Мъже...в компанията на Бяла Роза

By Mary Dimitry

Мъже...в компанията на Бяла Роза ни отвежда в малка европейска държава, където Бяла Роза- жена на средна възраст търси да намери своята сродна душа, като се свързва чрез интернет с мъже от цял свят. Ситуациите, в които попада са романтични, пародийни и опасни, но да се откаже, когато още не е осъществила мечтата си е немислимо. Бяла Роза пише своите мемоари и заедно с плменника си Свен се редува да ги разказва на читателите. Описаната от нея героиня понякога изскача от страниците, за да участва- възмутена или вдъхновена от собствената си съдба. Уникалните срещи на Бяла Роза са с мъже от цял свят- Америка, Англия, Уелс, Нова Зеландия, Гърция, Австрия, Исландия, Испания и други. Възможно ли е жена, преминала младостта си да намери истинска любов във виртуалния свят, пълен с лъжци и измамници?

• Language: Български
• Publisher: Mary Dimitry
• Release date: Sep 7, 2021
• ISBN: 9786199184219

Mary Dimitry

Родена съм в с. Поликраище, област Велико Търново. Средно образование съм завършила в гр. Горна Оряховица и висше в Икономически университет гр. Варна.Работила съм като икономист в завод за радионавигационна апаратура гр. Варна, като културен деятел в Дом на Търговските работници гр. Варна и Дом Народен флот гр. Варна, а също и съм заемала длъжността Секретар на Читалище Отец Паисий.Първата ми издадена книга е детска приказка "Коледни надежди", издателство Стено Варна. Втората "Carried away" е издадена от Olympia publishers London с псевдоним Mayde Dimitrova. Третата ми публикувана книга е "White Rose...in the company of Men" Custom book publishers Hong Kong.I was born in Bulgaria. I completed high school in Gorna Oriahovitsa, and went on to graduate from the University of Economics, Varna, with Masters in Accounting.I started my literary carrier much later, when I founded a private English learning centre for children- During this period I published a story book titled "Christmas Hopes"."Carried away" was first published in London by Olympia publishing with pseudonym Mayde Dimitrova. The second novel "White Rose...in the company of Men" was published in Hong Kong by Custom book publishers.

Book preview

Мъже...в компанията на Бяла Роза

Copyright © 2021

Кире, караш ме да зарежа ролята си в „Скандалната мисис и да се заема с теб, копеле, нямах такова намерение, но много голям си го извадил. Щял си да излееш насъбраната в шишенце сперма на Неселянина във влагалището на Никога Несрещнатата си жена и да ти се роди Недъщеря, която после да чукаш многократно, както изверга Фритцел, щото тя всъщност нямало да е твоя, макар, че според мен ще е точно такава. Така си щял да постъпиш според автора си. И докато се моля всичко това да не се случи, ще допусна някои твои мисловни извращения да поразят фантазията ми, зарязвам „Скандалната.... и цъфвам като ружа на дувар. Ще се захвана да ти разправям моите перипетии, Кире. Насериозно, майна...

Оглупя ли жената, откачи ли мъжът? Това ще е темата, която ще зачекна в най-голям диапазон, което с право би погнусило Всепроникващия Селянин от твоя роман. Но подчертавам: Аз самата съм се родила на село и ни най-малко не ми пука от това какво ще каже той. На всичкото отгоре майка ми не искала да ми дава живот, ритала, дърпала се, късала чаршафите и крещяла, че ще се стиска, защото я боляло адски, та се наложило да извикат селския милиционер да я укротява, което ще рече, че съм се родила под строгия надзор на властта и съм влязла в недоразумение с важни граждански единици, живеещи на село (само кмета липсвал,) което неминуемо дало отражение на бъдещия ми имидж.

