Изгаряща вина – Пета глава

By Ингер Гамелгард Мадсен

Лив Льоке сънува кошмари, откакто пожарът и миналото са се върнали в настоящето ѝ. Ане Ларсен се свързва с нея. Журналистката е посетила брат ѝ и Лив е любопитна да разбере какво иска от него, затова с неудоволствие се съгласява да се срещнат в кафене в Рандерс. Твърденията на журналистката я ядосват и тя си тръгва разгневена от кафенето. Когато вижда във вестника, че синът на Йохан Бойе е станал свидетел на убийството, отива в къщата на полицая и се среща със сина му по време на службата в памет на баща му.

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Aug 12, 2019
• ISBN: 9788726227963

Book preview

purchaser.

Изгаряща вина

Пета глава

Горещината бе непоносима. Превръщаше кожата в мехури, които пареха, когато започнаха да се пукат. Тя гледаше ръцете си с горящи очи и видя жилите и костите си, когато кожата около тях започна да се топи. Чу как майка ѝ крещи – крясък, който проникваше в сваряващия ѝ се мозък. Краката ѝ не можеха да се помръднат, като че ли бе залепена за земята. След това го видя.

Виладс. Той тръгна през пламъците, бавно и уверено, все едно те не можеха да му направят нищо. Искаше да му извика да се махне, да се върне в Копенхаген и да остане там, но гърлото ѝ също гореше, както и стомахът ѝ. От устата ѝ излизаха единствено пламъци, като че ли бе дракон. Изведнъж се озова в ада. Бореше се, мяташе се, но нямаше за какво да се улови. Викаше Виладс, викаше майка си, но бе сама в огъня, който се бе превърнал в огромно червено чудовище със зли, хитри очи и виещ се език от пламъци. Достигна бързо до нея и започна да я гори, парче по парче. Крещеше.

Лив се изправи в леглото си със замах. Викът я бе събудил. По челото ѝ се стичаше пот, ръцете ѝ бяха мокри, когато се опита да изтрие спомена от съня от лицето си.

Навън бе тъмно, а червените цифри на електрическия ѝ часовник сочеха 1:35 ч. Бавно възвърна контрол над дишането си. Бе само сън, въпреки че изглеждаше толкова истински.

Кошмарите бяха започнали отново. Вината бе негова: на Йохан Бойе. Тя отново легна в потните чаршафи. Одеялото ѝ бе на пода, но ѝ бе топло, затова го остави там. Гледаше към тавана, ужасена и уплашена, че кошмарът щеше да се върне пак, ако затвореше очи.

Когато будилникът ѝ започна да звъни, осъзна, че е била заспала, защото се стресна. Опита се да се изправи и щеше да падне върху одеялото на пода. Будилникът винаги стоеше на един рафт от другата страна на стаята, затова трябваше да стане, за да го изключи. В противен случай щеше просто да престане да му обръща внимание и да продължи да спи.

Защо го бе настроила да звъни толкова рано?