Увлечена

By Mary Dimitry

Тънката й ръка докосва звънеца. Отекващ, самотен звън в заспал следобеден час. Има ли някой вкъщи? Изчаква, стиснала ключа в ръка, изморена, недоспала, безразлична от това какво ще последва. Пристигаше от неизвестността, готова да приеме неизвестността.

Случващо се в България, страна в плен на стоическия и непреклонен комунистически режим, „Увлечена“ показва латентното полово съзряване на Мариета, едно момиче, което расте в пределите на догматично, забранително общество. В контекста, Мариета преминава през бурен брак, изпълнен с вечно присъстващи и двусмислени превратности на съблазънта на сексуалната свобода.
Вроденото желание на Мариета за самоутвърждаване и морална сигурност покълва под радара на комунистическата партия, идеологията на който забранява сексуалната независимост на жените; Всъщност, това ги прави да се подчиняват автоматично на своите съпрузи. В подривна игра Мариета се стреми да утвърди контрол над ума и тялото си, пренебрегвайки социалната структура чрез поредица от незаконни връзки, но ще осъзнае ли към какво в действителност се стреми? Ще дефинира ли нейният пълен с насилие брак живота й, или ще намери сили да преразгледа приоритетите в живота си?

• Language: Български
• Publisher: Mary Dimitry
• Release date: Sep 15, 2019
• ISBN: 9780463922545

Mary Dimitry

Родена съм в с. Поликраище, област Велико Търново. Средно образование съм завършила в гр. Горна Оряховица и висше в Икономически университет гр. Варна.Работила съм като икономист в завод за радионавигационна апаратура гр. Варна, като културен деятел в Дом на Търговските работници гр. Варна и Дом Народен флот гр. Варна, а също и съм заемала длъжността Секретар на Читалище Отец Паисий.Първата ми издадена книга е детска приказка "Коледни надежди", издателство Стено Варна. Втората "Carried away" е издадена от Olympia publishers London с псевдоним Mayde Dimitrova. Третата ми публикувана книга е "White Rose...in the company of Men" Custom book publishers Hong Kong.I was born in Bulgaria. I completed high school in Gorna Oriahovitsa, and went on to graduate from the University of Economics, Varna, with Masters in Accounting.I started my literary carrier much later, when I founded a private English learning centre for children- During this period I published a story book titled "Christmas Hopes"."Carried away" was first published in London by Olympia publishing with pseudonym Mayde Dimitrova. The second novel "White Rose...in the company of Men" was published in Hong Kong by Custom book publishers.

Book preview

Увлeчена

Индекс

Част първа

I

II

III

IV

V

VI

VII

Част втора

I

II

III

IV

V

VI

VII

Част трета

I

II

III

IV

V

VI

Част четвърта

I

II

III

IV

Част пета

I

II

III

IV

V

VI

Част шеста

I

II

III

IV

V

Част седма

I

II

III

IV

V

VI

VII

Част осма

I

II

III

IV

V

Част девета

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

Епилог

Част първа

I

Тънката й ръка докосва звънеца. Отекващ, самотен звън в заспал следобеден час. Има ли някой вкъщи? Изчаква, стиснала ключа в ръка, изморена, недоспала, безразлична от това какво ще последва. Пристигаше от неизвестността, готова да приеме неизвестността.

Прищраква ключ, значи си е вкъщи. Стоял е сам, отчаян, готов да улови шума и на прибягваща хлебарка. Мълчаливо я хваща за ръката, невярващ, измъчен от дългото чакане. Отвежда я в спалнята - не кой знае колко далеч, на два разкрача от входната врата. Стиска ръката й като съкровище, за нищо на света не го изпуска. Побутва я на леглото. Тя си знае урока и ляга напреки, с дрехите. Леглото е широко, тикнато до прозореца. Още е топла от ласките на студента. Преди половин час напусна стаята му, взе авобуса и се върна при съпруга си.

