Една Пленителна Целувка

By Amanda Mariel

За повечето хора тя беше Моаре Нобле, средната дъщеря на обикновено шотланско семсйство, коеот са установи в Лондон. Но истината е много по-интригуваща.

За повечето хора тя е Моаре Нобле, средната дъщеря на невзрачно шотландско семейство, което са установава в Лондон. Но истината е много по-интригуваща. Родена с възможността да има предчувствия, Моаре трябва да вложи усилия да опази своята тайна или рискува да има същата участ като майка си...обвинена в магьосничество и изгорена. Години наред тайната й остава неразкрита, но сега, когато Лили е сгодена и ще да се жени, нещата щя се променят. Моаре е принудена да напусне удобството на своя дом и семейство и е изложена пред нови хора в заобикалящия я свят. Тя няма голям избор, освен да действа, когато получава видение за смъртта на млад гост на партито за годежа. Дяволски красивият Томас Астли е повече от заинтригуван от изпълнената с живот, дръзка жена, която му спасява живота. Той знае, че тя е повече от това, което се вижда на пръв поглед и се заклева да разкрие тайната на Моаре. Действие, което без да знае застрашава бъдещето й и всички скъпи за нея хора...включително и сърцето й.

• Language: Български
• Publisher: Tektime
• Release date: Dec 3, 2021
• ISBN: 9788835420620

Book preview

Посвещение

Тази книга се посвещава на всички, които са пострадали  несправедливоили са били преследвани, защото са различни. Светът се нуждае от повече доброта – нека това започне с всеки един от нас и да се разпространи по целия свят.

Серията Дами и негодници

Скандални начинания

Скандални намерения

Скандално изкупление

Скандален единак

Очаквайте скоро в поредицата Дами и негодници

Скандална връзка

Серия Любовни легенди

Омагьосана от Графа

Запленена от капитана

Примамен от лейди Елиана

Пленена от Херцога

Серията Лейди Арчърс Крийд

**Аманда Мариел пише с Кристина Макнайт**.

Теодора

Джорджина

Аделин

Жозефин

Кутията на Лейди Арчър

Серията Скандал и любов

Обичай само за мен

Очаквайте скоро в серията Скандал и Любов

Намери ме любов

Серията целувката на единака

Нейният перфектен единак

Следващи издания към поредицата Целувката на единака

Нейният перфектен негодник

Съвършеният хелион

Самостоятелни заглавия

Наследството на любовта

Едно лунно пътешествие

Скоро предстоят

Една пленителна целувка

Клубът на злия Граф

**Заглавия от Аманда Мариел**

Графът на Грейсън

Следващи заглавия към Клуба на злия граф

Графът на Еджмор

Свързани с целувка

** Те са замислени така, че да могат да са самостоятелни**

Как да целунеш единак (Аманда Мариел)

Целувка през Коледните празници (Кристина Макнайт)

Коледната целувка на единака  (Дон Броуър)

Очаквайте скоро към серията Свързани с целувка

Да откраднеш целувка от единака (Аманда Мариел)

Коледната целувка на циганката (Дон Брауър)

Коледната целувка на Херцога (Тами Андерсен)

Комплекти и антологии

Посетете www.amandamariel.com, за да видите настоящите предложения на Аманда.

Предговор

Франция, 1605 г.

Моаре се усмихна на майка си и Лили, докато месеше топка тесто за хляб. Двете стояха на тезгяха, където работеха върху собствената си топка от гъвкавата смес. Една ивица брашно покриваше бузата на Лили, докато престилката на майката беше покрита с нейните отпечатъци. Моаре си представяше, че и тя трябва да изглежда страховито, защото когато печенето приключеше, тя обикновено изглеждаше така. – Колко хляба ще направим днес? 

– Не, твърде много. Шест трябва да стигнат. Майката подхвърли парчето тестото, след което започна да го меси още веднъж. – Имаме поръчка за четири хляба. Два за господарската къщата и по един за странноприемницата и г-жа Моро. – Добре ще е да имаме няколко допълнителни готови.

Кухнята се бе нагряла и на челото на Моаре избиха капчици пот, но тя не посмя да ги избърше. Тя издиша дълбоко, докато продължаваше да работи по тестото, след което погледна през прозореца. Слънцето беше високо в небето и огряваше ярко цялото село.

– Не трябва да се оплакваш, Моаре. Лили махна една паднала къдрица от челото си и така остави свежа диря от бял прах след себе си. –  Колко хубаво, че толкова много от селяните купуват нашите печива.

– Не се оплаквах. Моаре се вгледа в близначката си. – Просто зададох въпрос.

Франция беше добра за нея – за всички тях. Построиха си приятен дом и устойчив живот тук през годините, откакто избягаха от Шотландия. Баща им имаше своя ковачница и леля Айлис, която преди години се превърна в тяхна майка, допълваше семейното богатство, като продаваше хляб и сладкиши.

Освен това селяните бяха любезни и ги приеха, когато семейството на Моaре се установи тук. През годините много от хората им бяха станали приятели. Дори един от градските джентълмени започна да я ухажва. Бастиен Ру започна да посещава Моаре от една седмица и тя се оказа доста увлечена по красивия млад мъж.

Разбира се, че не беше влюбена, но вярваше, че с времето между тях можеха да се развият чувства. Устните ѝ се извиха в лека усмивка при мисълта. – Всъщност се чувствам благословена.

Моаре постави хляба, върху който работеше на страна и се намръщи на Лили, докато посягаше за още брашно. – Надявам се никога да не напусна Франция.

– Наистина. Изражението на Лили се промени, а веселото ѝ изражение стана кисело мигновено. – Забрави, че съм казала нещо.

Моаре се нацупи, вътрешно изпълнена с удовлетворение. Но тревогата си проправи път. Начинът, по който Лили смени изражението си, й напомни, че не всичко е наред.

Лили беше на ръба напоследък, твърдейки, че чувства как безпокойство и страх се прокрадват в селото, и не отричаше, че виденията ѝ са зачестили. По същия начин и братята на момичетата, Самюел и Лахлан изпитваха тревожна резервираност. Лахлан никога не говореше много за способностите си, макар че беше още по-резервиран напоследък, което не харесваше на Моаре. Самюел беше най-разтревоженият от всички. Той настояваше семейството да напусне Франция, но не назоваваше причина за своите непреклонни молби.

Как ѝ се искаше да знае какво има да става.

През изминалата седмица тя имаше три видения, но нищо, което да имаше смисъл. Първите две бяха бързи проблясъци на жени, които не познаваше на места, които никога не бе виждала. Най-скорошното видение показваше съседката ѝ. Беше малко по-силно и продължи малко по-дълго, но все пак не можеше да разбере смисъла му.

Беше съседката на Моаре, вдовицата Пиер, свита в тъмен ъгъл плачеше и умоляваше някого. – Не, моля ви. Не ме разбрахте правилно. Моля ви – умоляваше тя. После видението изчезна толкова бързо, колкото се беше появило. Mоаре издиша бавно, отблъсквайки неспокойното чувство, което заплашваше да я остави без дъх.

– Какво има, Моаре? Лили изчисти