Mорското Конче Срещу Монарха: Втора Книга

By Charley Brindley

Морското конче и Монархът са малки дронове, проектирани да приличат на истински насекоми. Те могат да прелитат над военни съоръжения и терористични лагери без да бъдат забелязани докато събират видео данни за тези съоръжения и хората, които командват. По време на първата си мисия над изолирана ивица земя, техните отдалечени пилоти, един Американец и един Руснак са въвлечени в странна битка за оцеляване. В опитите им да си възвърнат своите повредени дронове, пилотите откриват шокираща тайна за себе си.

• Language: Български
• Publisher: Tektime
• Release date: Dec 17, 2020
• ISBN: 9788835415350

Book preview

Глава първа

ЦРУ не е единствената банда от призраци с оръжие. Изглежда Кремъл е разработила своя собствена.

Ню Йорк, днес.

Ригър Ентайм почука на вратата на апартамент 7С. Докато чакаше, той погледнал по коридора, докато една смееща се двойка излизаше от асансьора и се отдалечи от него. Живописни пейзажи украсяваха извития коридор, а на шикозни странични масички бяха сложени вази със свежи цветя.

– Отне ти много време. Катрина се усмихна, когато отвори вратата.

– Щях да дойда по-рано, но...

– Млъкни. 

Тя плъзна ръцете си около врата му и притисна устните си към неговите. Когато я прегърна и ритна с крак вратата, за да затвори, хартиената му чанта я удари в задника.

– Ъммм... чувствам, че си донесъл нещо твърдо с теб.

– Да. Той я целуна отново. – Твърд алкохол.

–  И това също ли?

След малко тя се наведе. – Гладен ли си?

Той поклати глава и я целуна отново.

Тя се протегна назад и взе чантата от ръката му. – Искам да видя какво ми носиш. Тя отвори чантата и надникна вътре. – Обичам винени коктейли.

– Къде е Рейчъл?

– В сиропиталището. Тя взе ръката му, за да го поведе към кухнята.

– Иска ми се да беше тук.

– И на мен също. Просто я обичам до най-малката подробност. Катрина постави бутилките на кухненската маса.

– Седни там. Тя посочи един стол до масата, след което сложи ръкавица за фурна. – Направих пица.

– Еха, мирише страхотно. Може би съм гладен.

Тя постави пицата върху печката и я наряза с кръглия нож за пица. След като плъзна четири големи парчета върху чинията, тя я постави на масата и взе стола срещу него.

– Откъде да започнем? – попита тя.

Взе парче пица и веднага я пусна. – Обикновено започвам с пръсти, но е твърде горещо.

Знаеш за какво говоря. Тя скочи от стола и отиде до чекмеджето за две вилици. Вместо да се върне на стола на масата, тя седна до него.

Всеки от тях използваше вилиците си, за да отреже парче пица.

– Защо те уволниха? – попита той.

–  За това, че спя с врага, за начинаещи, което не съм правила.

– И друго?

– Застрашаване на деца.

– Е, това е вярно, ако си помислил, че може да съм убиец.

– Ха, не знаеш колко близо си бил до куршума.

Ригър спря да дъвче и втренчи поглед в нея.

– Помниш ли първия ден, когато ни купи горещ шоколад?

Той кимна.

– Видя ли изобщо дясната ми ръка? Не, не я видя, защото беше в джоба на палтото ми, точно до моя служебен револвер, който, между другото, трябваше да върна днес.

– Насочила си пистолет срещу мен?

– Не точно срещу теб, но можех да го взема с ръката си за миг, ако ти направеше някакъв ход срещу нас. Същото се отнасяше, когато си мислеше, че ти чистя кухнята. През цялото време те наблюдавах, докато си играеше с Рейчъл.

– Ами... Той се върна към храната си. – Мислех, че си доста лоша в чистенето на къщи.

– Толкова исках да те арестувам, но нямах доказателства, нищо, което да дам в съда.

– Кога омекна спрямо мен?

– Вторият път, когато с Рейчъл отидохме в апартамента ти. Започнах да виждам, че си добър човек. Катрина изкриви капачките от два винени коктейла и постави единия пред Ригър.

Той отпи. – И предполагам, че си докладвала на шефа си, че вече не съм заподозрян?

– Да, но капитан Билингсли не повярва. Каза, че съм свикнала с теб и трябва да се отдръпна за малко, може би да попълвам документи или да пиша глоби за паркиране.

– Но ти не беше.

– Как бих могла?

– Той ли те уволни?

– Да. Не ме уволни, а ме отстрани, докато вътрешни разследвания приключат с разследването си. Мисля, че това е третото нещо в списъка, което наистина го отблъсна.

– Какво е то?

