Проза

"— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.— Носят дърва за зимата.— А не им ли тежи?— Не, маминото, те са свикнали."Несправедлив е светът, който Смирненски ни описва. Децата са роби, бедните са отритнати, богатите са слепи, младите се разболяват, животът изтича между пръстите. "Босоногите деца" събуждат съвестта, "Приказка за стълбата" изобличава низостта на политиците, "Как ще си умра млад и зелен" отрезвяващо описва изплъзващия се живот, а всички останали разкази от сборника пораждат противоречиви чувства от една противоречива епоха.-

Да си намериш работа в "безработни дни" не е лесно, но и да си чиновник не е. Да правиш математически изчисления изтощава мозъка, но и да броиш "часовете, минутите и секундите" до края на работния ден не е по-леко. Неволите в "Как ме назначиха чиновник" не свършват дотам. "Филантроп" ще ни запознае с народния човек бай Анастас, който винаги е готов да помогне на другите след като първо е помогнал на себе си. "Борбата със спекулантите" ще ни покаже достойните стражари, улавящи престъпници, сред които и разплакано дете, спекулант, което "продава цигари и трупа милиони". Не е ли всъщност социалната несправедливост повече от видима?-

"Има си хас да са виновни! Та кой от българските държавници носи върху фрака си поне една прашинка престъпление или една капчица кръв?" Четвъртият сборник с разкази на Христо Смирненски поглежда България отвисоко. Описва политическата действителност, критикува "старите и почтени дипломати", осмива епидемията от конференции, които са нищо повече от "клюки, лъжи и мъдрувания". Разказва за живота на онеправданите и бедните, но и за будните революционери, устремени към социално преобразование. Пише за войната, убийствата, смъртта и безнаказаността. Социалната действителност в България след Освобождението не е вдъхновяваща, но е със сигурност отрезвяваща. -

Пазарджик и неговата уредба, улици, жени и видни литературни личности, всички тях Смирненски колоритно описва в "Писмо от Пазарджик". "Хроника" от друга страна сатирично предлага съвети, които да помогнат на родината - "освен съвети аз друго не мога да предложа, па и както ти е известно, туй е на мода". Пише Смирненски и "Писма до провинцията", пише за живота в София, пита за онзи в Пловдив. Изпраща "Писмо за Виена", обрисува живота на облагодетелстваните и на онези, които забравят "своите грешни безпарични близки", с хумор критикува липсата на социален ред, но и със сериозност поставя въпроса за живота на онеправданите, останали невидими за родените с късмет.-

Дали действителността в следосвобожденска България може да бъде определена като вдъхновяващ роман или отчайваща трагикомедия? Това Смирненски оставя на своите читатели сами да преценят, а с пиесите "Страхливите мускетари или Бай Янковият щаб и обединението", "Държавният съд" и "Камък падна от небето" той не само хвърля светлина над комичната действителност сред социалните кръгове, но и повдига много въпроси за ситуацията в страната и недостижимата социална утопия. -