Загадъчно Убийство

By Claudio Ruggeri

В едно заплетено разследване комисар Винсент Джермано ще е принуден да балансира изкусно по една твърде тънка нишка - онази, която дели жертва от убиец.

• Language: Български
• Publisher: BadPress
• Release date: Mar 7, 2018
• ISBN: 9781507105153

Claudio Ruggeri

Claudio Ruggeri, 30岁。出生于Grottaferrata (罗马)。现为从业人员，前裁判员。他遍游各地，在美国呆了很久，2007年回到意大利。写作是一直以来他的最大爱好。

Book preview

Бележка на автора

––––––––

Тази книга е плод на творческо въображение .

Всяка връзка на описаните тук събития и/или лица с действителни и  съществуващи такива да се счита за напълно случайна.

Съдържание

Крайбрежието на Амалфи, 17 май 2012 година

18 май

Милано, април 2010 година

Крайбрежието на Амалфи, 18 май 2012 година

19 май

20 май

21 май

23 май

Рим, гробището Прима Порта, 23.00 часа

24 май

25 май

26 май

27 май

28 май, Полицейското управление

Крайбрежието на Амалфи, 2 юни

Крайбрежието на Амалфи, 17 май 2012 година

Беше се вече свечерило и светлината от уличните лампи осветяваше тъмните и кривoличещи улички, които се пресичаха причудливо покрай всяко едно от селцата по Крайбрежието.

Слънцето, което обикновено малко след пладне захождаше зад хълма, за да се появи едва на следващата утрин, обагряше следобедите в неописуеми краски и нюанси.

На тази приказна гледка се наслаждаваше, облегнат на парапета на терасата си, комисар Джермано, който от няколко дни беше на кратка почивка със семейството си в околностите на Четара.

Двамата със съпругата му бяха купили този апартамент само няколко месеца по-рано, когато, минавайки през едно от многобройните селца в околността, забелязаха табела Продава се и това ги заинтригува.

Апартаментът се намираше на втория и последен етаж на жилищна сграда, строена вероятно преди втората световна война, и тъй като беше за реконструкция, успяха да договорят добра цена. Джермано вече тайничко си представяше, без да го споделя с никого, колко хубаво щяха да живеят там след като приключи службата му в полицията.

Засега трябваше да се примири с някой и друг уикенд, но пък колко специални бяха тези съботи и недели, с изглед към морето, както обичаше да ги нарича.

Усети звуци, които идваха от стомаха му, и се сети за пакерите[1], които овкусени с лично избрана от него по-рано сутринта прясна риба, рискуваха да се преварят.

Тъкмо приключи с разтребването с помощта на сина си Лука, когато чу входната врата да се отваря.

–  Прибрах се!

– Тъкмо навреме, Ариана, пакерите ще са готови след няколко минути. Намери ли каквото търсеше?

–  Не съвсем, банският костюм, който видях вчера, беше вече продаден, но за сметка на това намерих друг, още по-хубав...

–  Покажи...

–  Ето го...

Ариана го извади от найлоновия плик, за да покаже на мъжа си и го прилепи към тялото си, все едно го беше облякла. Джермано го напуши смях, но за да не помрачи ентусиазма на жена си, даде вид на доволен.

Тъкмо бяха седнали всички на масата, с изключение на близначките, които спяха дълбоко в стаята на родителите си, когато нечий телефон иззвъня. Не можеше да бъде този на комисаря, не го включваше никога по време на отпуск. Звъненето можеше да идва единствено от чантата на жена му, оставена кой знае къде из всекидневната.

– Това трябва да е братовчедка ми, каза, че ще ми се обади...

–  Побързай тогава, иначе пакерите ще изстинат...

–  Ще приключа за минутка! Да... ало?

––––––––

След малко Джермано започна да се храни. Не чуваше повече жена си да говори и помисли, че разговорът вече е приключил. След няколко минути обаче Ариана се върна в кухнята с мобилния в ръка и с широко отворени очи:

–  За теб е, Винсент.

Леко учуден комисарят допря слушалката до ухото си.

–  Дженаро съм..

–  Здравей Винсент, аз съм, Джана.

–  Хей, Джана, колко време мина... но как така...?

– Да, извини ме, номерът на Ариана го имам от доста време... случи се нещастие.

–  Какво нещастие?

–  Татко почина, преди няколко часа...

–  Да му се не види, за Бога...

–  Намерих го в лозето, инфаркт или нещо подобно.

–  Аз пък сега сам извън Рим, в кратка ваканция... ама че лоша новина...

–  За обяд не го видяхме и към четири следобяд тръгнахме да го търсим, аз отидох до лозето и го намерих там...

–  Разбрах, ти гледай сега да се успокоиш, въпреки че е невъзможно, знам...

– Вече говорих с твой колега от управлението, Де Джири... Де Джари...

–  Ди Джироламо.

–  Да, това беше името. Дойде и линейка, но успяха само да констатират смъртта. Беше толкова ужасно да го видя там на земята, Винсент.

–  Каква лоша изненада само! Веднага щом се върнем ще мина край теб.

–  Разчитам, сега те оставям, притесних те твърде много.

–  Ама какво притеснение, по-скоро моите съболезнования и... ще се видим скоро.

–  До скоро, Винсент.

Щом затвори телефона комисарят срещна втренчения поглед на жена си. Реши да я измъкне от недоумението ѝ:

–  Ама че трагедия!

–  Каква трагедия, Винсент?

– Как каква? Вие двете нищо ли не си казахте по телефона?

– Каза, че иска да говори с теб, че се е случило нещо лошо, така че аз не...

–  Умрял е бащата на Джана, тя го е открила насред лозята, инфаркт.

–  Да му се не види... а погребението кога ще е?

– Знаеш ли, забравих да я попитам... но каза, че се е обадила и в управлението и че е говорила с Ди Джироламо. Може да питам него, даже ще му се обадя още сега.

Пакерите останаха недоизядени в чиниите и на двамата, въпреки че на Джермано му беше вече все едно. Отиде в хола и от домашния телефон, който му бяха прекарали предишния ден, се обади в службата.

–  Полицейското управление...

–  Джермано е.

–  Здравейте, комисар,  Вендити съм.

– Здравей, Марко, как си? Може ли да говоря с Ди Джироламо?

–  Веднага прехвърлям разговора, дочуване.

–  Чао, до скоро.

Инспекторът вдигна почти веднага:

–  Ди Джироламо.

–  Джермано съм.

–  Здравейте, всичко наред ли е, комисар?

– При мен да, но преди малко ми се обади Джана Вентури. Съобщи ми, че е починал Франко, баща ѝ, само че забравих да я попитам кога ще е погребението. Каза ми, че е говорила с теб, затова помислих, че...

–  Направихте добре, че се обадихте, но и тук не знаем кога ще е, ще се опитам да разбера и ще ви съобщя.

–  Благодаря ти.

–  За нищо, до скоро.

–  Научи ли нещо?

–  Не, Ариана, за съжаление и в службата не знаят нищо, ще се информират и ще ми съобщят.

–  Какъв тежък удар обаче, искам да кажа... да намериш баща си мъртъв.

–  Трябва да е бил голям шок. Искам да се обадя на Анджело и да му кажа да отиде до Джана, може да има нужда от нещо...

–  Винсент, изчакай да мине погребението, вероятно сега ще има нужда от друго, не