тотем

By ZANARA

ТОТЕМ е сборник разкази на авторката ZANARA. Всеки един разказ в сборника, ни води в различна вселена от усещания. Някъде историята се движи по ръба с реалното, някъде се отклонява в неподозирана посока, а друг път директно ни прехвърля в съвсем неочаквана и неподозирана алтернатива на всичко познато.

 

В 11-те разказа авторката се впуска в усещанията от най-баналното в едни нестандартни и интересни приключения на съзнанието и душата. Историите и се заплитат от микрокосмоса до макроскосмоса със светлинна скорост. Простите предмети и тривиални задачи, оживяват и ни карат да се замислим над това което познаваме и приемаме за скучна реалност. Магическият реализъм в който повечето разкази са изградени, ще ви накарат да се спрете и погледнете на себе си, и възможностите които съществуват пред вас през цялото време, като извор на изненада и изобилие за приключения. Към това литерарурно приключение са добавени и графичните илюстрации на ZANARA за да завършат цялостният свят в който ще се потопите.

 

Насладете се и намерете магията в обикновенното. Тези истории ще ви накарат да се влюбите в живота и всичките му потенциали възможности отведнъж. 

 

Приятно пътеществие! 

• Language: Български
• Publisher: ZANARA ART
• Release date: Apr 24, 2024
• ISBN: 9780995724884

Book preview

Нощно къпане

Лятото беше в разгара си. От няколко месеца се скитахме по морето. Волни, млади и безгрижни. Беше хубаво и златно, а ние малки, неопитни богове - играещи си на хора, създали цяла комуна от нас. 

Тази вечер щяхме да останем тук, на плажa където бе тихо и закътано. Всички бяхме свикнали да разпъваме бивака си бързо и при всякакви условия.

Дори не следях колко човека сме станали по пътя. Всеки ден идваха нови и неусетно се присъединяваха към нас. Бяхме магнит от цветна маса, огромна дъвка от характери, настроения и истории. Ние бяхме неустоимата комуна. Племето на изгубените, търсещи себе си. 

Отстъпих встрани от глъчката и се загледах в морето. Водата - гъста и тежка, много черна и бавна. Вълните протяжни и някак тъжни. Помислих си, че дори и морето се уморява понякога. От какво ли? И как ли се чувства?

Знаех какво трябва  да направя за да поговоря с него. Да се потопя в душата му сега и завинаги, да се просмуча с неговото настроение за да станем едно. Да заговоря езика му.

Свалих дрехите си и пристъпих към плискащата се маса. Бавничко се оставих да ме обгърне нежно течната му ласка и мократа му душа да ме приласкае навътре.

Отпуснах тяло си и се сляхме. Оставих се на благородството му, на силата му да прави с мен каквото пожелае, да заговори на водата вътре в мен.  Аз бях само мъничък елемент  от цялото. Бях тук не за да се боря и покорявам, а за да слушам и просто... да бъда.

Цветът му се просмука в мен, и аз станах тъмна като него. Напълни мислите ми с вълни и непознати за мен копнежи. Тялото ми стана ръковина свиреща в ритъма на неговото сърце, а песента ми неговият глас. От дъното започнаха да излизат ята от водорасли. Като огромни и тежки ръце те се разтваряха, живи пратеници на едно безкрайно съзнание.

Това бяха неговите неврони които поглъщаха всяко мое движение и дъх.

Водораслените му ръце ме прегърнаха, разбъркаха, разучаваха. Прошепваха ми невъзможни за произнасянаи звуци и думи, информация, която няма как и къде да бъде разказана и повторена отново.То говореше на моето ДНК. Оставяше тайно послание, дори за мен самата.

Заедно ние бяхме едно умно и велико създание, което можеше да се усмихва, чрез мен.

Отпуснах се като звезда върху гръдта му и така стояхме докато слънцето не ни събуди отново за живот. То вече се издигаше над нас двамата, лъскави и силни. Аз и То.

Прочело мислите ми, ме изля на брега. Докоснах твърда земя. Зави ми се свят. Реалността ме изправи, върна ми цялата тежест на гравитацията и ме заля със „земни" усещания.

Огледах се да видя другите. Плажът беше осеян с дървени тотеми забити в пясъка. Някои криви, други с форма на стрели изпънати високи и устремени като вик към небесата.

Цялата тази изложба на пясъка приличаше на ритуално селище, лицата на всеки един от тях напомняше маска застинала в различна емцоция.

Това бяха Богове застинали във времето. Вгледах се и разпознах в тях мойте спътници от нашата комуна.

Тогава разбрах, че морето ми беше оставило дар