„Ще го раждаме ли, другарко!" креснал милиционерът в ухото на отчаяната родилка, а през туй време бабата хазайка, в къщата на която майка ми отседнала на квартира, преди аз да почна въртоглаво да се мятам в околоплодния си мехур с големите претенции, че не мога повече да издържам на вътрешния негатевизъм и мечтая да дишам свободно, да гледам слънцето и морето и въобще да скъсам с тъмното си настояще и да поема към светлото си бъдеще, та бабата хукнала да известява баща ми, който бил на войнишко учение на една поляна край селото и тъкмо наготвил чорба за войниците (той бил готвач на поделение), намерила го и му казала: тръгвай бързо, жена ти е в родилното, но се инати и ще задуши детето, та викнахме милиционера Тошо, но тя пак не ще, а то напъва да излезе и тогава баща ми побегнал да спасява положението, бял косъм нямал още на главата си, бил само на двайсет и пет и му се раждало второ дете, дошъл да помага в ситуацията, но тъкмо когато пристигнал, аз вече съм била прекратила битката с майка си, разкъсала съм детеродния й орган и съм изскочила голяма и с раззината уста, изцапана от главата до петите с кървава слуз и с овъртяна около шията си пъпна връв и тогава даже се разбрало, че съм момиче точно както искал баща ми, защото първото му дете било момче. Била съм с дълга черна коса и светли очи, същинска Снежанка, а в това време в селото почнало да се зазорява, каручки потропвали на ранина по кълдъръма, стопаните отивали по нивите, трети петли пропявали и кучета пролайвали. В родилния дом в същия този ден и час се появило на бял свят и друго бебе, пак момиче, но за разлика от моята майка неговата била щастлива, че му дава живот и с усмивка го поела в ръцете си. След два дни жената умряла, така ми предадоха, когато пораснах. Моята майка не умря тогава и живя дълго.

Аз, неугрозен от помятане плод, ненатровен с алкохол, незадушен от цигарен дим, неритан с ботуш, нешибан с разпасан колан, слава богу, щото как щях, като съм един нищожен зародиш да се оплача на тел. [phone] за проявено домашно насилие? Аз, зачената от сперматозоид (1 бр.) на баща ми, приемам между впрочем, че той е моят биологичен баща, вероятността да е невероятен е нищожна, аз, расла в утробата на майка си наполовина риба, наполовина човек (прекалено ексцентрично ми се струва да съм била маймуна), съм черпила от жизнените й сокове, изморявайки я и изтощавайки, за което ще й поискам извинение, съм взела да се пръквам една юнска утрин, когато Слънцето било в съвпад с Уран. Можело да изчакам да не се раждам точно тогава, което щяло да ме ориентира да мога да се справям с резките колебания в живота си, което винаги и всякога ми е пречило (поради съвпада), но нали съм упорита, казала съм – раз - това ще е и съм се изтласкала безаварийно в ръцете на акушерката - аз, плод на скучно чукане, с душа неведра и проституираща с други души, защото цял живот съм радяла за чуждите каузи, а не за своята. Това е истината.

Кире, длъжна съм да се подчиня на това, което моя автор ми внушава да извърша, дано не излезе копелдак като твоя, дето те е обрисувал такъв тъп гадняр. Слушай, копеле, ще се борим да просъществуваме, до дупка ще се борим! Авторите първо ни създават, а после ни захвърлят както пачавра детето си в контейнер - да си чукаме главите и да се чудим как да се понравим на този или онзи. Но аз ти казвам, че ще се боря да оцелея. И форум ще основа, и SMS по левче ще изпрося по Коледа, но трябва да пребъда! Айде... ринем лайната и почваме (насериозно). Шат ап!*1

Първа сутрин

Казвам се Стен и ще ви запознавам с историите на леля ми, когато тя се чувства уморена, или е решила да се разведри из градината си.

Такааа... Зрялата възраст на леля ми започнала по време на високата пролет на социализма и процъфтяла, когато след 1989 на власт останали червените, после дошли сините, после жълтите и отново пак червените, но този път в съюз с жълтите, които заедно побързали да се обрежат, както повелявала тогавашната мода за права и свободи.

