Басни

By Петко Славейков

Чуйте избрани басни от Петко Славейков. Кратките басни ни доверяват важни житейски мъдрости. Те лесно преодоляват изминалите от създаването им досега години, защото поуките им са все така актуални и днес. Или както е написал Славейков: „На другите злочестините биват нам наука".

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jan 20, 2020
• ISBN: 9788726247145

Book preview

www.egmont.com

БАСНЕНИК. ЕЗОПОВИ БАСНИ

Родолюбивий господине

Маринчо Петров

(в Плевен)

Като имах чест да слушам много пъти Вашите разговори и намерения за образовапието на наший род, роди ся в мене мисъл и търсях средство като син на злочестата България да Ви покажа за това благоразумието си и да обявя на света добросклонното Ви сърце и голямата Ви ревност за българското просвещение.

Изпълни ся жалбата ми.

Приемнете, друже, слабий ми трудец като малък знак на благочувствието ми и бъдете достойни за всегда да възприемвате уважение и похвала от целий бьлгарский народ.

Ваш побратим

Славейков

ЕЗОП

Той е бил около шестотин години преди Христа, във времето на Кира и Креза, родом фригианин, из Азия, званием слуга, за когото се приказват и много лъжи, между които за образа и грозотата. Прочу се от разнослособното си нравствено учение, чтото под басните доказва нравствени и политически поучения. А той способ е най-действителен. Сичките басни не са Езопови, но зачтото той измислил найнапред и списал някои и други, носят на името му надписа.

ОРЕЛ И ЛИСИЦА

Орел и лисица станали приятели и се сдумали да се заселят близо един до друг, че от навикновение да се утвърдят в приятелството си. И тъй орелът си направил гнездо на високо дърво, а лисицата тамо облизом в храсталака се ущенила. Някога си излязла лисицата на паша, а орелът като не можел да си намери друга храна, слетял в храсталака, грабнал шснетата ѝ и ги изял с пилетата си. Като се завърнала лисицата и видяла станалото, не се наскърбила толко за смъртта на чедата си, колкото за това, що не можеше да му отмъсти. Зачтото, като беше четвъроножно, не можеше да стигне хвърковато животно. Затова, като се възпряла отдалеч, това что е лесно на слабите, кълнеше изедника си. Не след много време някои се на полето жъртвовали, орелът се спуснал и грабнал една част от жьртвата с разпалени въглища и я занесе на гнездото си. Случило се да духне силен вятър и да се запали гнездото му. Орленцата като че били еще безкрилни, опърлили се и паднали на земята, а лисицата се завтекла и ги изяла пред очите на орела.

Които пресгъпват приятелството, ако и да избягнат от наказанието на онеправданите заради слабостта им, то от божието правосъдие не щат да избегнат.

ОРЕЛ И ЖУК (БАЗУНЯК, РОГЧО)

Заец, гоним от орел, подбягнал към жилището на жука и му ся молил да го избави. Жукът молил орела да не погубва молебника му и го заклевал във великаго Диа, за да не презира маленкостта му. А той гневно бъчнал жука с крило, дръпнал заеца и го изял. Жукът подирил орела, за да ся научи где е гнездото му и като го не имало, стърколил яйцата му и ги счупил. Орелът, без да знае кой му направи това, втори път измътил на по-високо място, но и тук жукът същото му направи. Тогази той, смаян какво да прави, възлязъл при Диа (что се казва, че е негово птиче) и третий път в полите му снесъл яйцата си, предал ти нему и го молил да ги пази. А жукът направил топче от кал и като възлязъл, метнал го в пазвата на Диа. Зевс се стреснал, скочил да стръси калта, но като забравил яйцата, стръсил и тях и ги строшил. И като разбрал, че жукът направил това, за да си отмъсти на орела, чтото пе само что презрял него, но и самаго Диа обезчестил. За това и обадил на орела, когато дошел, че е жукът, що му прави тази пакост и си има правдата да го наскърбява. Но като не щял да изтреби рода на орелите, придумвал ги да се примирят. Жукът се не склонил на това, а Дий преместил мътениего на орлите да бъде в друго време, догдето не са се появили жуците.

Не трябва да презираме никого и да не казваме, че не са нищо, и кога им направим зло, че не щат да могат да ни отмъстят.

ЛИСИЦА И ПРЪЧ

Лисица и пръч, като били жедни, скочили в един плитък геран. След напиването пръчът зел да мисли как щат да излезнат. Дерзай, рекла лисицата, измислих един способ, за да излезнеме и двама. Ако ся изправиш ти прав и да опреш предните си крака о зида, също така и рогата си да наклониш нанапред, ща възляза по гърба ти, ща стъпя на рогата ти и оттамо ща изскокна вън, тогаз ща да извадя и тебе. Пръчът на радо сърце й ся подложил, но тя, като изскочила из гeраня, скачаше радостна около устата на гераня. Пръчът я мъмрял зачто не си стояла на хоратата, а тя му отговорила, ако че имаше ти толкози ум, колкото влакна на брадата си, не слизваше в гераня, преди да измислиш как щеше да излезнеш.

Умний человек трябва да смисля сетнините на всичко нечто, че тогази да го захваща.

ПОР И ПЕТЕЛ

Пор уловил петел, за да го изяде, но намислил да му намери по-напред причина. И пай-напред го укорявал, че е досаден на человсците, чтото вика нощя и не ги оставя да спят спокойно. А той се оправдавал, че го прави това за ползата им, за да станват рано на работата си. Порът намери друга причина, че бил беззаконен откъм природата и не тачи ни майка, ни сестра. Петелът отвърнал, че и това за добро прави, за да станват много яйцата. Най-сетне порът казал: