Празнолуние

By Ивайло Гогов

„Празнолуние” е забавна история за оплетени на възел съдби.
Зимна вечер, къща в малко село. Трапезата е сложена, гостите са пристигнали, наздравиците са вдигнати. Четирима мъже се надяват да имат късмет. Три жени търсят мъжа на живота си.
И тогава животът започва да идва на себе си...
Двама млади холандци, които не са баш.
Двама полицаи с традиционен подход.
Един красив гей.
Баба, и то каква!
Буркан с жълтици.
Краден автомобил.
Излъгана ученичка.
Старомоден професор.
Дядо козар.
Съседи клюкари.
И още, и още...
А нощта тепърва започва.

Литературен гъдел чак до брадичката. Безжалостна игра на думи и понятия. Щедър език, оригинален подход към сюжета, смях през сълзи, двусмислени диалози, уникални описания, очарователни обрати.

Един роман за стари приятелства, опропастени надежди, изгубена любов, пропиляно време, бели кахъри и душевна чернилка. Написан съвременно и в нашенски бит. Пивко и откровено комично четиво за тъжни и самотни сърца. Ако животът може да се опише само с дванадесет думи, това е.

• Language: Български
• Publisher: Ивайло Гогов
• Release date: Oct 10, 2014
• ISBN: 9781311475848

Ивайло Гогов

Роден: 24 Март 1973Предпочитано място за живеене: София, БългарияПрофесия: Ландшафтен архитектСтраст: Писане и четенеИздадени на хартия: 8 стихосбирки, 11 романа и 2 сборника с разказиМото: По-добре едно по-малко, отколкото едно повече

Book preview

Събота по обяд. Тротоарът е обзет от невзрачен млад мъж. Гладката му брада е обръсната сутринта. Ризата му е изгладена още вчера. Чантата в ръката му е произведена преди тридесет години. Какво има вътре? Да надникнем: чорапи, пуловер, пижама, сандвич. Скука.

Коженото му яке не се връзва с ръбестия панталон. Но той не се връзва на тия неща. Ако съдим по продупчения билет, Иван току-що е слязъл от трамвая. От авариралия трамвай. А до срещата има десет минути. Днес не му върви. Какво пък, ще повърви малко пеш да му размине.

Е къде е.

Петър вече е там. Търкаля недопушената цигара между пръстите и зяпа рекламните надписи. Напоследък ги правят през пръсти. Едно време какви реклами имаше... сега само вносни думи и нашенски голотии. Гола вода.

Въпреки студа му се пие бира. Ще бият бая път. Пък и вечерта няма да е лека. Ще трябва да й каже нещо най-после. Но още не е решил дали да е завинаги или никога повече. Не че така му е лошо. Само дето все му се струва, че нещо изпуска. Просто отвътре го ръчка да прави глупости.

Ето, пак.

Не. Този път е отвън. Георги.

Ето ме.

Здрависването е сред най-древните жестове.

Леле, какво си се барнал!

Георги предпочита спортните дрехи. Сякаш всеки момент ще излезе на игрището. Целият е в рекламни надписи.

Петър не харесва анцузи. Чувства се неудобно.

Не можеше ли да се чакаме на по-удобно място?

Георги е нетърпелив. Очите му предпазливо шарят по гърбовете на минувачите. Напрегнат е. Но иначе хваща окото. Намества шапката си и опъва чело.

Не ти ли е студено така? Петър преглъща на сухо.

Едно яке да си беше сложил.

Ученото пак ли закъснява? Георги отклонява темата. Склонен е да прехвърля отговорности.

Петър вдига рамене и поглежда часовника си. Всъщност, остават две минути.

Поне презервативи взе ли си?

Друго едва ли се е сетил. Дошъл е с ръце в джобовете и коса до раменете. С гел, вярно.

Не се сетих. Георги махва с ръка. Карай.

Петър въздъхва и оглежда оживеното кръстовище.

Димитър добре ли кара?

Тая кола върви сама.

С новата ли ще е?

Аха.

Аха! Предварили сте ме? Иван е единственият усмихнат между тримата. И най-образованият, не че има връзка.

Георги му кимва:

Развързала ти се е връзката. Не е на хубаво.

Някой иска ли бира? Петър се озърта за магазин.

Иван се навежда и прави нова фльонга.

Ще си вземем по пътя. Изправя се и потрива ръце. Като спрем да налеем бензин.

Класика. Петър е съгласен.

Дизел. Георги закопчава докрай ципа на горнището.

Бял автомобил с класически дизайн спира до бордюра.

Тримата се качват на мига. Както и живеят.

Глава 2

Странно нещо е човешкият живот.

Овулацията трае около дванадесет часа.

Фактическият полов акт продължава десет минути.

Еякулацията обхваща шест секунди.

Дете се отглежда в продължение на трийсет години.

Асфалт. Бял автомобил с четирима мъже. Краят на ноември. А пък все изглежда, че ноември край няма. Според прогнозите, времето ще бъде точно като за празник. Според километража, малко повече.

На триста и петдесет километра оттам – стара каменна къща. Три шетащи жени. На вид съвременни, но е видно, че познават традицията.

Една от жените познава един от мъжете.

Всички безутешно наближават трийсет и пет. Последната от тях – по-бавно.

Часовникът наближава два следобед.

Четиримата мъже имат различна мотивация за пътуването.

Георги се надява да чукне нещо.

Иван се надява да чукне нещо. И да разгледа историческите забележителности.

Петър се надява да чукне нещо. И да поговори сериозно.

Може би.

Димитър има автомобил.

Всички наближават трийсет и пет.

Автомобилът се отдалечава от столицата.

Пътуването е крайно интересно. Цигара. Бира. Усили това парче. Помниш ли я оная с големите претенции? Цигара. Бира. Димитър не пие. Той има автомобил. Сняг по завоите. Облаци в небето. Стадо крави край шосето. Цигара. Бира. Гледа ли снощи мача? Табели с имената на села и градове. Още сняг, този път – на правите участъци. Очевидно е по-високо. Облаците са повече. Цигара. Бира. Пусни пак онова парче. Чувал ли си се скоро с бившата? Стадо овце край шосето. Вали сняг. Брей, кога минахме триста километра! Дай една цигара, че моите свършиха. Димитър не пуши. Той има автомобил.

Колко пъти ще споменат думата любов четирима мъже за четири часа? Засичаме: нито веднъж.

В това време автомобилът върви и харчи дизел.

Димитър е джентълмен. Домошар. Дисциплиниран, деен, динамичен, демоничен, достолепен. С други думи – дървеняк, дялан от дъбов дънер с дебело длето. Но пък умее да снима и знае да мълчи. Дизайнер. Отвращава го утайка от кафе в мивката, сапун по кранчетата на чешмата, конец между пръстите в чорапа, неизмита тоалетна чиния, изпотени гащи в цепката на задника.

Петър е пенкилер. Печен, пъстър, пламенен, пиперлив, патриот. Поне на пръв поглед. После – папагал: плямпало и половина. Пак е захванал нова работа по стария си тертип. Предприемач. Смята за досадно да сменя листа на календара, да досипва захар в захарницата, да връща празните бутилки, да слага ново руло хартия, да мие пепелниците.

Георги е готин. Горд, галантен, градски, грациозен, главозамайващ. Главно – глуповат, гьонсурат, гамен и галош. Играе сам, стои настрана, изкарва добре. Не му е проблем да си зашие копче, да си опържи яйца, да си лъсне обувките, да се подстриже, да си купи официален костюм. Но не го прави.

Иван си е Иван. Идеалист, индивидуалист, интелигентен, изпълнителен, интровертен. И нека си го кажем – малко идиот. Разбира от строителство и нищо друго. Инженер. Неприятните му сънища: отива на училище гол, събира разпилени банкноти по тротоара, озовава се в чужбина без документи, открива си счупен зъб, наблюдава страхотен секс.

Автомобилът вози гладко. Но не и по разбития третокласен път. Слава богу, снегът маскира безхаберието на пътното управление. Маскари! Остри завои, високи дървета, истински природен парк. Ако намалят радиото, ще чуят и тишината. Вместо това Димитър намалява скоростта.

Възбудата прераства в превъзбуда. Петър е идвал веднъж. Тук някъде беше. След гората.

Сред гората пробягва сърна. Изглежда посърнала, от студ ще да е. Гладката й козина потръпва. Дъхът й излиза на пара. По нищо не личи, че влизат в селото. Петър въздъхва

и поглежда салфетката върху жабката. Нарисуваната карта показва третата линия вдясно. Съобразяват се.