Студентът е по –малък от нея с шест години. Днес го намери случайно в стаята му. Обикновено си пишат бележки, които пускат в пощенската кутия долу, тя има ключ за тази кутия. Но днес го потърси извънредно. Никой не я забеляза, когато изкачи скърцащите дървени стъпала. Жената, обитаваща стаята - срещуположна на неговата – прозорецът й гледа към широката улица, не към пресечката - ако е там, наднича и с подпухнали недоспали очи я уведомява: Няма го, излезе, каза това и това, така и така, хвърляйки й любопитен знаещ поглед, преди да потъне обратно в процепа на вратата, а посетителката да вземе решение какво да прави. Но днес по прашасалите стъпала няма никого. Почуква на вратата му. Той си е у дома, вдига глава от учебника, изненадан от внезапното й появяване. Мариета? Става и я прегръща.

Стаята на студента е негова собствена – закупува я в една стара къща срещу железопътната гара и всички градски автобусни спирки с идеята един ден да сринат съборетината и на нейно място да изникне нова, модерна сграда. Но тя стои и до ден- днешен на същото място, още по - грохнала. Мариета я вижда, когато пътува в автобус. Поглежда към нейното прозорче и ако свети, недоумява - има ли още жива душа там?

Денят, в който двамата тръгват към това свободно, чудновато кътче й се струва предсказуем. Една нелепа двойка. Момче с лъскави черни очички зад дебели диоптрични очила, размахва дългите си крака, носът му е прекалено голям, а устните прекалено тънки, леко вдлъбнати навътре от конструкцията на брадичката. Въобще не е нейния тип. Въобще, какво прави в стаята му елагантната дама с плетено манто и копринено шалче около врата?

Масата е до прозореца, през него тя вижда пресечката, по която току що са преминали - пресечка, в която потъваш невидим - с две противоположни къщи, глуха откъм единия край. Защо няма живот отсреща? Сградата е склад, а входът е от другата страна, уточнява улучилият трофей стрелец. Допълнителен предпазен клапан - надушва потърсилата забранен плод жена още от първия ден, денят, в който започват.

Пият кафе и се гледат – той с леко присмехулен поглед - но такъв му е погледа, а тя се озърта разсеяно, вдъхновена от смелата си постъпка. Върти чашката в ръка. Крайчетата на пръстите й тръпнат. Дъхът й потъва в тъмната течност, излита нагоре, кондензира се по стените на чашката в миниатюрни капчици. Виктор е студент по медицина.

Парата на кафето й действа като упойка. Младокът става и с припрени ръце я придърпва към леглото – внимателно, подканящо. Дългите му пръсти шарят по бельото й – нали ще им е за първи път – помага й да се освободи от опаковката. Ръцете му работят трезво. Единственото, което тя успява да зърне преди да се случи неминуемото, а то ще се случи, няма как, е че той е готов за началото. Това я успокоява, свива глава на рамото му и се отпуска. Дяволити искри хвърчат от очите на студента, да прави каквото си иска, само да не я целува, не и с тези устни, боже мой!

Той сваля очилата си, напълно подготвен. А мъж, който сваля очилата си и е готов да легне в леглото с жена, смята да се люби.

II

Дебелата гинеколожка сумти - дошли сте с такава огромна раничка? Какво мога да направя, когато сте девствена? Обяснете ми! Как си представяте, че се обгаря една раничка?

- Не знаех точно какво ми има... настинах и...

- Все не знаят! – свива устни гинеколожката. Тя е ниска и трътлеста и гледа накриво стройните момичета, писнало й е от проблемите им. Обслужва само ученички и студентки, няма достатъчно връзки да се махне от тази поликлиника.

- Име?

- Мариета... ммм... Дрянова.

- На колко сте години? „Ей сега ще тръсне, че е на двайсе и не знам колко си..." - отговарят си плувналите й в лой очи.

- На два…

- И сте студентка? „Лъже тази ученичка!" - тръби надрънканият с кървави отварачки на влагалища поглед. И къде точно учите? - присмехулно подскачат искрички, замерят това глупаво-нежно създание. Къде учите? - пита жената в бяло.

- В Икономическия.

- Хубаво като сте в Икономическия, намерете си тогава един приятел и после елате. Разбрахте ме, нали? Туловището приближава заканително, за да пропъди тази досадна муха, така наречената студентка. Значи ме разбрахте?

