет не пръска зари си на халост:

всичко възражда и кити;

всичко към радост тя моли и нуди:

чуки, долове, пустини,

дор по скалите тя цветенца буди,

дор по печални руини.

ІІ

Зов

В клоните, по драките

живота нови пей,

природата е в накити

разкошни и се смей;

и чрез дъхът на розите,

на май чрез песента

тя в хижите, в чертозите

крещи: Навън скръбта!

ІІІ

Акациите

Аромати, аромати

размирисват целий град!

От акацийте листнати -

нежен, страстен аромат.

И в градините се лее

тая съща благодат,

в самотии и в алеи

пролетен е аромат.

Аромат в горите пресни,

аромат в зефира млад,

даже мойте тихи песни

напои ги аромат.

ІV

Борисовата градина

В лазура звънтят чучулиги,

в клоновете славеи пеят -

вред радости, душо, дъхни ги,

дъхни, аромати се леят.

Виж, всичко е в нова премяна;

цветя и моравки, и листи,

и весел пей в вира фонтана,

вълни си кат рони сребристи.

А там из алейките тесни,

бориките дето се сплитат,

звънливи разнасят се песни,

залюбени двойки се скитат.

V

Гимназистки

Гимназистки ме видяха

при бориките самин

и чух как