Вампир

By Anton Strashimirov

Когато красивата Вела е влюбена в кметския син Жельо, а конярят Динко е пленен от младата девойка; когато майката на Вела е повече неин враг отколкото съюзник; когато патриархалните ограничения предопределят живота ти, тогава настъпва драмата в съдбата на младите хора, решили да последват сърцата си. Конфликтът е между млади и стари, богати и бедни, традицията застава срещу любовта, а "Вампир" пленява с неподражаем сюжет, който е поставян на сцена и до днес.-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jan 24, 2022
• ISBN: 9788728155271

Book preview

Вампир

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728155271

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

ВАМПИР

Драма в пет действия

ЛИЦА

Малама Ханджийка

Вела — нейна дъщеря

Дядо Марко — кмет

Марковица

Жельо — техен син

Динко — коняр

Моми, ергени, баби, разбойници

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Склон от балкански връх. Отдясно пътека извежда из букова гора и върви наляво по скала към върха. Заран.

Вела (тича отдясно). Хо-хо-хо! (Сяда под дърво.) Бре, хей, на връщане да ни направите тук люлки!

Динко. Защо на връщане, Вело; може и сега, рано е още за сбора. (Подпира се на върлина.)

Вела. Рано то. Мо-о, Златке, тичайте на почивка!

Първа мома (вика зад сцената). Да не ме задиряш! (Явява се и се дърпа от ергенски ръце.) Да си ме пуснал, ти казвам!

Ерген. Бяла си, Златке, като сняг, токо не си сняг, че да се стопиш — то се не изяда!

Динко. Де-е, не се карайте, да ви не подбера.

Златка сяда до Вела и дяволито си шушукат. Ергенът ги подслушва.

Ерген. По него още бълхи скачат.

Вела. По кого?

Ерген. Чух аз. Ами знаеш ли, Вело, снощи той каза — ще дойде с чета на ромъне.

Вела. Ами — ще дойде!

Ерген. Охо, каква се опули! (Обляга се о първа мома и сяда.) Пък криете!

Първа мома. Уф, бре! (На Вела.) Тейко още не продумва ще ме пусне ли тази година. Ех, Вело, да знаеш каква е радост там, по ромъне! Ония ергени луди, луди...

Динко. Вело, да щеш, че да подеториш майка си...

Вела. Какво?

Динко. Да те пусне — да идем на ромъне.

Вела. И да ме пусне — каква облага за тебе?

Първа мома. Че и ти ли ще идеш бре, конярьо?

Динко. Отивам — какво? Нека само тръгне Вела — зарязвам и аз хергелята.

Първа мома (през смях, с Вела). Нов драгоманин, нов драгоманин!

Ерген. Конярьо, то на ромъне не е като да пасеш свини по Тузлука — ха-ха-ха!

Динко. Може. А докато по Тузлука изпасеш една свиня, трябва да имаш сърце, че да пречукаш баре трима гаджали!

Ерген (става и подлага нос под носа му). Не ми миришеш на юнак. Свини ли си крал, кайш?

Динко (извива му ръцете). Де-е, мръдни, да видим!

Ерген. Да ме пуснеш, че знаеш ли?

Първа мома (става). Да си го пуснал, брей!

Ерген (свободен). Ти да не се юначиш много!

Първа мома. Остави тоя поразник (Отвежда го настрана и му шепне, като сочи с очи на Динка.)

Вела. Какъв си такъв бре, Динко. Снощи се молеше на мама да ме пусне с тебе, а ей те сега, търсиш крамола. На сбор тръгнал тука, на свето място.

Първа мома (на ергена). Истина, хайдук бил с чича си, с тоя, дето е свинар.

Ерген (не откъсва гневен поглед от Динка). Май с дивак коняр! Чева ти казах нещо бе? На жетва по ромъне юначество не се продава! Ти ако си толкова юнак, ей ни днес сбора, горе у „Прореза": запретни се, че се опитай — ето, аз ще ти изляза!

Динко (сочи върлината). Аз съм юнак и се боря ей с това! Ако ти отърва...

Вела. Динко, ще ти се разсърдя.

Първа мома. Остави го бре, Стойно.

Вела (на Динко). Да стоиш мирно. Виж какво: довечерка, преди сбора да се разпилее, вие да отърчите тука, че ей на тая бука да ни направите люлки!

Първа мома (сяда при Вела) Да ни направите я!

Динко. То се заоблачи... и комай ред за люлки не ще има.

Първа мома (вслушва се). Я! (На Вела.) Нали ти рекох!

Вела (вслушва се). Припяват!

Първа мома. Жельо е! Тебе припяват! Кметов Жельо