- Да... умалена като точка, девойката изчезва зад вратата. Брадавиците от лицето на докторицата подскачат по стълбището, челюстите й хлопат по стъпалата: Следващия път – обезчестена! Обезчестена! - блещи се специалистката по матки и влагалища. Добре де! Стига! - несъзнателно запушва ушите си дръзналата да се яви на преглед. Дали ще й тече кръв? Чувала е разни подобни случки. Каквото и да е, но не иска да вижда побеснялото лице на тази слоница, ще го направи и толкоз.

Вън светкавиците на слънцето я заслепяват, ще се сблъска с нещо или някой. Вече се появяват първите силуети на дървета и хора и постепенно познатата картинка на ленив тротоар се отпечатва в очите й. Ноздрите й вдишват аромат на лилави петунии. Сега накъде? Към сградата - закрилница, заработват мозъчните клетки, има лекция по стопанско управление от два до четири.

Мариета Дрянова воюва със суховатата материя по свой изпитан метод. Непоклатимото й оръдие е, че безпогрешно наизустява текстове. Не си спомня да се е явявала неподготвена на изпит - не, никога. По - уверена е от мотоциклетист, обикалящ вътрешността на бъчва без страх, че ще изхвърчи от орбита и ще се размаже като хайвер по стените. Мотоциклетистът набира скорост, тя го гони по петите. Нейната способност да се задържа на повърхността е по – силна и от неговата.

Обича смес от хора и тя да е в тестото: по улиците, в залите, по коридорите на института. Движи се незабелязано - само нечие прихванато момчешко бройкане подслажда с мед мъничето у нея. Там е капка в поток. Потокът я влачи, тя няма против. Разговаря с други такива капки, на същата големина като нея, събират се в бълбукащо поточе. Стои далеч от жабунясали места. Разните там мъжки екземпляри? Не е зле, ще си помисли - времето ще покаже дали да се завърти в някое вирче, няма как да не далдиса. Ще я покани някой ден пеещият капчук, но такъв за сега не се е родил. Тя, първо, още не си мисли за мъжки капчуци.

Има един там, развълнува се от появяването й на неговата улица, но тя не го иска, всеки да си пее песента. Изписа името й на стената на блока. Бе влюбен в нея. Обикаляше край балкона на стаята й да я зърне. Всяка свободна минута бдеше под прозореца й, чу се дори, че заради нея го скъсали на първите изпити. Бе силно, добре сложено момче, това тя го разбра, когато взеха да се срещат в квартирата му. Един ден колегата й не издържа да се търкалят облечени в леглото му - тя не разрешаваше на никой да я разсъблече- и за удивление на двамата изпоцапа панталоните си. Каза й поетично: Човечета, милиони... Tя не се притесни особено много, щеше да го последва и друг недефлорирал я кандидат, сплескан завинаги комар, привлечен от топлината на лампата – убийца. Тогава ли за първи път видя мъжки полов орган? Да. Но... рови в кошницата с прежда и издърпва конеца, който съшива спомена от далечните детски години.

Човекът изниква от прашясалата градинка пред играещите на криеница деца, подканя ги да го последват. Интересното нещо, което обещава да им покаже със сигурност няма да е шоколад - децата са наясно, че в магазините по това време шоколад няма, докарват го веднъж в годината, за Дядо Мраз. Тя и останалите от тайфата, всички на по пет-шест години се шмугват след непознатия. Майките и бащите им вървят след тях, връщат се от колективна разходка. Децата, както винаги, са избягали далеч от отегчителните разговори на големите.

