Чистачът

By Ингер Гамелгард Мадсен

Бертрам и тримата му приятели са сформирали малка банда от крадци, наречена „Ястребите". Бертрам живее сам с майка си, която работи като сервитьорка. Не си спомня много за баща си, тъй като той е бил арестуван за убийство и осъден на доживотен затвор, когато Бертрам е бил едва седемгодишен. Един ден, Бертрам открадва скъпо кожено яке с марката \"Schott Made in USA\" от ресторанта, където работи майка му. Тази кражба ще има фатални последици, и то не само за Бертрам. Роланд Бенито, който работи за Независимия полицейски отряд за разкриване на нарушения, е изпратен заедно с колегата си да разпита двама полицаи, които са се отзовали на спешно повикване. Затворнически надзирател е скочил от апартамента си на четвъртия етаж точно когато двамата полицаи пристигат по сигнал за висока музика от неговия апартамент. Роланд научава, че надзирателят е бащата на най-добрата приятелка на внучката му. До него достигат слухове, че в затвора е починал затворник и че надзирателят се е чувствал следен и заплашван. Възможно ли е това да не е самоубийство? Ане Ларсен, репортерка за TV2 Източен Ютланд, също разследва историята с убийствата. Изглежда, че всичките случаи са свързани с един затворник, убиеца Патрик Асп, който излежава доживотна присъда за убийството на малката си дъщеря в затвора, където е работил надзирателят. Докато все повече загадъчни смъртни случаи се натрупват, съдия от Върховния съд изчезва безследно. Роландо Бенито и Ане Ларсен се съюзяват в разследването. Оказа се, че липсващата връзка е Бертрам и кражбата на коженото яке. Животът на Ане също е застрашен.

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Aug 6, 2019
• ISBN: 9788726227871

Book preview

purchaser.

Чистачът

Епизод 1:6

Списъкът

Беше му леко широко около раменете и миришеше на нова кожа и тютюн. Имаше цвят на бренди и изпука леко, когато той сгъна ръката си, за да поздрави другите с това, което наричаха знака на бандата.

Първо удряха гърдите си с юмрук, след това докосваха дясното си слепоочие с показалеца и средния си пръст, а накрая докосваха юмруци един с друг.

Джак го измисли. Беше луд на тема ритуали, а и всичко натрапчиво. Това му беше докарало диагнозата и затова не се налагаше вече да работи. Той беше най-големият в групата и наесен трябваше да стане чирак при един дърводелец, но майка му го беше завела на психолог заради странния му навик да брои всичко и да повтаря едни и същи движения отново и отново.

С нещо наподобяващо нотка гордост в гласа, Джак им разказа, че психологът му поставил диагноза „обсесивно-компулсивно разстройство". Сега той имаше нещо, което другите нямаха.

На Бертрам му се искаше и той да получи диагноза. Търсеше си работа, откакто беше взел изпитите си след девети клас. Много преди това реши да не ходи в гимназия, но нямаше чак толкова голям избор на работни места.

Точно тогава срещна Джак и останалите – Ястребите – така се наричаха. Леко недодялана подигравка с така наречените „нощни ястреби", група от граждани в цялата страна, които патрулираха улиците нощем, за да опазват реда.

Ястребите са интелигентни и свирепи, ловят други птици и са въоръжени с редица остри израстъци. „Нощните ястреби" бяха просто група хора, които си лягаха късно.

 – Мааамка му, страхотно яке имаш! – каза Феликс, видимо доста впечатлен, и за пръв път свали поглед от светещия екран на таблета си, който правеше лицето му още по-бледо и бяло, отколкото на друга светлина.

 – Къде, по дяволите, намери това? Струйка цигарен дим се просмука от ъгълчето на устата на Джак, докато гледаше към Бертрам скептично.

 – Да, откъде го открадна? – попита Каспар и уцели право в десетката.

– От ресторанта – призна си Бертрам и пъхна ръце в джобовете на якето, опитвайки се да изглежда готин. – Скъпа марка е: Schott, Произведено в САЩ.