Къщата си стои на същото място от двеста години. Кални улици, високи дувари, непоколебими баири. Селото по малко се свлича към реката. Толкова много камък... тежи, дяволът. Жените излизат и застават на портата с побелели коси. Снегът вали силно.

Иван загасва цигарата. Един поглед е достатъчен. Ще остане на сухо. Те са четирима, жените – три. Един от тях ще да гледа телевизия с празни шепи. Кой, кой – той. Защо пък да се вълнува излишно? Може някоя от тях да поиска двама. Тройка – жестоко! Да, бе. Той освен единойка нищо още не е правил!

Трите жени имат различна мотивация за дългото чистене на къщата.

Надежда се надява да срещне идеалния мъж.

Мария се надява да срещне подходящия мъж.

Гергана се надява да срещне мъж.

Петър изскача от автомобила и протяга ръце да разчупи леда. За малко да го счупи с носа си.

Здрависване. Прегръдки. Аз съм Иван.

Да, да, знаем. О, ти ли си Георги?

Другите винаги успяват по-лесно.

Стадо кози преминава тягостно. Свечерява се. Козарят изглежда бял. Но е изпълнен с черни кахъри. В тия села всичко тежи като камък.

Димитър има твърди принципи. Черното не е цвят. Нулата не е число. Стоя не е глагол. Французите не могат да правят автомобили. Вегетарианците са разглезени копеленца.

Петър има твърди принципи. Какви цветове имаше едно време! Цифрите не значат нищо. Всяко действие има противодействие. Френската любов не е изневяра. Месото напоследък поскъпва.

Георги има твърди принципи. Жените от различните цветове са еднакви. В живота важна е бройката. Движението трябва да носи удоволствие. Франция е някъде в Европа. Всички биха яли месо, но няма за всички.

Иван има мечти. Иска животът му да е цветен. Множествен. Активен. Като във френски филм. Сочен.

Добре дошли, влизайте на топло.

За тях трите денят е минал безкрайно скучно.

Миене на прозорци. Бърсане на прах. Висене край печката. Цепене на дърва. Палене на камината. Симпатяги ли са? Миене на чинии. Разтребване на стаите. Висене край печката. Ходи донеси още още хляб. Постилане на чисти чаршафи. Подреждане на масата. Риене на сняг. Извънредно пране на залятата с мазнина блуза. И четиримата ли ги познаваш? Сега ли да режа сиренето, или като седнем? Тия чаши за вино или по-ниските? Висене край печката. Да сложа ли и копър в салатата? Къде си оставих телефона? Дочете ли книгата? Не трябваше ли вече да са тук? Я по-добре дай другите салфетки.

Къщата е стара и каменна и отвътре. Но има атмосфера.

И лек аромат на двеста години. Дванадесет почти ненужни думи в съвременния български език: чардак, соба, кьошк, хайет, миндер, долап, шашарма, софра, пруст, сайвант, одър, джамал. Български друг път.

Стаята е просторна, топла и уютна. Стъклата блестят от студа навън. Огънят пращи от гостоприемство. Трапезата стърчи самодоволно. Пък има и свещ. Любезно туткане. Четиримата сядат и въздъхват. Трите жени въздъхват и сядат.

Колко думи могат да изговорят три жени за седем вдишвания? Засичаме: Как пътувахте? При вас има ли сняг? Студено ли е? Гладни ли сте? Лесно ли ни намерихте? Защо сте донесли храна, ние сме подготвили? Тоалетната е вдясно. Брада ли си пускаш? Това ли е новата ти кола? Вино, ракия или бира? Топиш си ръкава в салатата. Искаш ли нож за доматите? Добре ли пътувахте? Вода има минерална и от чешмата. Леко, че тоя стол е паянтов.

Дотук две вдишвания. Всъщност, и две жени.

Гергана мълчи.

Един час по-рано в стаята с оранжевия таван на горния етаж Мария се опитва да открие G-точката на Гергана. Трудна задача. Мария е завършила славянска филология. С отличие.

Гергана хълца, обляна в една-единствена сълза. Аз съм обречена никога да не изпитам удоволствие. Как може да завися от някаква въображаема точка, която дори не знам дали имам!