Мъжът ги отвежда в най-гъстия храсталак, оглежда се, после бързо разкопчава панталоните си и ги кара да го пипнат. Малките пръстчета едно след друго потъват в голямото топло нещо. То принадлежи на непознатия. Защо им го показва скришом? Да не би да е лошо и да им се скарат? Избягват внезапно, извиват се подобно вихрушка от сухи листа. Викат родителите си, които също ги търсят - чуват гласовете им, докато са в храсталака, но не им се обаждат. Едно дете издава какъв чичко се крие там, разгневен татко се втурва да тършува за оня тип, но той е изчезнал яко дим, а малките остават обидени, че не им вярват, все едно, че си измислят врели – некипели. Все пак някои родители, по – скоро майки, размахват заканително пръст към несъществуващия вече обект в измислена от тях посока: Само да те пипна, ще те направя на нищо, хайванин такъв! След което, доволни от предоставения им шанс да упражнят родителски контрол( защото Партията възпитава тяхното поколение а не те),  забравят за случая, но не и децата.

Една силна емоция помита друга - какъв вълшебен ден! Малчуганите скачат от радост - ще ги водят на цирк, защото са били послушни. Такова било днешното мероприятие – първо разходка, после цирк.

Пред опънатата шатра Мариета зърва човекът от градинката, Татко, ей оня там беше! - извиква, но баща й я повежда към напиращия човешки поток. Тя се носи като сламка, но изведнъж потъва. Вижда само крака, като страшни дървета. Дърветата се сгъстяват, ще я смачкат. Най – сетне силните бащини ръце я измъкват и тя се озовава с лице към арената. Празното очертание има завършен вид и я привлича. Там ще се разиграват всевъзможни номера, тя ще се смее и плаче. Очите й - лепнати за магнит топлийки не се откъсват от тази лековита за детските души хипноза. Слоновете лягат, изправят се, размахват огромни хоботи, но са добри, а индиецът, опънат на острите гвоздеи с преминаващия върху стегнатото му голо тяло камион се запечатва завинаги в ума й - тя се плаши да не го смачкат. Голямото топло нещо ту изплува, ту потъва пред очите й като атракция, но не толкова вълшебна, колкото цирковата.

След време срещите й с мъже ще са вид сблъсъци, нагнетени от гъмжащо кълбо частички. Нещо в нея задвижва тези частички. Рязко изскачане, осъществен контакт, разбъркан флуиден поток. Червени кръгове замрежват очите, топлина пълзи нагоре по врата й, тя се бори да не отиде към бузите й, което окончателно ще я издаде. Стиска зъби, по възможност убожда пръста си с нокът. С втренчен поглед и парализирана усмивка моли червенината да отстъпи. Сърцето й прави салта нагоре-надолу, най- сетне успява да се застопори в кухината, но пулсът й продължава да издува вените. В ушите й плисва придошла река, вълните се разбиват във вълнолома на слепоочията. Така се получава, когато хареса някого, а също и ако я изненадат и не може да напусне мястото си, за да избегне внезапно насоченото към нея внимание. Колко й е противно, каква е ненормална, хората въобще не се интересуват от нейното изчервяване. Понякога дори не го забелязват, от което тя печели малка победа. Води борба против заложената в мозъка си програма, но волята й е безсилна, лицето й се изпуска като разхлабен ректум.

Постепенно, на талази, стихията утихва. Чувствителната госпожица се отърсва от кошмара и пуска сконфузена усмивчица. Усмивката й е чаровна, твърдят всички.

III

В селския киносалон цари оживление - годишно отчетно-изборно събрание. През целия ден радиоточката гърми: събрание в осемнайсет часа. През ранния следобед към мястото се проточва мравя пътека от клатещи се бабички, прегърнали под мишници трикраки столчета. Бързат да заемат челните редици - жив декор, и глух и сляп.

Ръкопляскания. На сцената излизат ръководителите на ТКЗС – то, сядат зад правоъгълна маса. Отдолу зяпа паплачта.

- Другарки и другари, обявявам събранието за открито. Давам думата на другаря Z за прочитане на отчетния доклад.

Въздухът зажужава, столовете заскърцват. Я... там моля другарите да пазят тишина. По дневния ред: излъчване на първенци в социалистическото съревнование - животновъдната бригада на първо място, награждава се с еднодневна екскурзия до Павликени. Зеленчуковата бригада – на второ; полевъдната на трето.

Докладът е връщан три пъти за одобрение в окръжния град, накрая е пуснат като многотиражка за няколко съседни села.