– Не знаех, че Секси Ева работи с такава изискана клиентела – каза Джак с крива усмивка и изръси пепелта от цигарата си.

Бертрам винаги се дразнеше, когато Джак наричаше Ева Мая така. Той никога не ѝ казваше „мамо", защото смяташе това за детинско. Не му допадаше и това как Джак я гледаше, все едно беше голям мъж с огромен опит с жените. Беше имал само едно гадже и на нея ѝ омръзна от него точно за една седмица.

Това, което Бертрам всъщност искаше да направи, бе да удари Джак в лицето, но знаеше, че идеята е по-скоро лоша. Натрапчивата склонност на Джак да повтаря дадено движение постоянно, можеше да е смъртоносна, когато юмруците му намереха мишена. Освен това вземаше уроци по бокс. Твърдеше, че му действат терапевтично.

Както обикновено, Бертрам потисна гнева си.

– Дали обаче Пласьорът ще иска да го вземе? – попита Каспар, който беше причината Пласьорът вечно да е по петите им. Хубаво, че продаваше нещата, които те крадяха, но това плешиво, дърто копеле лазеше по нервите на Бертрам. Месеше се прекалено много, все едно ги държеше под наблюдение. Защо не си правеше обирите сам?

Бертрам нямаше доверие на Пласьора, а Пласьорът не вярваше на Ястребите. Всичко беше далеч по-забавно в началото, когато бяха сами и крадяха от магазина за майтап. Разбира се сега изкарваха пари от кражбите, но и това си имаше цена.

– Не искам Пласьорът да знае за това.

– Значи искаш да го задържиш за себе си? – Каспар го изгледа учудено.

Бертрам седна до Джак на дървената платформа, гледаща към поточето.

В този ден слънцето бе решило да дари април с такава топлина, че чак създаваше усещане за пролет. Въпреки това той се радваше на якето си. Все още духаше студен вятър.

Той погледна към декоративната дъга върху музея „Арос", зад чиито цветни прозорци посетителите приличаха на петънца. Дъгата приличаше на гигантска летяща чиния, кацнала върху масивната квадратна сграда на музея. Сякаш зад стъклото извънземните нашественици изчакваха подходящия момент да нападнат града.

Нощем, когато не можеше да заспи, понеже обикновено спеше до обяд, сядаше на компютъра си и пишеше за подобни неща – зомбита, вампири и зли духове: кървища. Определено можеше да се сдобие с диагноза, ако някой психиатър прочетеше нещата, които пишеше. Той се изплю в зеленикавокафявата вода на поточето и кимна.

– Пласьорът ще подивее, като научи. Със сигурност може да изкара пари, като го продаде, а ние...

– Млъквай, Феликс! Разбрахме се да запазваме някои неща за себе си. Пласьорът не трябва да знае всичко – изръмжа Джак гневно, а Феликс заби поглед в екрана на таблета си и отново се зарови в себе си.

– Изпразни ли портфейла? Можеше поне това да споделиш – продължи Джак сопнато. След което хвърли фаса си във водата. Фасът падна точно до мястото, където Бертрам се беше изплюл.

– В джобовете нямаше нищо.

– Значи си нямаш никаква идея кой е собственикът. Ами ако принадлежи на някое ченге? Може даже да е на онзи, дето те сгащи снощи.

Едва не ги арестуваха, когато служителят в един магазин за електроника забеляза какви ги вършеха. Явно по някаква случайност наблизо е имало патрулка, защото обикновено полицията не пристигаше толкова бързо. Един от полицаите изскочи от колата и хвана Бертрам за яката, но той успя да се измъкне и да избяга.

Полицаят обаче видя лицето му и можеше лесно да го разпознае по кафявия белег по рождение, който бе с размера на монета от 10 крони, до дясното му око. Полицаят беше разгледал белега доста добре.

Бертрам вдигна рамене.

– И как ще докаже, че е негово?

– По петното отзад на рамото. От изгорено е, нали?

Бертрам не беше забелязал черното петно, което наистина приличаше на изгорено от цигара.

– Мамка му! – изсъска той.

