Чистачът 4: Нови улики

By Ингер Гамелгард Мадсен

Ане Ларсен научава, че мъртвата адвокатка е приключила кариерата си, след като е изгубила дело, както и че клиентът ѝ, детеубиецът Патрик Асп, е в затвора. Бащата на адвокатката, съдия във Висшия съд, е изчезнал безследно. Докато Ане взема интервю от надзирател в затвора относно затворник, починал от свръхдоза, Патрик Асп успява да ѝ подаде писмо. В него пише, че той е невинен и съпругата му има роля в това. Ане търси жената, в ресторанта, където тя работи. Среща се и със сина ѝ, Бертрам, и има усещането, че и двамата крият нещо. Има нещо съмнително и в приятеля на майката, Уве Финч. Той се държи така, сякаш се опитва да прикрие истинската си самоличност. Ане се свързва с Ролан Бенито, за да се опита да открие кой е мъжът.



"Чистачът" е криминална творба в шест части.

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Aug 6, 2019
• ISBN: 9788726227888

Book preview

purchaser.

Чистачът

Епизод 4:6

Нови улики

Самоубийството на затворнически надзирател не беше нещо, което можеше да остане дълго по новините, нито пък смъртта на адвокатка по наказателни дела, загинала в пътен инцидент. Но когато една седмица по-късно, бащата на адвокатката, уважаваният съдия от върховния съд, Карл Далеруп изчезна безследно, вниманието отново се върна към старите новини.

Няколко пъти през изминалата седмица Ане Ларсен се беше опитала да получи разрешение от главния си редактор да разследва странното съвпадение, което бе забелязала. Както надзирателят Юлий Хабекост, така и адвокатката Вивиан Елстед, бяха свързани с детеубиеца Патрик Асп, който лежеше в Институция „Енер Марк", където работеше Юлий Хабекост.

Главният редактор ѝ беше напомнил за пореден път, че тя бе криминален репортер, а не криминален следовател и че работата ѝ бе да отразява, а не да разследва. На Ане обаче ѝ бе трудно да остави нещата така. Имаше нещо съмнително в това самоубийство, а двамата полицаи бяха напълно оневинени.

Разбира се тя се доверяваше на НОРПН и на разследването на Роланд Бенито, но нещо я ядеше. Тя отново отиде при главния редактор, защото първото нещо, което провери бе дали Карл Далеруп беше свързан по някакъв начин с Патрик Асп. И бинго! Оказа се, че е бил съдия по делото му преди десет години. В един американски съд, той щеше да удари с чукчето и да каже: „доживотна присъда". В датските съдилища съдиите не ползваха чукчета, но много хора смятаха погрешно, че това се случваше.

– Минали са десет години, Ане! – каза главният редактор, но все пак я изгледа въпросително, дъвчейки дръжката на очилата си.

– Именно. Изглежда този стар случай е свързан с всичко, което се случва.

Редакторът се навъси и поклати глава. Той единствено ѝ беше споменал, че полицията на Източен Ютланд беше обявила пресбрифинг относно изчезването на съдията от върховния съд.

– Слушай – настоя Ане, – един затворник е починал от свръхдоза и...

– Знаеш много добре, че нито полицията, нито от затвора са потвърдили, че...

– Институцията – отбеляза Ане.

– Моля? Ах, да, институцията. Единственото място, на което си го чула е от някакъв си случаен, разгневен затворник, с който си се разминала в коридора и...

– Не беше случаен затворник. Беше той. Патрик Асп. Той е връзката между починалия и изчезналия съдия. Той обвини Юлий Хабекост за това, че е причинил