Най-хубавите приказки на Братя Грим

By Brothers Grimm and Асен Разцветников

Колко всъщност знае доктор Всезнайко? Кои са Бременските музиканти и как са се събрали? Дали едно обикновено момче ще успее да надвие самия Дявол и да откъсне три златни косъма от главата му? Ще успее ли най-малкият син да открие кристалната топка, която да спаси омагьосаните му братя? В опасност ли са Белоснежка и Червенорозка, които се сприятеляват с Мечока? Потопете се в магията на "Най-хубавите приказки на Братя Грим" и заживейте със Снежанка, Палечко, Пъстрокожка, Хензел и Гретел и много други вълшебни герои, които ще ви отведат на вълнуващо пътешествие през страната на приказките. -

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: May 31, 2023
• ISBN: 9788728155158

Brothers Grimm

Wilhelm Grimm and his brother Jacob are famous for their classical collection of folk songs and folktales, especially for Children’s and Household Tales, generally known as Grimm’s Fairy Tales.

Book preview

Най-хубавите приказки на Братя Грим

Translated by Асен Разцветников

Original title: Grimms Märchen

Original language: German

Copyright © 2023 SAGA Egmont

Cover image: Shutterstock

All rights reserved

ISBN: 9788728155158

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

ЗЛАТНАТА ПТИЦА

Имало едно време един цар. Той имал зад двореца си хубава градина, където растяло дърво, което раждало златни ябълки. Щом ябълките узрявали, преброявали ги, ала още на другата заран една ябълка се загубвала. Съобщили това на царя и той заповядал да поставят всяка нощ стража под дървото. Царят имал трима синове. При настъпването на нощта той изпратил най-стария от тях в градината. Ала когато настанало полунощ, синът не можал да надвие на съня, и на другата заран — пак нямало една ябълка. На следната нощ трябвало да пази втория син, ала и нему не провървяло по-добре — щом ударил дванадесет часа, той заспал, а на заранта липсвала една ябълка. Дошло сега ред на третия син и той се приготвил, ала царят не му се много надявал и си мислел, че той ще свърши още по-малко работа от братята си, но все пак му позволил най-сетне и той да пази. И тъй, момъкът си легнал под дървото, пазил и не се оставил да го надвие сънят. Като ударил дванадесет часа, нещо във въздуха прошумяло и той видял на светлината на месечината, че долетяла една птица, чиято перушина блестяла цяла от злато. Птицата кацнала на дървото и тъкмо откъснала ябълката, момъкът пуснал една стрела по нея. Птицата отлетяла, ала стрелата била закачила перушината ѝ, та едно от златните ѝ пера паднало на земята. Момъкът го взел, занесъл го заранта на царя и му разказал какво видял през нощта. Царят събрал своя съвет и всички казали, че едно такова перо струва повече от цялото царство.

— Щом като перото е толкова скъпоценно — рекъл царят, — тогава едно перо не ми стига, аз искам и трябва да имам цялата птица.

Най-големият син се отправил на път, надявал се на своя ум и вярвал, че ще намери златната птица. Като повървял малко, той видял на края на една гора седнала лисица, напълнила пушката си и се прицелил в нея. Лисицата извикала:

— Не ме убивай, ще ти се отплатя за това с добър съвет. Ти си на път към златната птица и ще стигнеш довечера в едно село, дето има две странноприемници една срещу друга. Едната е много осветена и вътре има веселба, но ти не влизай в нея, ами иди в другата, макар и да ти се вижда лоша на вид.

— Може ли такова глупаво животно да ми даде разумен съвет! — помислил си царският син и дръпнал спусъка, но не улучил лисицата и тя завъртяла опашка и бързо избягала в гората.

Подир това той продължил своя път и стигнал вечерта в селото, където били двете странноприемници. В едната се чували песни и игри, а другата имала беден и тъжен вид.

— Ще бъда глупак — помислил си той, — ако оставя хубавата и взема да вляза в мръсната странноприемница.

И тъй, той отишъл във веселата странноприемница, заживял там всред шум и веселие и забравил и златната птица, и баща си, и всички добри съвети.

Като се изминало доста време и най-големият син все още не се завръщал вкъщи, вторият син се отправил на път, за да търси златната птица. И него, както и най-големия, срещнала лисицата и му дала добрия съвет, който той не послушал. Стигнал двете странноприемници, брат му стоял на прозореца на едната, от която се чувало веселие, и го извикал. Той не можал да устои, влязъл вътре и там си и останал.

Пак се изминало доста време и най-малкият син на царя поискал да тръгне и си опита късмета, ала бащата не искал да му позволи.

— Съвсем напусто ще бъде — рекъл той, — тоя още пò не може да намери златната птица, а пък, ако му се случи някоя злополука, няма да знае какво да направи — не му стига ума.

Ала най-сетне, като нямал покой вече от молбите му, позволил му да тръгне. Накрай гората седяла пак лисицата. Тя го помолила за пощада и му дала ценния съвет. Момъкът бил с добро сърце, та рекъл:

— Бъди спокойна, лиске, нищо не ще ти сторя.

— Няма да се каеш за това — отговорила лисицата, — а за да стигнеш по-скоро, качи се отзад на опашката ми.

И щом той седнал, лисицата