Мария разпръсква състрадание. Жалко за измитите стъкла. Баба й казва, че е прекалено четвъртита, но не е.

Истинската жена измива квадратен метър прозорци за четири минути. Истинският мъж оставя тази работа на жената.

Връщаме се на трапезата.

Теми за маса в мъжка компания:

Би ли върнал намерени на улицата пари?

Колко пъти ще се падне ези и колко – тура?

Можеш ли да завъртиш сурово яйце?

Как да запалим бучка захар?

Гледайте как пия от чаша без ръце.

Какво ще направиш, ако ти изпадне един милион?

Защо февруари има двадесет и осем дни?

Силиконов или естествен бюст?

Левите или десните завои са повече?

Сталин е бил жена. Факт!

Гейовете, тези мръсни педали.

Теми за маса в присъствието на жени:

Дизеловите или бензинови двигатели са по-добри?

Американците или руснаците правят по-яки оръжия?

В повръщаното винаги има доматчета.

Люспите на лютивия пипер не се разлагат в стомаха.

Какво слагат в цигарите напоследък?

Тоя месец много празници!

Лаптоп или настолен компютър?

Windows или Linux?

Формула едно.

Надежда се е докарала в идеален тоалет. Мария си е сложила подходящи за вечерта дрехи. Гергана е облечена.

Е, хайде наздраве! Опитайте рибата, много е вкусна. Имате ли всички ножове? Бързо ли дойдохте? Искате ли по-високи чаши за виното? Сложи още едно дърво в камината. А при вас кога заваля? Доматите са пресни. Да пуснем ли някаква музика? Гледахте ли новия клип? Май ми духа на кръста. Добре ли пътувахте? При вас няма сняг? Украсиха ли вече за Коледа? Сложи си палтото в другата стая. Новия мол кога ще го отварят?

Още две вдишвания.

Една цигара се изпушва средно с двадесет вдишвания.

Надежда е най. Независима, нахакана, надарена, накипрена, неустоима. Накратко – нарцис.

Мария е меланхолична, миловидна, магнетична, мълчалива, мистична. Малко мрачна.

Гергана е грозновата, гърдеста, грубовата, гъгнива, горестна. Гибел!

Димитър има твърди принципи. Зимата е скучна. Ако те ударят, подай си и другата страна. Гледането на спорт е по-приятно от практикуването. Здравият човек никога не се разболява. Студентите са разглезени копеленца.

Петър има твърди принципи. Какви зими имаше едно време! Боят оформя характера. Спортните танци са за гейове.

Здравната реформа никога не се променя. Университетите перат пари.

Георги има твърди принципи. Взимаш и бягаш. Гледаш да не биеш на очи. Жените в спортни дрехи са секси. Здравето под каквато и да е форма пречи на удоволствието. Студентките не могат нищо.

Иван има мечти. Иска животът му да е коледна приказка. Сърцето му да бие от любов. Да скача до небето от щастие. Да изцели душата си. Да се почувства отново млад и силен.

Петър, плямпалото:

Какво им слагат на тия салами? Едно време имаха вкус на месо, сега имат вкус на евростандарт.

А ти какво работиш?

Наскоро започнах нов бизнес. Но нещо не върви.

Още една тема за маса: в свраката повече бяло ли има или повече черно?

Но е прекалено рано.

Животът е пред тях.

Димитър си обича работата. Изкарва достатъчно за дизел, кожени мебели, плазмен телевизор, мощен фотоапарат, качествени колбаси, прецизна музика и фини костюми.

Повече не му и трябва.

Петър иска да направи голям удар. Големият удар! Задължително без никакви усилия. Внезапно и посред бял ден. Пред погледа му се мержелеят картини на богатство. За негово учудване пейзажът се сменя прекалено бързо и прекалено често.

Георги е наследствено обременен с няколко апартамента в центъра на столицата. За съжаление други наследници няма и той е принуден да се занимава с цялата имотна бумащина. И всичко това – за няколко хиляди на месец.

Иван е завършил магистратура. Дипломиран инженер.

Всеки негов ден е практически празник на знания и умения. Пълно тържество на съдържанието над формата. И е леко пълен, да.

Димитър, изтънченият:

Ще ходя да се разтъпча. Схвана ми се задникът от шофиране.

Да, някои шофьори са истински задници.

Още една тема за маса.

