Сексът & кухнята

By Patrizia Caiffa

След театралния успех, Патриция Кайфа пренася читателите си в света на „Секса & кухнята“. Три раказа, взети от радващите се наогромен интерес представления, които описват  няколко напълно различни истории, три случки, видяни през двоен обектив: сексът и чревоугодничеството. Любовта към готвенето или търсена чрез него. Тема, която свързва героинята -  мечтателка от „Булото и азбуката” в измъчената ѝ Сицилия, ексцентричните любовници от „Аз мога, наслаждавам се” и пристрастения към готвенето воин от „Черен като болката“. Герои без воля в едно отношение – онова между еротиката и храната – което надхвърля понятията за време и място. Разказите са придружени от театралните постановки, от които се раждат, станали още по-ценни чрез прекрасните авторски  снимки и илюстрации на Луиджи Пагано.

• Language: Български
• Publisher: Edizioni Haiku
• Release date: Apr 2, 2015
• ISBN: 9781507107263

Book preview

Патриция Кайфа

Сексът & кухнята

Уникални разкази и бλюда

БУЛОТО И АЗБУКАТА

(Бухтички с цветчета от бъз и акация)

Вярвах, че вдъхвам, докато ги ям, дори и нежния им аромат.

Вярвах, че откривам тайнственото  удоволствие, скрито в брашното.

Вярвах, че се засищам все повече и повече, до краен предел.

Дявол да го вземе, колко е горещо в стаята! Ох, тази година изобщо не вали, не разбирам защо. И тая книга вече я четох твърде много пъти, ама, че досада!

Я, какво има вътре? Хербарии? Ох...бях забравила. Мъничета! А вие как сте? Добре ли? И аз съм добре, на крака. Мина доста време, а? Хубави сте, само леко остарели. И аз понякога се чувствам стара. А, знаете ли, бедничките ми, че цветята се ядат? Били сте и вие в опасност, знаете ли?

Правят салати с цветове от роза и теменуга. Вярно е! Но това не ви касае. Но бухтичките с цветчета от бъз и акация – да. Кълна се в бога, че е вярно! Внимавайте, мъничета, внимавайте, че и вас ще ви изядат ...

Случило се е през май, месецът на булките. Родена съм на острова, в Каникатини Бани. Малко селце, цялото бяло, подредено и красиво. Нарекли ме Мария Челесте.

Ама, че жега! Тук е повече Африка, отколкото Европа. Най-хубавият празник е Великден, когато статуите на Възкръсналия Христос и на Седемстрелната Богородица се срещат, за да се „помирят": доволни са от възкръсването и се прегръщат. Помиряват се! Не е за изпускане подобна гледка! Поклащат се над главите на задъханите мъже, движат се напред и назад, клатушкат се, изглеждат полудели от радост!

Точно в този период започват да разцъфват, в ароматен бял блясък, бъзовите и акациевите дървета по улиците и по полските пътища.

Войната беше свършила от доста време, но бедността все още си оставаше, до такава степен, че който можеше, се отправяше към Новия Свят - Америка. Колко много заминаха, бедничките! Някои имаха късмет, други изстрадаха мъките на емигранта. Полята се обезлюдяваха, но ние останахме.

Опиянявах се от аромата и красотата на разцъфнали широки улици, докато излизах на разходка с все същите досадни приятелки от селото.

– Знайте ли, че Розария е сложила рога на мъж си с жепееца? Хванали ги двама хлапетии, докато се любели във вагона на влака. Бедничките, много били засрамени!

– И че щерката на Марио, толкова грозна, че чак плаши, я захапало кучето на Джино? Изкрещяла от ужас, бедничката, а то кучето е трябвало да изкрещи...ха-ха-ха!

-  Чухте ли, че леля Роза е умряла, тая, старата, която живееше сама в оная хубавата къща. Ще видиш сега как ще се изпокарат наследниците за имането?

Много ясно!

Сплетни и бъбрене, бъбрене и сплетни. Ама, че скука! На двайсет години вече ми беше дошло до гуша от този спокоен живот, все един и същ, без промяна. А аз мечтаех за принца на бял кон, един такъв хубавичък като Амедео Надзари: видях го първия път, когато отидох на кино в града – как се казваше филмът, на онзи известен режисьор, който предизвика толкова сълзи у мен. А, да – „Нощите на Кабирия".

Лош беше Амедео в онзи филм, наистина лош, обаче какъв чар и какъв омаен поглед!

Ето я моята специална мечта: виждах я да се реализира пред мен – висок съпруг, с тъмна коса и френски мустачки, мощни плещи и силно телосложение. Точно като Амедео. Начетен, любезен. Сърдечен и с чувство за хумор. А освен това, мечтаех за сватба в бяла рокля, две дечица, които да изпълват с радост дните ни. Предварително решени мечти, знам, но в моята имаше още нещо, нещо различно.

В онзи ден набрах цветове от бъз и акация, както всяка пролет. Вкъщи предложих на майка ми да ги сготвя аз, исках да изненадам