Проза, Част Четвърта

By Христо Смирненски

"Има си хас да са виновни! Та кой от българските държавници носи върху фрака си поне една прашинка престъпление или една капчица кръв?" Четвъртият сборник с разкази на Христо Смирненски поглежда България отвисоко. Описва политическата действителност, критикува "старите и почтени дипломати", осмива епидемията от конференции, които са нищо повече от "клюки, лъжи и мъдрувания". Разказва за живота на онеправданите и бедните, но и за будните революционери, устремени към социално преобразование. Пише за войната, убийствата, смъртта и безнаказаността. Социалната действителност в България след Освобождението не е вдъхновяваща, но е със сигурност отрезвяваща. -

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jun 30, 2023
• ISBN: 9788728155196

Book preview

Проза, Част Четвърта

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728155196

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

IV

Прочее, смърт на въшките

— Да, господа! Въшките са най-голямата напаст за човечеството и частно за българския народ! Непълно е твърдението на лекарите, че те са носителки само на петнистия тиф. На въшките, само на въшките се дължи днешното положение на България! Мислите, че се шегувам? Ни най-малко! Въшките са виновници за погрома на нашето отечество. Те са единствените, които обявиха войната, те тикнаха народа в касапницата, те го държаха 3 години в окопите, те най-сетне са причината за отпушването на фронта при Добро поле! Пак въшките днес са причината за скандалите в Халите, за липсата на всякакви продукти, за повишението на цените така много; те са причината за глада, за мръзненето, за ходенето без подметки и т.н. Ама ще речете, че толкоз мъничките и кротички животинки да са в състояние да обърнат колелото на живота! Да, господа! Те са тъй много, че не е чудно някой ден в Българийката да не останат представители на другите животински родове, освен тези на гарваните и въшките.

Както знаете, въшките спадат към хоботните и се въдят именно в такива места, където нокът не може да ги достигне.

Имайки това предвид, не е мъчно да се обясни отде-накъде въшките да са причина за войната. Също лесно е да си представим къде се откърмиха най-едрите въшки на нашата родина: въшките създадоха войната, която пък създаде интендантства, резервни магазини, дирекции на прехраната, комитети за войнишки семейства и тям подобни места, където въшките се настаниха и започнаха плодотворна дейност, чиито горчиви плодове днес гълта народът. Борбата с въшките е най-тежката борба. Далече по-тежка е тя, отколкото разправят докторите. Лесно беше да се справим с въшките, когато още бяха гниди. Обаче никой не се зае с тях и само когато хептен ни досърбя, решихме да ги попарим с вряла вода. Стопли се вода при Добро поле, ха през Кюстендил, ха през Радомир, та в Княжево и Гор. баня курдисахме казаните. Поуплашиха се въшките в София, поуплашиха се, но тъй като не можахме да разберем, че дезинфекцията не става само с шашарми, едни с други си катурнахме казаните. Отърваха се въшките и плъзнаха с по-голямо усърдие по изподърпания гръб на народа. А той се превива, чеше се, чеше го правителството, чеше го дирекцията, обаче няма файда — въшките лазят, смучат и се умножават в поразителна геометрическа прогресия. Д-р Русев казва, че в една нощ въшката ставала свекърва. Нещо повече: и внучките й стават свекърви. Разправяха за една въшка, която обичала да смуче кръв през захарни конуси. В една нощ потомството й се увеличило на 17 члена от 7 колена. Тази въшка сключва в „търговското кафене" брачен съюз с друга, втората с трета, третата с четвърта и тъй нататък. Първата въшка поискала зестра по 6 лв. на килограм захар, втората и следующите по един-два и тъй като те били 7 семейства (седем компании), захарта натежала с 11 лв. Друга една въшка (по-деликатна навярно) смучела кръв през цигарени книжки и вестникарска хартия. В един ден тя гълтала 32 000 лв. Обаче това са въшки. Има: въшльоци, въшки, въшлета, въшленца и гниди. Естествено, въшльокът става от въшката, въшката — от въшлето, въшлето — от въшленцето, а те — от гнидата. Най-лесно се унищожават младите поколения и тъй като те не са насмукали достатъчно, няма с какво да почерпят събратята си, то затова те най-лесно си изпащат. Те имат достътъчно в коремчетата си и щом някой се запъти да ги захапе, то те веднага капват в устата му две-три капчици народна кръвчица и атакуващият се задавя и затваря устата си.