Зрелостта й, зародена по време на великата чалга, достигнала зенита си след вкарването на държавата ни в Европейския съюз (с клизма,) така че станало излишно през миналия век някой си Ганьо Балкански да застрелва своя създател, посрамил го с писателствата си, че не бил европеец, поради това, че носи потури, които в настоящия момент въобще липсват на задника му.

Бяла Роза (така ще наричам отсега нататък леля ми, защото е от страната на розите и лицето й е снежно бяло) се одухотворила от положителните демократични промени на времето си и решила, че е настъпил мига да се отърси от колебанията си относно своето сингъл съществуване. Седнала пред компютъра, от който преди това се бояла поради безграничните му умения да върши всичко вместо човека (но същевременно го и боготворяла) и кликнала с мишката да анонсира пред добронамерените господа по света, че търси своята „сродна душа. Мигновено пред очите й се разстлали пълчища мъже, дирещи половинките си. Чудото да влезеш в интернет е осмото чудо на света, ахнала тя и дала сведения за себе си: кое е любимото й занимание, има ли чувство за хумор, кой филм предпочита, коя книга чете, какви напитки пие, пушачка ли е или не, кои авиолинии ползва, любими магазини, любим президент, какво работи( труден за нея въпрос,) тя винаги го отбягвала; колко често пътува, има ли деца, при нея ли живеят или не, какъв мъж желае да срещне, колко висок, с какви очи, пушач или непушач, кой е предпочитаният й секс - орален, групов, еротичен масаж или едно към едно (на този въпрос от етически съображения тя не отговаряла.) В сайта още любопитствали: как си представя първата среща на живо - в ресторант, на кино, на брега на морето, в леглото, в каравана или на Айфеловата кула? И още: мие ли си краката вечер, редовно ли ходи по голяма нужда, употребява ли наркотици. „Не! подчертала, ползва само приспивателни. А очистителни против запек? – не спирали да я човъркат и още: какъв е доходът й, на което тя отговорила предпочитам да не коментирам и така попълнената от нея информация възлязла на 98%. Накрая я запитали доколко искрени са сведенията й. Възможно най-искрени, потвърдила и зачакала. Единственото, което я притеснило, било ниското й ниво на английски език - имала известни колебания в употребата на сегашно перфектно продължително време и бъдеще време в миналото, както на предлозите „от „на „за към „по и „над", но се надявала, че този, който ще я хареса, ще бъде снизходителен към такива незначителни подробности.

Пръв в търсачката се отзовал Джак, който междувременно й благодарил за намигването, а тя се засрамила, защото била сигурна, че не се е занасяла с никого - според разбиранията й това било неприемливо за дама на средна възраст (всъщност, била прехвърлила петдесетте.) Бузите й поруменели, сърцето й се разтупкало. Непознатият признавал още, че тя ужасно много му допада, макар, че на мястото й за снимка зеела грозна дупка, запълнена от синя сянка с разчорлени коси. Той бил развълнуван, а също и тя не мигнала цяла нощ.

