Now and Beyond [Български език]

By Lyubomir Nikolov

Now and Beyond is Theatrical Play Finalist in Bulgarian Drama Competition "Ivan Radoev"

The play is translated in English under the name "The Netizen".

The FUTURE is NOW. What are you going to do with your Facebook profile when you perish. What will happen with your blogs? Can you survive a bit further.

Пиесата "Сега и отвъд" е финалист в Шесто издание на Националния конкурс за Българска драматургия "Иван Радоев" - Плевен.

• Language: Български
• Publisher: Lyubomir Nikolov
• Release date: Sep 24, 2012
• ISBN: 9781301116577

Lyubomir Nikolov

Любомир Николов е автор на сборниците с разкази: "Фламинго за обяд" изд. Сиела 2019, "Щастливите хора" изд. Сиела 2017, „Въжеиграчът Карой” изд. Сиела, „Очи на сляп, език на болен” изд. Жанет 45 и "Натюрморт с мъже" изд. Сиела, номинирани за наградата Хеликон през 2010, 2012 и 2014г., както и на сборника с новели „Слънчев бряг – код жълто” изд. Сиела 2013г.Носител е на наградата „Чудомир” и на други литературни награди.Разкази на Любомир Николов са публикувани на английски в списанията за фантастика „Marginal Boundaries” и „UNSTUCK“ , а също и на испански и словашки език. Негови книги са публикувани и в електронните книжарници на Смашуьрдс, Айтюнс, Барнс и Нобел, Кобо и Амазон.Lyubomir Nikolov lives and writes in Sofia, Bulgaria. His publications include a non-fiction book on psychology, four collections of short stories, various appearances in Bulgarian anthologies and magazines, and a publication of a short story in the US anthology Unstuck #2 in 2012. Among his literary awards are the 2008 Chudomir Award, three nominations for the Helikon Award for his Short Story collections (2010, 2012, 2014) and a first place in a national humorous short story competition (2014).

Book preview

Луксозна болнична стая. Легло, бюро с лампа, кресло. Виктор лежи на леглото. Мира се разхожда. Виктор започва да кашля. Мира става и му донася вода.

ВИКТОР: Изгаси лампата.

МИРА: Защо?

ВИКТОР: На тъмно по-лесно се умира. Така не те е срам.

МИРА: Стига глупости

ВИКТОР: Изгаси я.

МИРА: Страх ме е, няма.

ВИКТОР: Мен трябва да ме е страх, нали?

Мира мълчи

ВИКТОР: Мен ме е страх, защото живите бързо забравят.

МИРА: Не почвай пак.

ВИКТОР: Сега мога да говоря каквото си искам...мога да говоря безотговорно. Последните думи, колкото и обичайни да са, се помнят дълго.

МИРА: Ти винаги много приказваш. Заливаш с думи. Говориш все едно си възрастен. Ти лишаваш другите от мисли, защото трябва да те слушат. Не искам да слушам анализа ти как сега умираш, умирай си по-тихо или най-добре, нека да стане чудо и утре да си здрав и друг.

ВИКТОР: Това да не е пиеса да казваш дали ти се слуша или не... Мира, нямам време да си подбирам темите. Ще умра и ще ме забравите. Живите са некрофаги. Знаеш ли, първите хора не са били ловци, били са некрофаги...

МИРА: Това пък откъде го измисли?

ВИКТОР: Така е ... четох, не са били агресивни, не са убивали, яли са мърша. Яли са само умрелите животни. Говорили са си наум. Имали са мисли, но не и думи. Хранели са се с каквото намерят.

МИРА: Звучи гадно. Не е вярно.

ВИКТОР: Кое е гадно? Защото преценяваш думите. За момичетата явно има красиви и грозни думи. Замисли се... да ядеш мърша е по-добре от това да си убиец. Първите хора не са били преследвачи.... нито преследвани.

МИРА: Може и така да е било... не съм живяла тогава.

ВИКТОР: Как ще убият мамут с копие. Може само да го погъделичкат. Чакали са го да падне. Всъщност и това не са чакали. Първите хора не са чакали нищо.

МИРА: Все нещо са чакали...

ВИКТОР: Чакали са, но не са знаели какво чакат. Не са били пълни с идеи като нас...знаеш ли какво е да нямаш идеи - нямаш страх.

Става и отива до огледалото. Оглежда се.

ВИКТОР: Страх?! Тебе страх ли те е? (сочи отражението си) Тебе те е страх. Ти имаш идеи. (обръща се към Мира) Те не са били като нас...били са самодоволни и самодостатъчни. Ние сме страхливи и другите ни трябват постоянно. Трябват ни за маса, за игра; трябват ни, защото, ако сме сами не знаем дали това, което си мислим има смисъл. Майка ми, майка ми сега звъни на всичките си приятелки и им разправя как умирам. Какво била направила, с кои доктори била говорила, колко пари им дала и въпреки това, въпреки всичко, тя била безсилна да спре това нещастие. Тя се изразява приповдигнато, представяш ли си.

МИРА: Знам, чувала съм я. Каза ми: „Тревожа се, че неизбежното идва,