– Неподчинение и неследване на процедурите на отдела.

– Това са две неща.

– И терминът разхлабено оръдие се появи повече от няколко пъти.

– Звучи сякаш наистина си го ядосала, но не мога да си представя, че не си се подчинявала на някого. Ригър погледна в кухнята, след това се изправи, за да издърпа две хартиени кърпи от ролка, лежаща до мивката. Той ѝ подаде едната и избърса устата си с другата.

– О, добре, не съм се подчинявала, но също така отказах да спра да те виждам.

Той се обърна към нея. – Струваше ли си?

Тя се вгледа в своето парче пица за момент. – Още не. Тя отхапа една хапка.

– Ти си сладка. Ще се напием ли или какво?

– Какво.

Ригър сложил бутилката долу и я взе в прегръдката си. Целуна устните ѝ, бузата, ухото, после врата ѝ. Когато захапа горното копче на блузата ѝ, тя изпусна винения си коктейл. Бутилката удари масата и се претърколи, разливайки розовата напитка. Никой от тях не забеляза.

Той бутна пицата си настрани и я взе, за да я качи на масата пред него. Тя разтвори коленете си и той притисна лицето си до гърдите ѝ. Когато той я обгърна, тя прегърна врата му и сложи бузата си на главата му.

– Ригър, прошепна тя.

– Хмм?

– Защо ми е мокър задника?

Той отпусна ръката си до задника ѝ, после до масата. – Винен коктейл – каза той, без да смени позицията си.

– О. Добре.

– Не мислиш ли, че трябва да се преоблечеш от тези мокри дънки?

– Не тук.

– А къде?

– В спалнята.

– Имаш ли такава?

Тя се отпусна напред, от масата и в скута му, яхвайки го.

Когато го целуна, той усетил как езика ѝ докосва устните му. Той раздели устните си и езиците им се срещнаха.

– Кат, прошепна той.

– Хмм?

– Сега панталоните ми са мокри.

Тя отхвърли глава, смеейки се. – Донесе ли дребни?

Той разтърси главата си.

– Виждаш ли вратата? – попита тя.

– Не.

– Отвори си очите.

– О, имаш предвид вратата с мигащия неонов надпис,’спалня, спалня, спалня?’

– Да, да, да.

Ригър я отнесе в стаята, после седна на леглото, гледайки я как разкопчава дънките си.

Катрина не си свали дънките. Вместо това, тя разкопча блузата си, като го наблюдаваше. Когато стигна до последното копче, тя каза – Искаш да се запознаеш с Телма и Луис?

Очите на Ригър се разшириха, когато видя розовия ѝ прозрачен сутиен. Кимна без да отмести поглед от нея. 

Тя се измъкна от блузата и я хвърли настрани, след което се зае да разкопчае сутиена си.

– Никога... Той спря, преглътна и мигна. Той отново опита гласа си. – Никога не съм познавал жена, която си е кръстила гърдите.

– Те не са Телма и Луис, глупчо. Това са те. Сутиенът ѝ падна на пода, когато тя кръстоса ръцете на гърдите си и хлъзна два малки пистолета с кожени кобури, залепени за долната част на гърба ѝ.

– Еха!

Тя завъртя никелираните пистолети около показалците си, докато гледаше към него. – Капитан Билингсли не знаеше за тези бебчета. Тя подхвърли десния пистолет във въздуха и го хвана зад гърба си. – Къде е Телма?

Ригър погледна лявата ѝ ръка, която тя държеше протегната към него, с длан нагоре. – Няма я. 

– Къде е Луиз?

Сега дясната ѝ ръка беше празна. Тя сложи ръцете си една до друга високо над главата си и мърдаше с тялото.

Ригър не можеше да се сдържи да не се усмихне. Той гледаше как бедрата ѝ се поклащат и красивите гърди се люлеят.

Тя танцуваше пред него, после бавно обърна тялото си, докато се изправи далеч от него. Тя се наведе напред.

– Телма и Луиз! – извика той, когато видя двата пистолета да се подават наполовина от джобовете ѝ край бедрата.

– Можеш да ги докоснеш, ако искаш.

Той се протегна към люшкащите се пистолети, но тя се завъртя и грабна ръцете му.

Той стоеше изправен с лице към нея.

– По-добре да съблечем от тези мокри дрехи, каза тя.

– Ето, нека помогна.

* * * * *

Късно на следващата сутрин, Ригър и Катрина стояха в коридора пред апартамента му. Той я взе в прегръдката си и я целуна. Тя се наведе се назад, плъзвайки ръцете около кръста му.

– Гладна ли си? – прошепна той до ухото ѝ.

– Ъъъъ. Тя го погледна. – Мирише