Съдбата на елфите 1: Бронираните войни

By Петер Готхард

В земята на елфите е нахлул могъщ враг. Той иска да пороби целия елфически народ. За да оцелеят, елфите трябва да се осланят на куража и надеждата.
Те побягват от вражеската армия и са принудени да се крият в гората. Маргаритка се сприятелява с млад елф на име Хмел. Заедно двамата откриват нещо, което помага на елфите да продължат борбата с врага. Но дали ще им стигнат силите?

Това е първата история в поредицата от четири книги, наречена „Съдбата на елфите". Прочети всички книжки от серията:
„Бронираните войни"
„Каменното сърце"
„Забравените гробници"
„Омагьосаната флейта"

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Nov 27, 2019
• ISBN: 9788726249842

Book preview

purchaser.

Съдбата на елфите – част 1

Бронираните войни

 Тази история е за една от най-тежките епохи в дългата история на елфите. Това се случи, когато могъщ враг нахлу в земята на елфите с армията си. Целта му бе да пороби всички елфи. Мъка и гняв обзеха елфите. Врагът опустоши красивите им земи, а свободата им бе изложена на риск. Без колебание те отвърнаха на удара. Знаеха, че воюват за съдбата на народа си.

Дъбовото дърво в двора на замъка имаше свежи, зелени листа. Под него седеше малка групичка от елфи. Сред тях беше кралица Виктория. Тя живееше в замъка заедно с рицарите, които бяха положили клетва да защитават земята на елфите от заплахи.

В този ден кралицата бе събрала приятелите си, за да отпразнуват началото на пролетта. На масата пред тях бяха сервирани прясно изпечен хляб, джинджифилови сладки, сушени плодове и пресни яйца.

– Това е най-прекрасното време на годината – каза кралицата. – Сърцето ми се изпълва с радост, когато всичко се раззелени. А тази година имам още една причина да съм радостна. Тревожех се, че децата ми са си отишли завинаги. А ето, че те се върнаха у дома при мене.

Тя се усмихна и погледна към дъщеря си Маргаритка и сина си Калин. Наскоро се бяха завърнали в земята на елфите след опасно пътуване из странна земя.

– И двамата сте пораснали толкова много! – каза Карамфила. Тя беше тяхната дойка, когато бяха малки.

Маргаритка бе почти толкова висока, колкото майка си. По-малкият ѝ брат Калин също бе започнал да расте бързо.

– Чувам, че сте станали доста добри фехтовчици – отбеляза сър Лешник, съпруга на Карамфила. Той бе научил Маргаритка как да се фехтова.

– Маргаритка е шампион – отговори Калин.

Маргаритка се изчерви.

– Калин е прав – каза сър Трън, един млад рицар, който ги бе придружавал по време на дългото им пътуване.

– На мен се падна задачата да защитавам и двамата. Но