Погрешно Схващане: Духовен Водач, Призрачен Тигър И Една Страшна Майка

By Owen Jones

Меган е младо момиче с особени психични способности, които никой не разбира...поне не и между живите.

• Language: Български
• Publisher: Tektime
• Release date: Apr 1, 2021
• ISBN: 9788835416357

Owen Jones

Author Owen Jones, from Barry, South Wales, came to writing novels relatively recently, although he has been writing all his adult life. He has lived and worked in several countries and travelled in many, many more. He speaks, or has spoken, seven languages fluently and is currently learning Thai, since he lived in Thailand with his Thai wife of ten years. "It has never taken me long to learn a language," he says, "but Thai bears no relationship to any other language I have ever studied before." When asked about his style of writing, he said, "I'm a Celt, and we are Romantic. I believe in reincarnation and lots more besides in that vein. Those beliefs, like 'Do unto another...', and 'What goes round comes around', Fate and Karma are central to my life, so they are reflected in my work'. His first novel, 'Daddy's Hobby' from the series 'Behind The Smile: The Story of Lek, a Bar Girl in Pattaya' has become the classic novel on Pattaya bar girls and has been followed by six sequels. However, his largest collection is 'The Megan Series', twenty-three novelettes on the psychic development of a young teenage girl, the subtitle of which, 'A Spirit Guide, A Ghost Tiger and One Scary Mother!' sums them up nicely. After fifteen years of travelling, Owen and his wife are now back in his home town. He sums up his style as: "I write about what I see... or think I see... or dream... and in the end, it's all the same really..."

Book preview

ПОСВЕЩЕНИЕ

Това издание е посветено на съпругата ми Праном Джоунс за това, че прави живота ми по-лесен, доколкото е по силите й, и се справя чудесно, и на родителите ми Колин и Марион за прекрасното възпитание, което дадоха на мен и моите братя.

Всеки определя своята карма.

БЛАГОДАРНОСТИ

На съпругата ми Праном за търпението й и на приятеля ми лорд Дейвид Просър за помощта при оформлението на корицата.

ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ

Не вярвайте на това, което чувате.

Не вярвайте на неща, само защото те са били чути и казани от мнозина.

Не вярвайте сляпо, само защото тези послания идват от древни писания.

Не вярвайте сляпо на авторитета на своите учители и на по-възрастните.

Не вярвайте на традициите, само защото те са били предавани между много поколения.

След разглеждане и анализиране, когато това нещо не противоречи на здравия разум и допринася за доброто и благото, както на отделния човек, така и на всички, тогава го приемете и живейте в съответствие с него!

Гаутама Буда

------

Велики Дух, чийто глас е във вятъра, чуй ме. Позволи ми да израсна със сила и знания.

Остави ме да съзерцавам червено-лилавия залез. Нека ръцете ми да уважават нещата, които си ми дал.

Научи ме на тайните, скрити под всяко листо и камък, както си учил хората от минали векове.

Позволи ми да използвам силите си, не за да бъда по-велик от брат си, а за да се боря с най-големия си враг - себе си.

Позволи ми винаги да заставам пред теб с чисти ръце и отворено сърце и нека както Земният ми живот избледнява като залеза, така и Духът ми да се връща при теб без свян.

(Из традиционна молитва на Сиукс)

СЪДЪРЖАНИЕ

1 Изборът на Хобсън

2 Пробуждане

3 Малкият помощник на мама

4 Вдъхновение

5 Съседите

6 Приятелите на Меган

Недопустимото

1 ИЗБОРЪТ НА ХОБСЪН

Меган отново беше заключена в избата с въглища, готова да заплаче. Тя беше само на дванадесет и не можеше да разбере защо майка й би й причинила такова ужасно нещо. Вече се беше случвало няколко пъти, но вероятно, помисли си тя, баща й не знаеше нищо за това. Никога не му беше казвала и беше сигурна, че и майка й също никога не би му казала нищо.

Между нея и майка й имаше негласен договор да не се разочароват взаимно, но ето я отново, седнала в избата, в мръсотията и праха с Бог знае какви ужасни създания, вперили очи в нея.

Тя не знаеше. Беше тъмно като в мрак и тя направи всичко по силите си, за да не се разплаче и да помоли майка си да я пусне. Беше опитвала да го стори и преди и майка й й бе поставила безумни изисквания като условие за освобождаването й. Условие, което тя знаеше, че не може да изпълни, колкото и да се стараеше.

Понякога й се струваше, че само тя възприема договора им на сериозно.

Въпреки усилията й, сълзите отново започнаха да се стичат по бузите й, като оставяха невидими речни корита по праха на лицето й, отмивайки въглищния прах върху училищната й униформа. Беше прекалено много, наистина. Как може някой, който я разбира толкова добре, да се държи толкова жестоко към единствената си дъщеря?

Меган подскочи неволно, когато майка й умишлено удари вратата с прахосмукачката, докато минаваше покрай нея. Нямаше дори лъч светлина, който да й донесе утеха, така че тя направи това, което бе открила, че й помага най-много - изкатери се нагоре по купчината въглища до стената и след това продължи надясно, докато намери ъгъла.

Там тя уви дългата си пола около краката си, за да не може нищо да се прокрадне под дрехите й, и я подпъхна отдолу. Закопча всички копчета на блузата си, издърпа чорапите си, навлече пуловера на главата си и прибра ръцете си в ръкавите. Меган знаеше, че това е най-сигурният начин да се предпази от всичко, което живееше в избата за въглища. Тя не се страхуваше от призраци и подобни неща, макар че всъщност в това беше проблемът, но не харесваше насекоми да пълзят по нея и не можеше да понесе мисълта да бъде ухапана и да й бъде изсмукана кръвта. Тя мразеше и паяците, но увита в пашкула на училищната си униформа, знаеше, че над чорапите й има няколко сантиметра кожа, до която тези зловещи пълзящи същества можеха да