Снегът хруска под тъмните му стъпки.

Мобилният телефон в ръката му свети.

Разговорът не е щастлив, но поне е кратък.

Отново на топло.

Ухх! Навън си е таковало таковата.

Иван, тактичният:

А освен вас тук има ли други исторически забележителности?

Оппа.

Трите жени изведнъж се накланят исторически.

Иван не иска да каже това.

Исках да кажа, нещо интересно за разглеждане?

Жените се отдръпват безинтересни.

Тоест, нещо различно от това, което вече видяхме.

Практичен съвет: когато направиш гаф, просто се усмихни и замълчи.

Иван си е такъв. Опипва почвата, опипва, а приятелите му вече са напълнили шепите.

И докато той пълзи, за да излезе от дупката, да разгледаме стаята му.

На триста и петдесет километра оттам.

Оправено легло. Карирано одеало. Две възглавници. Бели стени. Какво няма по стените: плакати, картини, огледала, аплици, паяжини. Стол. Шкаф. Щори. Кактуси. Не по-малко от сто. Нагъчкани върху дървена дъска под перваза на прозореца. Червена пластмасова лейка, пълна с вода. Върху шкафа, прилежно подредени, лежат четири книги. Три справочника. Якост на металите, твърдост на бетона, относителни тегла на материалите, такива неща. И фантастичен роман. От някой си Ерих фон Деникен.

С други думи – пълен загубеняк. Аутсайдер. Социопат. Декадент. Смотаняк.

Надежда има убийствен подход към мъжете. Може да прави френска любов без ръце. Няма спортист, който да устои на такава обява.

Мария има издържан подход към мъжете. Обещаващи погледи, отмятане на коса, лъчезарна усмивка. Няма стоматолог, който да не се възхити. Баба й все казва, че трябва да се задоми с лекар.

Гергана, уви, няма никакъв подход. Глупави мъже колкото искаш, но слепи – рядко.

Началното училище. Петър е първокласник. Над олющената порта гордо се вее избелял надпис: „Отлично училище за отличен старт в живота". Повечето ученици обаче така и изобщо не стигат до финала. Някъде по средата на пътя чудесата на капитализма ги улавят в гравитацията си. Бензиностанции, автомивки, амфетамини, автомагистрали, футболни агитки, неонацисти, чистачи, продавачи по сергиите. Мамини убавци!

Надежда, оперената:

Смятам, че новата година ще е още по-благосклонна към мен.

Да, главните букви в азбуката са прекалено невзрачни за собствената й значимост.

Нейният Аз е по-голям и от Азия.

А как беше настоящата?

Не че се оплаквам, но...

Всъщност, тя не спира да се оплаква.

Класически български манталитет: вайкай се, та да не би някой да ти завиди.

Георги, натуралният:

Обичам да гледам научно-популярни филми. Но от по-популярните.

Мария, славянската филоложка:

Тврд не ви ли звучи по-характерно от твърд?

Отсрещното мълчание често служи за кураж.

Яйцо е доста по-бяло и обло от яйце. Ц-то придава якост и хрупкавост на черупката.

Тц-тц!

Тегаво. Мудно. Куцо.

Седем непознати сядат за пръв път на една маса. За отличен старт в живота.

Но не и тази вечер.

Мария познава Петър отпреди.

Петър, всезнайкото:

Аз пък познавам един, който се казва Нафталин.

Чудесна тема за маса.

Ако следваме истината, Нафталин познава една Любима. Братовчедка й се казва Утеха.

Гергана всъщност има много топла душа. Отзивчива, състрадателна, честна, добродетелна, отстъпчива, кротка, тиха.

Тия последните седем не могат да се сложат на корица на мъжко списание.

Но мъжете по принцип все пак от време на време се наливат с алкохол. Което е частично утешение.

Обаче алкохолът, от който се ослепява, в днешно време се среща твърде рядко.

Петър, неуморният:

Какво им слагат на тия вина? Едно време имаха дъх на грозде, сега дори по цвят не са червени.

Надежда, грациозната:

Аз предпочитам бяло вино, защото се пие с лед.

А иначе козметиката в общи линии би трябвало да прави жената по-красива.

Кой се интересува от вътрешния свят на жената след осмия сантиметър?

Розовото червило не би ли трябвало по-скоро да се нарича розовило?

Това е Мария,