Джак отново се усмихна криво. Беше им казал, че усмивката му е крива, защото като бебе претърпял операция на заешка устна. Някои твърдяха, че е резултат от единствената борба, която е загубил. Противникът му бил разбил горната устна и заради това започнал да тренира бокс. Той се загледа в нещо зад Бертрам.

– Мамка му! Като стана въпрос за Пласьора, виж кой се задава.

Бертрам обърна глава и видя ниския, дебел мъж да гази през тревата, в която няколко студенти седяха под дърветата и четяха. Въпреки, че времето не беше напълно пролетно, в парка „Мил" имаше доста хора.

Пласьорът спря пред тях и си пое въздух. Мишниците на ризата му бяха обляти в пот.

– Предположих, че ще сте тук, както обикновено. Довечера имам работа за вас.

– Платена работа ли? – попита Джак, опитвайки се да звучи незаинтересован.

– Много добре платена работа, разбира се. Получавате своя дял, както обикновено. Пласьорът избърса носа си с опакото на ръката си. – Но ми трябват само двама. Работата трябва да се свърши много предпазливо. Джак, ти ще си единият.

– Защо аз? – запротестира Джак.

– Защото само ти си на 18 и имаш шофьорска книжка. Приготвил съм колата. Каспар, ти ще отидеш с него. Ти май си най-силният.

Пласьорът втренчи поглед в четиримата, все едно досега не беше обръщал внимание колко са силни. Изглежда не забеляза обидения поглед на Джак, който, естествено, се мислеше за най-силния. Фактът, че беше най-агресивният, не представляваше проблем.

Каспар стана с готовност и избърса пръстта от панталоните си. Винаги изглеждаше нервен в присъствието на Пласьора. Бертрам си нямаше представа как двамата се бяха запознали, но нямаше съмнение, че Каспар се страхуваше адски много от този човек.

– Какво точно се очаква да направим? – попита Бертрам, сочейки към Феликс с палец.

Пласьорът го изгледа бегло с кривогледите си, зачервени очи. Носеше се слух, че пилее всичките пари, които изкарваха от обирите, за алкохол. Но щом те си получаваха своя дял, на Бертрам не му пукаше какво Пласьорът правеше със своя.

– По-късно можеш да помогнеш да доставим стоката на купувача. Имаме поръчка за дизайнерски изработени мебели. Намират се в склад в Хаселагер.

Пласьорът подаде листче хартия на Джак с адрес в едно от предградията и снимка на черен стол. Вече бяха откраднали един подобен стол преди. Пласьорът го наричаше „яйцето".

Бертрам не виждаше нищо красиво в стола и не можеше да проумее как бе възможно да струва 70 000 крони. Пласьорът все още го гледаше втренчено.

– С много хубаво яке си се уредил, младежо. Изкарал си пари май, а? – попита той.

Все едно като по ноти, студен вятър задуха из парка и понесе изсъхналите листа. Бертрам потръпна.

– Ами... аз спестявам по малко всеки път, когато ни плащаш – смотолеви той.

Пласьорът кимна няколко пъти с повдигнати вежди, все едно не му вярваше.

– Явно ви плащам прекалено много! Това яке изглежда скъпо.

– Ева Мая също ми даде малко пари – излъга той.

– Ева Мая? Майка ти? Откъде за бога е намерила пари, като работи в тази дупка?

– Не е дупка. Изискан ресторант е.

– Изискан! – Пласьорът изсумтя. – Няма нищо изискано нито в това място, нито в майка ти.

Той изръси една цигара от кутията си и се опита да я запали, пазейки запалката от вятъра с една ръка. Каспар веднага му помогна.

Пласьорът не сваляше поглед от Бертрам, а димът, който излизаше от ноздрите му, му придаваше вид на гневен дракон.

– Впрочем, старецът ти казва „здрасти". Липсваш му.

Бертрам не успя да каже нищо. Той преглътна няколко пъти и пулсът му се ускори.

– Разочарован съм от тебе, младежо. Когато бях в затвора, нямаше да се справя, ако жената и децата не идваха да ме посещават. Майка ти също не отива да го види.

