Асфалт

By Ивайло Гогов

Съвременна поезия за дългото пътуване в снежната зима с асфалт в кръвта.

• Language: Български
• Publisher: Ивайло Гогов
• Release date: Oct 28, 2014
• ISBN: 9781311798824

Ивайло Гогов

Роден: 24 Март 1973Предпочитано място за живеене: София, БългарияПрофесия: Ландшафтен архитектСтраст: Писане и четенеИздадени на хартия: 8 стихосбирки, 11 романа и 2 сборника с разказиМото: По-добре едно по-малко, отколкото едно повече

Book preview

Асфалт

поезия

Ивайло Гогов

Copyright 2020 Ивайло Гогов

Smashwords Edition

Smashwords Edition, License Notes

This ebook is licensed for your personal enjoyment only. This ebook may not be re-sold or given away to other people. If you would like to share this book with another person, please purchase an additional copy for each recipient. If you’re reading this book and did not purchase it, or it was not purchased for your use only, then please return to your favorite ebook retailer and purchase your own copy. Thank you for respecting the hard work of this author.

Съдържание

Изглежда

По земното кълбо

И всичката си дързост

Хората, към които отиваме

Хората, които ни обичат

Аз те чакам

Научи ли се да не се страхуваш?

Остави ме

И исках да ти кажа

Аз бях забравил

Писмо

Ти си моят живот

Опитах се

Хората, които обичаме

Аз мога

Ще минат дни

- - -

Отново

Това ли е всичко?

Жалко

Прероден

Учител

Сега ти можеш да си ходиш

И виждам как небето се разтваря

Не мога да се закълна, че те обичам

Не мога да забравя

Когато ме полагат

Ноември

Отрова

Търси ме

Не мога да простя, за да забравя

С кого да споделя?

Време да спра

Кажи ми

Асфалт

Той

Деветдесет и три

Идвам

Асфалт отново

Положителен герой

Какво ми стенеш?

Не се предавам

Пътувам

Ти заспиваш с увехнали длани

Тръгвай

Самота

Какво ще ми кажеш?

Последна дума

Не може така да завърши

Асфалт до края

Изглежда

Изглежда сякаш вече

съм хладен и забравил,

но сърцето ми е живо и червено,

все още нажежено,

сълзящо кръв през нежната си тъкан.

Изглежда ми така

неподозирано безсмъртно...

И, въпреки живителните тласъци,

все някой ден и то ще стане пясък –

прохладен, сух и безразличен,

свръххигроскопичен.

Но все така, дори тогава,

щом северният вятър ме облъхва

с дъх на зима

и в пустошта довява

неповторимото ти име –

пясъкът все още ще настръхва.

-

И под безлунните