Сговорна дружина: Весели приказки и гатанки 1

By Асен Разцветников

Сговорната дружина се е събрала. Хайде с нас! Да научим повече за джамджиите, дърводелците и чешмеджиите. Да поработим с хлебарите, мелничарите и градинарите. А дали да не поплаваме с рибарите и моряците? Може и да се присъединим към коминочистачите или пожарникарите. Не ти ли е любопитно да научиш повече за сговорната дружина и всички, които са част от нея? А защо да не се присъединиш и ти? Да четем заедно!-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jun 30, 2023
• ISBN: 9788728155332

Book preview

Сговорна дружина: Весели приказки и гатанки 1

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728155332

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

Щурчово конче

Б-З+Б-1

Юнак минзухарко

Рано рани юнак минзухарко, премени се с бели беневреци, пристегна се във черни цървулки, наметна си зелено кожухче, накрехна си златното калпаче, яхна конче от върбово клонче, пришпори го със глогови шпори, па го пусна низ горски усои.

Сред усои мътна река бие — длан широка, два пръста дълбока. На брега ѝ момиче-кокиче — горе стои, долу се оглежда, па си гласи бялата забрадка, па си глади зелените вежди.

Поспрепна се конче, па изтропа, че не може река да прескочи, търти на бяг момиче-кокиче, люшна му се зелената плитка, закачи се на шипково трънче, та го стигна юнак минзухарко, та го метна на рошаво конче, па препусна и си виком вика:

«Излез, излез, моя втора майко, че ти водя шетлива невяста — беличкото, срамливо кокиче, дето мете пролет снеговете!»

Залъгалка

Щурчо свири на баири,

булка Щурка леща джурка,

детенцето щурченцето

вика, плаче за коматче,

за гореща блага леща.

Премененото шурче

Едно щурченце с тънко вратленце

взело да трие свойто носленце,

взело да плаче, взело да писка,

че няма буйки, че няма ризка.

Дочула го е от свойта нива

невяста Щурка, майка грижлива,

намерила му цветец от дюля,

направила му бяла кошуля,

откъснала му две теменужки —

направила му сини ботушки.

Шурчово конче

Яхна Щурчо охлювче рогато,

па му дръпна юздата от злато —

охлювчето хукна във превара,

понесе го право към пазара.

Но край пътя, зад кривата бука,

млада пъпка цъфна, та пропука,

подплаши се охлювче рогато,

хвърли Щурча в зеленото блато,

падна Щурчо, падна, та изпръска

с черна тиня бялата си връзка.

Храбрите щурци

Хвана Меца два щуреца, вдигна лапа — ще ги лапа. Хвърлиха се два щуреца, счупиха ѝ два мъдреца, пипнаха я за мъжеца, па извикаха ловеца — да ѝ дере със три ножа дебелата меча кожа.

Той одра я, не се мая, па им рече най на края:

— Мога ли да ви предложа и на вас по малко кожа от любезната госпожа?

— Молим да ни извините! — му отвърнаха щурците. — Вий на нея я върнете, че ѝ трябва зиме, лете.

И послуша ги ловеца, върна кожата на Меца и завчас я тя облече и закле се, и зарече да не хапва месо вече, да се храни със тревица, да се пои със водица.

На състезание

Щурчо вози младата си булка във кола от бобова шушулка. Запрегнал е два охлюва млади, па ги кара през росни ливади, па ги шиба, та изкарват пяна и се носят към Горна поляна.

А на Горна поляна зелена от листа е сцена построена. И от всички гори и полета там се сбират младите щурчета — да се хвалят с китните си булки и да свирят на тънки гъдулки, за да видят кой е най свирачът, та на водно конче да го качат и му дадат за слава велика златна купа от горска иглика.

Страхливите калинки

Събрали се веднъж във една нива със ръж две калинки със продънени кринки и две мушички със пробити торбички.

— Махайте се, туй зърно е за нас! — извикали в един глас двете калинки със продънените кринки. — Инак ще ви пернем със нашите плочки на точки.

— Млък! — бръмнали двете мушички със пробитите торбички. — Че издадете ли още един звук, ще ви търкулнем ей тук, па ще ви отрежем със нашите пилички черните ушички и ще ви сложим още точки на вашите плочки!

Уплашили се двете калинки със продънените кринки, па избягали и се скрили зад зелените могили.

Лъвът и петленцето

Един стар лъв откраднал дълга връв, па си препасал с нея един пищов и тръгнал на лов.

Но не щеш