369 часа наказание

By Sezgin Ismailov

В тази история тинейджърът Тим, син на милионери, е изправен пред предизвикателството да промени живота си. Той се опълчва на родителите си, като отказва да ходи на училище. За наказание, те го изпращат да живее две седмици в бедно семейство в провинцията. Тим се сприятелява с децата на семейството. Научава нови умения и започва да разбира, че финансовото  богатството не е най-важното нещо в живота. Тим научава как да се грижи за себе си и как да се забавлява без пари. Той също така научава цената на приятелството, семейството и любовта. В края на двете седмици Тим е променен човек. Той е научил, че щастието може да бъде намерено в малките неща в живота. Той се завръща в дома си, но вече не е същият. Той е по-зрял и по-състрадателен. Той е благодарен за възможността да е живял в бедното семейство и да е научил от тях.

• Language: Български
• Publisher: Sezgin Ismailov
• Release date: Oct 19, 2023
• ISBN: 9798223591474

Sezgin Ismailov

Sezgin Ismailov, born in Bulgaria, lives in Germany with his family. He is currently finishing his fourth book '369 Hours of Punishment'. He is also involved in reading books and buying dividend stocks. Gold Author in the Self-Improvement Category. At the Golden Pencil Awards 2023 Turkey

Book preview

Човек ако иска промяна, първо

трябва да се подготви за нея

––––––––

Петнадесет годишния Тим,  живееше в огромен апартамент в центъра на грамадния мегаполис. Имаше нормална спалня, но имаше голяма стая за игри и играчки. Имаше специална кола с шофьор, който всеки ден го кара и взема от частното училище. В училище нямаше  приятели. Идваше всеки ден чистачка, която чистеше и готвачка която готвеше специално за него. Освен това, всеки ден след училище, идват всеки ден различни учители, да го подготвят в къщи. Родителите му бяха, много заети хора . Имаше моменти, когато не беше заспал и успяваше да ги види. Дори събота и неделя, все бяха някъде. Просто един дeн му омръзна всичко. Не отиде на училище и лежеше в леглото. Чистачката след като поговори с него, защо не е на училище и получи не задоволителен отговор, звънна на родителите му. Вечерта родителите му се прибраха малко по рано. Започнаха да го разпитват защо е постъпил така.

-Тим, щом не си болен, си длъжен да ходиш на училище.-каза мило майката.

-Не може така безотговорно, да се държиш моето момче.- каза бащата.

-Омръзна ми едно и също, не искам да ходя в това училище, искам да ходя на нормално училище. След училище искам да се срещам с други деца. Да играя с тях а не да продължавам да уча допълнително. Имам чувството, че раста в саксия. Искам да се смея или плача. Да контактувам с деца на моята възраст. Да знам, те какво чувстват. Аз вярно получавам всичко на готово и това не ми  дава увереност. Не вярвам това да е живота. Прекалено всичко ми е подредено, но това не е реално поне така мисля. -каза Тим.

-Нали не искаш да живеем като бедните, дето се чудят как да свържат двата края. Ние можем да си позволим всичко, но затова трябва да работим усилено. Каквото и да правим го правим за теб детето ми.-каза бащата.

Не вярвам на твоите думи  татко, ако беше за мен щях да съм щастлив а аз се чувствам потиснат и гневен.-отговори Тим.

-Много тежки думи казваш Тим и може да се наложи да те накажа за това.-каза бащата.

- Съгласен съм на всичко само и само да сменя начина си на живот.-отговори Тим.

Бащата и майката се спогледаха и не знаеха какво да направят . Подаден на емоциите бащата отговори.

-След две седмици почва голямата ваканция. Довърши си моля те училището си и обещавам да те пратя в някое бедно семейство за петнадесет дена за да разбереш какво е да си беден и тогава да поговорим искаш ли този живот или не. Аз обещавам .

-Съгласен съм . -отговори Тим.

След като станаха родители сами се гледаха няколко минути и не казаха нищо.

-Моля те да намериш някое много бедно семейство което едва свързва двата края. Да поговориш с тях , че искаме нашето дете да прекара петнадесет дена с тях.

Обещай им, ще платим за всеки ден толкова пари колкото те печелят за година.

Но чак след като си вземем детето. Единствено ми грижа е здравето му за друго може дори и да го карат да работи. Ще се погрижиш ли или да се обадя на адвоката ни. -каза бащата.

-Не знам ще разпитам тук там но се притеснявам как ще оцелее там в тези тежки условия на живот. Не е ли правилно да се опитаме да го убедим , утре може да му е минала сръднята. Той е още дете в края на краищата.-отговори майката.

- Ние правим всичко за него и то е неблагодарно затова нека да го накажем да му е за урок. Вече  му обещах. Няма да се отметна от думите си. Да разбере разликата между имането на пари и нямането.-каза бащата.

След близо три дни запитвания майката се обади на фамилния адвокат за помощ. Той разбра в какво се състои проблема и потвърди ,че ще реши проблема лично. Успокоена майката се прибра в къщи малко по рано от обичайното. За да съобщи на сина си, че наистина ще го пратят в друго семейство но сега е момента да се откаже. Определено Тим, не беше си променил мнението.

След десет дена, когато приключи учебната година на следващия ден. Родители по стечение на обстоятелствата, бяха в къщи и чакаха адвоката. Бяха приготвили един куфар с дрехи.

-Сега е последната възможност Тим, да се откажеш защото след малко ще те отведат,  дори и ние не знаем къде? -попита майката.

-Ще разбереш, колко много усилия ние полагаме за да пораснеш здраво и умно момче. Бъди сигурен, дори и да се молиш няма да те върнат цели петнадесет дена.

Каквото и да се случи ти избра това затова не се сърди на нас.-каза бащата.

-Единствено сега ви благодаря ,че ми давате възможност да видя света и от друг ъгъл.-каза Тим.

Слязоха в уречения час долу, там Тим се качи в автомобила на адвоката.

Той увеща  родителите, че е намерил подходящо семейство което, ще се грижи за него. След това потеглиха с колата, пътуваха цели четири  часа  и половина.

-Тим не се тревожи, намерил съм подходящото семейство дори смятам , че ще останеш доволен. Човек ако иска промяна, първо трябва да се подготви за нея. Знам, че си дете но запомни думите ми, във времето много пъти ще ти се налага. За да постигнеш това, което искаш винаги трябва проучване и подготвяне. - каза  Адвоката.

-Благодаря ти предварително, наистина  имам нужда  от  промяна. -каза Тим

Всяко начало е трудно, но е важен крайният резултат

Пристигнаха  в една малко село. Накрая на селото имаше една  стара но подредена къща. До нея  постройка за животни. Когато спря колата, отвътре излязоха стопанина и стопанката с две деца големи колкото Тим. Стопанина имаше азиатски корени и много му личеше. Стопанката беше много хубава жена. Децата бяха взели малко от баща си и съвсем леко се подразбираше по очите им. Момчето беше симпатично. Но момичето беше наистина красива с тези леко дръпнати очи.

След кратък разговор със стопаните на  къщата, адвоката остави Тим и си тръгна.

-Добре дошъл Тим, в нашия скромен дом. Аз се казвам Джон, това е съпругата ми Диана. Това са децата ни Тара и Тони. Ела първо да те настаним.-каза Джон и понесе куфара на Тим. Като влезе в къщата, Тим наистина забеляза колко са стари всички мебели . Но абсолютно всичко, беше подредено и много чисто. Поведоха го към тавана. Бяха изчистили много добре и бяха сложени два дюшека един върху друг. Нямаше легло. Бяха направили едно малко шкафче, с подръчни материали колкото