Съдбата на елфите 2: Каменното сърце

By Петер Готхард

В земята на елфите е нахлул могъщ враг. Той иска да пороби целия елфически народ. За да оцелеят, елфите трябва да се осланят на куража и надеждата.
Калин иска да помогне в борбата срещу враговете на елфите. Маргаритка обаче смята, че той е прекалено малък. Това не спира Калин. Заедно с трола Остроумко той се промъква във вражеския лагер. Двамата имат план. Но дали ще успеят да избегнат Стоманените юмруци и чудовищата на краля?
Това е втората история в поредицата от четири книги, наречена „Съдбата на елфите". Прочети всички книжки от серията:
„Бронираните войни"
„Каменното сърце"
„Забравените гробници"
„Омагьосаната флейта"

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Nov 25, 2019
• ISBN: 9788726249835

Book preview

purchaser.

Съдбата на елфите – част 2

Каменното сърце

Тази история е за една от най-тежките епохи в дългата история на елфите. Това се случи, когато могъщ враг нахлу в земята на елфите с армията си. Целта му бе да пороби всички елфи. Мъка и гняв обзеха елфите. Врагът опустоши красивите им земи, а свободата им бе изложена на риск. Без колебание те отвърнаха на удара. Знаеха, че воюват за съдбата на народа си.

Един орел излетя от гнездото си високо над скалите. Понесе се на величествените си криле над зелената долина, скрита зад високите планини.

Обикновено долината беше почти пуста. Понякога някой и друг трол или няколко планински кози минаваха оттук.

Но сега вече долината не беше запустяла. Голямо стадо коне пасеше в нея. Издигаха се шатри и колиби. От напалените огньове към небето се виеше пушек. Навсякъде имаше елфи.

Една малка групичка се бяха събрали в откритото пространство между шатрите. Маргаритка беше застанала по средата.

– Извадихме късмет, че успяхме да стигнем до Орловата долина – каза тя. – Много по-лесно е да се защитаваме от врага оттук, макар че той ни превъзхожда числено.

– А и имаме предостатъчно място както за конете, така и за себе си – добави Карамфила, която се беше грижила за Маргаритка, когато тя бе дете. Сега Карамфила се грижеше за ранените.

– Ами троловете? – попита Калин, по-малкият брат на Маргаритка. Предния ден беше забелязал един трол пред лагера.

– Те нямат нищо против присъствието ни тук, стига да не ги закачаме – отвърна Маргаритка.

Точно в този момент един рицар си проправи път през тълпата. Щитът му беше набразден от дупки, а от едната му ръка капеше кръв.

– Идвам направо от Орловия каньон, кралице Маргаритка – каза той.

– Маргаритка е достатъчно, без кралица – отвърна Маргаритка. – Аз съм ваш водач само докато майка ми, кралица Вероника, се върне. Тя е кралицата на елфите. Но ти