- И нека приемем девиза, другари - чете докладчикът - Изпълнение и преиз... тра-та-та... на плана за първото тримесечие, но бабите отпред викат, че не чуват. А? Какой то? Ще го претаковат ли казаха или како? А? А-ха! И едното, и другото все в гъза, ама... айде, ураааа! - ръкопляскат.

От задните редици се надига възрастен човек, окалян в локвите селянин- кооператор, облечен в стандартна социалистическа кройка - дочени гащи и рубашка, в пет размера за цял един народ. Взема думата ни в клин, ни в ръкав и фъфли на висок глас. Той е Мариетиния дядо, насмукал се е като смок. Пиянството на дядо й е перманентно, това го знаят всички. Баба й е седнала по-отпред, свикнала е с гафовете на своя пиянка. Тя запазва самообладание. На другия ден ще намери отдушник, като го имитира пред жените, за да й олекне. Дали баба й е силна жена? Като че от нея протича по връвчицата онова индепендентно поведение, оприличаващо се с опит за отхвърляне на узурпацията на мъжа в семейството. Там жената е свободна да изрази собственото си мнение. Тя пуска своя човек на свобода, но вечер го стиска здраво между кълките си. Мъжът скита като куче без верига и ако се окаже похотлив пес, тежко на стопанката, така е в Мариетиния род.

Шии на жени просъскват към пияния да седне и да си кротува, но той мели като воденичен камък, думите му се точат несвързано. Рови за мисълта, подтикнала го да стане, но тя се губи като игла в купа слама. Един сеирджия оголва щърбавите си уста в идиотска усмивка: „Оставете го да се доизкаже човека, я как изискано говори!" Олигофрен. Не вижда ли, че лигите си не може да избърше, ама и той да се подиграе.

Гигилкане, смях... Трябва ни тоя цирков номер, напира отвсякъде подигравката - той е за ей онова там гиздаво момиче, не може току така да мине метър. Хората извъртат глави да сверят: ето я внучката, каква ще е реакцията?

- Дядо ти пак се е натаралянкал! - сръгва я приятелката й Йона.

‚ Защо моя дядо?‘- поти се момата, залята като с вряла вода.

Взира се засрамено към отворената врата, през която младежите влизат и излизат, някои стоят на прага и пушат. Той там ли е? Чу ли? Червенината капе на парцали по зелената й копринена блузка. Блузката се опъва като яхтено платно, не побира сърцето.

- Новата линия на Партията, въдворява ред докладчика с тон, неподлежащ на повторно прекъсване (услужливи ръце са докопали дядо й и са го свлекли на стола), е да постигнем пълна а... ция и за... ция на пр... ото.

Момичето с пламтящата шия се провира между правостоящите и изскача навън. Едно слабовато момче, изненадано от внезапното й появяване, хвърля цигарата. „Мариета! Мариета!" - хуква да я догони.

Също като във филма, в който ученичка избягва по нощница и същинска Жулиета, тича към мостче над реката. Мостчето е гвоздеят на програмата, у Шекспир то май липсва. Безумно влюбен в нея ученик я догонва, вика името й – да спре! Зрителите тръпнат: Тя ще се хвърли ли? Ами той? Божке, какво ще стане? – топуркат нервно крака по пода, въздишки и подсмърчания лепнат в мъждивината. Ученичката, разбира се, не пропуска възможността да се превърне в героиня и полита в мътните води. Избрани социологически бройки секнат сополи. Влюбеният скача след героинята, след малко ще я изнесе на ръце - филмът се знае наизуст, прожектират го за шести път в селото.

Той ще я измъкне от буйните талази и ще шепне името й: „Мариета, Мариета!"

Гошо обикаля селата с ленти, натоварени на колело. Прегледът е задължителен - представлява извадки от трудовите достижения на квакащите в общото блато жаби. Народът пее на фона на тракащите станове и редосеалки:  Работници, работнички, от вси страни, сплотете се! Напред, другари, смело! Да браним нашто велико дело, носи се от екрана.

По време на филма, окълцаната от вредни капиталистически елементи лента задължително се скъсва на най – интересните места (в днешно време това го вършат рекламите). Гласът на главната героиня почва