По-нататък мъжът споделил, че няма нищо против мечтата на неговия живот да произхожда от Вирджинските острови, което буквално я втрещило; прищракало й, че е кликнала на подобни острови, с което искала да покаже, че е възможно онзи, с когото я свърже съдбата да е от там, а не че тя е от там, но явно Джак нямал представа, че тя допуска пагубни грешки, когато борави с Интернет. По- нататък той се изповядал, че познава добре тези острови, наречени на Св. Урсула и нейните 11000 девици, кръжал бил с бомби над тях по време на Американските умиротворителни акции, но винаги имал предчувствието, че съдбата отново ще го отведе до там. Уточнил още, че е ветеран от Виетнамската война. И тъй като нямал нейна снимка, в представите му Бяла Роза не можело да бъде друга, освен мулатка с островърхи цици, месести устни и бронзово-кафяви полюшващи се кълки. А работи ли в захарна плантация?- попитал. Но не това го привличало най – много в нея, а сродните им мисли, споделил. „ Напълно съм съгласен с вас, че когато се отнасяш добре с хората, те не винаги ти отговарят със същото. Чакам с нетърпение отговора ви." Бяла Роза се вгледала в снимката му. Неговото квадратче, за разлика от нейното, било запълнено. На преден план се набивали торбичките под очите му, подпухнали от виетнамска оризова ракия или от проклетите диоксиди, помислила. Представила си го във ветровитата му дървена къщурка в Небраска или Аляска, забравила точно от къде е; обронил глава пред телевизора с нижещ се тъп сериал, с пресушена бутилка царевично уиски пред себе си, на десетки хиляди мили, захласнат от дохвърчалите й мисли. Търка чело с опакото на ръката си и се мъчи да издържи до утринта, когато ще получи дългоочакваното й известие, а до тогава белезникаво- сивкавите му очи ще изгубят цвета си и торбичките под тях ще увиснат до средата на бузите му. Тази въображаема картина я разстроила. В началото се готвела да откликне на повика му да се свържат, но след това дълбоко се възпряла от отговор, най-вече заради факта, че се бояла да не го разочарова, че не произхожда от Вирджинските острови, а от задния двор на Европа и че зелените й очи не са кафяви и кожата копринено – кадифяна, а и ред други огорчения, които трябвало да го накара да изтърпи, научавайки за непредумишлено неверните й сведения. На следващия ден ветеранът от войната горещо подновил молбата си, но тя позорно замълчала.

Ето я, влиза, за днес е приключила с разходката си.

Бяла Роза

Хуан Алонсо, помниш ли, когато се яви на екранчето ми една вечер? Тъкмо се ровех из електронната си поща след поредно прекараната вечер без секс и молитви. Търсех да попадна на някой случаен безбрачен отшелник с хвалба на устата, която отмира тъй бързо, както вълна на вълната изтрива следата в морето. Каза ми, че си се очаровал от излъчването ми? Къде си го видял? На снимката със стройните ми бедра, очертани под сините джинси?

Веднъж, когато се връщах от пазар, реших да се отбия във фотографското студио, на път за вкъщи. Оставих торбата с плодовете на пода и се щракнах набързо. Това е, което си видял. Окото на мъжа познавач няма да пропусне деликатната извивка на ханша, но погледът му ще се фокусира върху двата стълба, събрани пред пещерата. Там той ще спре и рече: „Сезам, отвори се да вляза и грабя несметни богатства!"

Но ти не си търсел това, а извора на живота, а, Хуан?

Изворът на живота е моята матка! Хирурзите поискаха да я отстранят, но тя си е все още на мястото, с няколко преканцерогенни петна, от които съм щяла някой ден да умра, може би? Дяволи в бели престилки, кълцат и хвърлят плът. Навремето сгреших, като им дадох цвъртящите си от гной сливици, но бога ми, не от тези беззащитни надупчени висулки щях да пукна, а от докторската им грешка. Видях как закитиха парченцето ми на един бездействащ котарак, той тъкмо пресичаше двора. Той го лапна във въздуха и облиза мустаците си от кръвта ми (група Б). В главата на котарака за миг протече подозрение, че човеците се отнасят несправедливо към органите си, щом ги изхвърлят през прозорците, но поради мързел, себичност и абсолютна незаинтересованост към чуждите съдби (при все, че притежава пословична интуиция,) котаракът не си даде труда да разсъждава повече по въпроса и тръгна да задиря най-близката си себеподобна. Либидото му го подтикваше да върши неприлични, но важни за котешката популация действия, затова не сметна да се крие от очите на хората и други (животни.)

Първата сливица я клъцнаха надълбоко и кръвта ми потече, тя бе синя и църцори цели осем часа. В същото време една медицинска сестра се тътреше до леглото ми, изхвърляше гадната топла течност и донасяше легенчетата обратно с мърморене. Най-сетне докторите се събраха и взеха решение да спрат кръвоизлива, не могли по-рано да го сторят, защото местният