Дали между тях и някой въшльок е сключен брак, засега не ми е известно. Тези въшлета се наричали комисионери, към чиито услуги прибягва всеки, който иска да изпрати колет към провинцията, тъй като само чрез тяхно посредничество могло да се пращат пратки. Може би има някой въшльок с бомбе, който смуче през попивателна… кой знае?

Срещам приятел.

— Браво — викам му аз, — ти си се уплашил от петнистия тиф.

— Защо?! — учудва се той.

— Ами на, намазал си тялото с газ… средство против въшките.

— Мириша ли? — гузно се усмихва той. — Купих си, знаеш, няколко тенекета газ, направих ги на два етажа…

— На два етажа?

— Първият етаж — витошка водица, вторият — газ, продадох ги и…

— Значи, чисто на просто, за да се спасиш от въшките, станал си въшле!

Може би някой иска да му посоча въшленце? Е, че те са тъй много и лазят навсякъде, тъй че хванете първия, когото срещнете на улицата, някой вързоп или чувалче… обърнете се назад, и ще видите, че въшленце служи като преследвач на въшленце. Да речем, че като се обърнете, ще видите някой стражар.

— Не може да бъде — ще извикате в хор — и той да е от същия род!

— Тогава проследете го. Раз, два, три! Ритвайки легналото пред вратата куче, той влиза в някоя кръчма и като си поглежда рунтавите мустаци, „отохва нещо на „вересия, след това в същото отвърстие пуска парче кисело зеле и излиза, усмихвайки се ласкаво на кръчмаря. Пред вратата минава ваксаджийче.

— Ха бре! — с громък бас процежда пазителят на тишината и законите и слага ботуша си върху сандъчето му. Циганчето печално-печално го поглежда и хваща четките.

— Голяма работа — ще речете вие.

— Е да, малка, защото е въшленце! Нека случайно стане въшка или въшльок и ще видите големи работи и от него…

Да, господа, много, много са по нас въшките. И в раса, и под пагони, и с цилиндри, и зелени, и сини, и жълти, и червени… всякакви са те. И не само петнист тиф ще ни носят, ами някой ден и цяла Българийка ще отнесат. Затова, смърт на въшките!

Писма до оня свят

Писмо първо

Ето две години, друже, откато се пресели на оня свят. Две години, откато фугасът отнесе тялото ти на 3–4 метра встрани, а душата ти, навярно, много по-далече. Да, много, много по-надалече, защото в противен случай ти би си плюл на петите и би се смъкнал при мене, грешника, за да си искаш онези 120 лв., дето ми зае в „Бохемия. Това ме навежда на мисълта, че е хубаво да има човек умрели кредитори. Едно ме е страх: взех напоследък да се занимавам със спиритизъм, та кой знае… Виж, че си се изтърсил на някой сеанс пред мене и, ни повече, ни по-малко, вземаш, че ме пипнеш за яката със сладкозвучното възклицание: „Скоро парите. Ех, друже, пази се от подобна глупост. Ти си дух и съвсем не пиеш мастика. Защо ти са пари?

Та така… две години. През тези две години станаха много събития по грешната ни земя и кой знае вие, небесните същества, дали сте ги наблюдавали. Както знаеш, ний бяхме обявили война на изток, запад, север и юг, а пък чергата ни беше малка. Ходихме на promenade из Сърбия, посетихме албанските чукари, бяхме на зимна дача чак на Серет и стана каквото стана, та се събрахме в орехова черупка. Здраве да е! Ти знаеш, че ние съвсем не се интересуваме за териториални придобивки. Стига ни славата, а плюс това, ако стане някога въпрос чий е Балканският полуостров, не ще и съмнение, че с археологически разкопки, сиреч с костите на стотиците хиляди българи, ще докажем своите права. Сега по нас е спокойно. Борис Вазов съвсем не бие звънци и не вика, че дванайсетият час за намисане е настъпил. Кръстьо Станчев пък се отказа от пропагандиране пангерманизма на Балканите, а се зае с много по-доходна работа — образува политически съюз на камбанарите, с който разчита по парламентарен ред да поеме властта, тъй като броят вече 200 члена камбанари. По политиката много не мисля да ти пиша, тъй като виж, че ме накарали насилствено да поема властта. Мислиш ли, че не е възможна подобна работа? Ба! След като д-р Данев, който в 1913 г. самичък се провикна: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе! Спасявайте България, политиката ми фалира!, днес е пак министър, и то под културното шефство на Ал. Стамболийски, защо и аз да не стана поне министър на земледелието, като към него се причисли и клон „Анализ на спиртните питиета? Да, друже! Също аз мога да стана и директор на прехраната, за