Бертрам мълчеше и Пласьорът поклати глава и се отказа. Джак и Каспар тръгнаха след него, когато той си тръгна. Той щеше да им обясни как да влязат в склада. Бертрам знаеше рутината.

Феликс почти не беше свалил поглед от екрана дори и докато Пласьорът беше там. Живееше си в свой собствен свят.

Внезапно плесна бедрото си и започна да се смее високо.

– Върхът! Успях, мамка му! Никой в киберпространството не може да се скрие от Феликс.

– Какво успя? – попита Бертрам, усмихвайки се на смеха на Феликс. Емоциите му рядко бяха така ясно показни.

Феликс обърна екрана към него, но Бертрам не разбираше числата и кодовете, които виждаше.

– Какво е това?

Феликс грабна таблета отново, раздразнен. Написа някакви неща набързо и му показа екрана отново.

– Добре, така по-лесно ли е за разбиране?

– Ами, това е сайтът на гимназия и какво...

– Не разбираш ли? Току-що хакнах системата на училището на брат ми. Промених отсъствията му на нула.

Феликс се засмя отново, а Бертрам поклати глава.

– Много скоро ще разберат за това, не мислиш ли? Можеш да влезеш в затвора за години заради това.

– Никой няма да разбере. Не и по начина, по който го направих. Освен това го правя за майтап.

– Сериозно, Феликс. Полицията е доста добра в тези неща. Ако открият, че си бил ти...

– Е и какво? Няма да идваш да ме посещаваш в затвора ли? Не е като да съм убил някого, както баща ти, нали... – продължи Феникс, но мигновено съжали.  

– Виж, съжалявам. Разбирам защо не искаш да посетиш баща си, когато той... а и защо и майка ти не иска да отиде.

– Стига си дрънкал за баща ми, ясно? – Бертрам изсъска през стиснати зъби. – Нито думичка и за Ева Мая.

– Извинявай.

Феликс впери поглед във водата на поточето, което течеше лениво. Бузите му бяха зачервени чак до иначе бледото му чело, което днес се виждаше, защото дългата до раменете му коса беше събрана в малък кок на темето му. Бертрам го погледна отстрани. Приличаше на момиче. Беше си задръстеняк от край време. Двамата бяха пълни противоположности, но бог знае защо той се беше запознал първо с Феликс, когато заедно с Ева Мая се бяха преместили в жилищния блок, където живееха и Каспар, и Джак.

Заедно с Феликс бяха в един клас в училище и на практика израснаха заедно в градинката, в която през лятото слагаха обществено барбекю. Миризмата на марихуана обикновено беше по-силна от тази на самото барбекю, а мъжете често пиеха прекалено много и се сбиваха. Не рядко се случваше да дойде полицейска патрулка, когато на някои от другите обитатели им омръзнеше от шума и сбиванията. Но въпреки това животът стана по-добър, когато той и Ева Мая останаха сами.

– Просто искам да ти кажа... внимавай. Не позволявай на Пласьора да научи за уменията ти. Непременно ще се опита да ги ползва за своя изгода. И тогава вече няма да бъде игра.

– Не знам дали е някакво умение, просто се пробвам – измънка Феликс.

Една патица грабна нещо от повърхността на водата и излетя. Слънцето нагряваше гърба на коженото яке. Бертрам го свали.

Известно време двамата стояха мълчаливо. Феликс метна капачката от бирената си бутилка по една патица, която за малко да я глътне. И двамата се засмяха.

– Сигурен ли си, че джобовете са празни? – попита Феликс, поглеждайки към якето. – Ако вътре има мобилен телефон, може да те проследят. Провери ли вътрешните джобове? Такова яке трябва да има вътрешни джобове?

Бертрам кимна, но започна отново да претърсва якето. Всъщност беше проверил само външните джобове на излизане от ресторанта. Якето стоеше метнато на гърба на един стол, когато отиде да види Ева Мая на работа, за да вземе пари за вечерята си, която тя го беше помолила да купи за нея.

Продължаваше