Паяси сутта: младата Кашяпа

By Асоциация на истинското сърце

Паяси сутта е част от Палийския канон – колекцията от свещени текстове на последователите на хинаяна, малката колесница. Тя съдържа разговора между един брамин и млада девойка на име Кашяпа, която доказва по убедителен начин, че жените не само могат да практикуват будизма, но са способни да помогнат и на мъжете в това отношение.
Буда казва, че всички чувстващи същества са равни. Например в Диамантената сутра четем: „Всички дхарми са равни, няма по-висши или по-нисши. За онзи, който е успял да наблюдава този аспект, казваме, че е наблюдавал анутара-самяк-самбодхи (истинското върховно и окончателно просветление).
Това, което се нарича равенство, е, че всички чувстващи същества притежават истинската природа на буда – татхагатагарбха, която е абсолютно еднаква във всички тях. Тази природа на буда прави възможни кармата и прераждането.
Природата на буда е идентична във всички чувстващи същества, затова както се отнасяме към другите, така и те ще се отнасят към нас.
Наистина в Паяси сутта природата на буда не се назовава изрично, както това се прави в сутрите на махаяна, но подробно се разглеждат нейните характеристики.

• Language: Български
• Publisher: Association du Vrai Coeur
• Release date: Aug 22, 2022
• ISBN: 9780463015933

Асоциация на истинското сърце

Асоциацията на истинското сърце е сдружение за издаване на книги за духовно самоусъвършенстване, насочени към всички онези, които желаят да изживеят живота си по един достоен и полезен за обществото начин. Произведенията написани и/или издадени от асоциацията представят автентичните будистки идеи по възможно най-разбираем начин, за да принесат полза на всички читатели.

Book preview

Тази сутра предава разговора между един брамин и млада девойка на име Кашяпа. Тя е част от сборника Агама сутра, който обикновено се счита за основния текст на будизма хинаяна.

Много хора мислят, че в будизма се проявява дискриминация спрямо жените, че те не могат да се просветлят и че са по-нисши от мъжете. Всъщност това е една неправилна интерпретация на будизма и този текст доказва по чудесен начин, че бхикхуните 1 също могат да се просветлят и да помогнат на бхикхутата 2 да продължат практиката си.

Буда казва, че всички чувстващи същества са равни. Например в Диамантената сутра четем: „Всички дхарми са равни, няма по-висши или по-нисши. За онзи, който е успял да наблюдава този аспект, казваме, че е наблюдавал анутара-самяк-самбодхи (истинското върховно и окончателно просветление).

Това, което се нарича равенство, е, че всички чувстващи същества притежават истинската природа на буда – татхагатагарбха, която е абсолютно еднаква във всички тях. Тази природа на буда прави възможни кармата и прераждането. Ако дължим пари на друг човек от предишен живот и го срещнем в този живот, без да знаем, ще искаме да му дадем пари. По същия начин, ако сме убили някого в миналото, вероятно ще бъдем убити от този човек, когато го срещнем в този живот.

Природата на буда е идентична във всички чувстващи същества, затова както се отнасяме към другите, така и те ще се отнасят към нас.

Въпреки че в сутрата не се назовава изрично тази природа на буда, там непрекъснато се описват нейните характеристики.

Приятно четене!

Асоциацията на истинското сърце

Паяси сутта: Младата Кашяпа

佛說長阿含經卷第七 (Дирга Агама глава 7)

弊宿經 (Паяси сутта)

童女迦葉 (Младата Кашяпа)

Някога отдавна младата Кашяпа потегли начело на петстотин монаси в страната Кошала. Те скоро пристигнаха в едно село, където живееше браминът Паяси. Това село беше богато, земята беше плодородна, имаше много плодови дръвчета и селяните живееха добре. Самият цар Пасенади беше признал благосъстоянието му, като беше обявил всички жители на селото за брамини, т.е. за членове на висшата каста. Колкото до брамина Паяси, той имаше погрешни възгледи и твърдеше, че няма такова нещо като прераждане, има само един живот, кармата не съществува, а доброто и злото са само понятия, които не съответстват на нищо в реалността.

Пристигането на групата монаси не мина незабелязано, защото местните жители знаеха, че младата Кашяпа е много известна, че е велик архат, че практикува от много животи и че е много мъдра. Те бяха наясно също така, че тя притежава много познания, че е изключително умна, че е майстор във воденето на дебати и че може да обясни учението в детайли. Затова селяните си казаха, че е късмет да се срещне подобен практикуващ, и поискаха да я видят на всяка цена. Така те всички се запътиха към мястото, където беше спряла групата монаси.

Когато браминът Паяси забеляза това оживление, той попита слугата си:

„Но накъде са тръгнали всички тези хора?"

А слугата му отговори:

„Младата Кашяпа е дошла в нашето село заедно с петстотин монаси. