Слънчев бряг код жълто

By Lyubomir Nikolov

Били ли сте в Слънчев бряг? Виждали ли сте екстаза на мултиезичните тълпи? „Слънчев бряг – код жълто” е роман, който е неочакван и заразително смешен. Въпреки, че текста е облякъл униформата на роман, действието в книгата се развива светкавично, като в борбата сумо.

• Language: Български
• Publisher: Lyubomir Nikolov
• Release date: Oct 20, 2011
• ISBN: 9781466109179

Lyubomir Nikolov

Любомир Николов е автор на сборниците с разкази: "Фламинго за обяд" изд. Сиела 2019, "Щастливите хора" изд. Сиела 2017, „Въжеиграчът Карой” изд. Сиела, „Очи на сляп, език на болен” изд. Жанет 45 и "Натюрморт с мъже" изд. Сиела, номинирани за наградата Хеликон през 2010, 2012 и 2014г., както и на сборника с новели „Слънчев бряг – код жълто” изд. Сиела 2013г.Носител е на наградата „Чудомир” и на други литературни награди.Разкази на Любомир Николов са публикувани на английски в списанията за фантастика „Marginal Boundaries” и „UNSTUCK“ , а също и на испански и словашки език. Негови книги са публикувани и в електронните книжарници на Смашуьрдс, Айтюнс, Барнс и Нобел, Кобо и Амазон.Lyubomir Nikolov lives and writes in Sofia, Bulgaria. His publications include a non-fiction book on psychology, four collections of short stories, various appearances in Bulgarian anthologies and magazines, and a publication of a short story in the US anthology Unstuck #2 in 2012. Among his literary awards are the 2008 Chudomir Award, three nominations for the Helikon Award for his Short Story collections (2010, 2012, 2014) and a first place in a national humorous short story competition (2014).

Book preview

Г-н издател, реших да ви пиша поради причини, с които не искам да започвам направо. Зная, че сте зает човек и зачитате само началото на писмата до вас. Така и трябва – всяка професия си има особености. Пиша ви, подтикнат от хора, които ви познават и искат да узнаете моите наблюдения върху една територия и хората там.

Едно мое назначение, което беше тайно, но не до степен да държавна тайна, ме сблъска с нелекото изкуство да наблюдавам и описвам. Не като писател, не ме разбирайте погрешно. Опазил ме господ от подобни празнословия, ненужна приповдигнатост и алкохолна субективност. Не, това, което описвах, трябваше да е максимално точно и да отразява реалните преживявания на група хора на едно място за почивка и развлечения. Пак изпадам в потайности, поради моята школовка, затова ще кажа ясно. Моят обект на наблюдение - българският курорт Слънчев бряг, е неголяма площ с триста хотела и прилежащите им части, пригодени за всякакви човешки и нечовешки развлечения. Учудващо е, но тези развлечения се консумират с еднакъв ентусиазъм от разноезични тълпи, с различни религии и житейски възгледи. Хора, които са врагове в други части на света и се целят през оптиката на снайпери, тук се веселят заедно до припадък, пеят химните на враговете и се прегръщат като деца в забавачка. Това място е специално и със заразителен дух. Еуфорията тук няма нищо общо с това, което тече по Си Ен Ен; тя е обратното на военните сблъсъци, политическите лъжи, сплетните на многосерийните филмови сценаристи или събрания на домсъвета. Това състояние има общо донякъде с равносметката, която човек прави, когато прогнозата за болестта му не е добра. Когато човек има една седмица за почивка, всеки час се брои. Но това вас не ви засяга, издателите живеят във вечността.

Г-н издател, от написаното ще разберете, че натрупаните в работата ми наблюдения могат да послужат за издаването на:

„Слънчев бряг – ръководство за оцеляване" – туристически гид.

„Ол инклузив, Слънчев бряг – хигиена на отмората в съвременния свят" - мъжки чиклит.

„Слънчев бряг, копеле!" – психотропно-халюциногенна сага за обединението на душите.

„Съни бийч – каста нова" – роман за класовото напрежение между почиващите дебелаци и изтормозения персонал, заврян в перачници, миещ подове с белина, плачещ, докато бели лук в кухните, или спасяващ хора на плажа, без да може да спаси себе си. За този роман няма да намерите никакъв материал по-надолу, защото моят обект на наблюдение беше друг. От друга страна, този материал ми е в главата. Когато човек наблюдава, трябва да е сляп, за да не види, че луксът на едни се крепи на мизерията на други.

Вярвам, че текстът ще роди и други идеи у вас. Моля ви без предубеждения да навлезете в написаното. Вие сте човек с опит, както твърди жена ви. Тя също ми се видя човек с опит. За нея ще поясня по-долу.

Не мога да изпратя кратък синопсис. Вместо това ви изпращам дълго писмо. Ще видите, че се налага. Както ще се убедите от представените наблюдения и доклади, лудостта, неочакваните изблици на безконтролно щастие, учестеното дишане, вентилиращо емоциите и целият този парад на трансцедентални радости не подлежат на синопсис. Ако знаех каква е насоката и смисълът на тези изблици у хилядите туристи, бих организирал фактите така, че да водят до поука, но не знам. Оставям това на вас и вашата професионална мъдрост. Зная, че въртите над ръкописите биометрично махало, все едно че търсите вода над карта. Зная, че с длан се опитвате да усетите енергията, идваща от свитъците листове. Разбрах, без никакъв присмех, че след милионите страници, които вече сте прочели, сте стигнали до пълна слепота, не зрителна, а издателска, така че гледайки един текст, преценявайки неговата големина, тежест и режещи ъгли, се чувствате като павьор, през ръцете на който са минали милиони павета. Гранитните късове за вас вече нямат единична стойност – те са част от улица. Вие знаете как да павирате улицата към просвещението, но вече не различавате отделните павета. Това е разбираемо. Разбираемо е също и защо читателите ползват не този калдъръм, а асфалта на масовата култура - там не тръска и мозъчните клетки са в покой, близък до нирвана.

Моето писмо обаче е друго, то е като аудиокнига - по-добре е да се слуша, отколкото да се чете. Така че, чуйте ме.

Ще карам по същество. Бях назначен за таен клиент на една туристическа компания. Добрах се до тази служба, защото изглеждам добре. Аз съм леко закръглен, с весел нрав и обноски на белогвардейски офицер. Приятел съм на всички и консуматор на всякакви удоволствия. Трудно отказвам. Изкушенията движат хедонистичната ми натура. Те влизат, без да чукат, през отворените врати и прозорци на моята ненаситност. Многократно бях отсядал в хотели, обичах продължителни до полуда обеди и дълги нощи в претъпкани барове. Имах опит и в писането. Бях писал с отвращение за лайфстайл списания и натрупах опит да се плъзгам по намазаните с крем фотографирани тела. Мазни, бронзови и перфектни в своята фотошоп красота. Бях правил интервюта, чиято мъдрост бе не повече от монолог на надуваема кукла. Можех да сравнявам дупета. Можех да предсказвам кой от двамата в една звездна двойка е прелюбодеецът и каква ще е издръжката на децата. Можех да давам съвети за неща, от които нямам понятие. Логиката в моите лайфстайл писания бе, че пиша за малоумници, които не познават живота. Това дава свобода. Но да не се отплесвам. Взеха ме веднага след първото интервю в София. Поздравления, г-н Колев. Вие сте точно за тази работа, добре дошли в „Сини криле", стисна ръката ми д-р Тони Уонг, регионалният мениджър на китайската фирма майка с гнездо в Шенжен и птици по цял свят. После мина на ти. Да знаеш обаче, тази професия изглежда измамно лесна. Когато наслажденията станат професия, човек се отпуска. Става ленив и безкритичен, а сетивата му закърняват. Трябва в работата си да си като орел сред лабораторни мишки.

Проблемът да работиш с китайци е, че те са по-умни от теб и мислят по-бързо. Като резултат виждаш само опашките на техните мисли и в главата ти остават метафорите им, които са културно ирелевантни. Усмихнах се дружески и напълно неразбиращо на Уонг.

Не сме скръндзи, продължи той с апломб, но и не обичаме да пръскаме пари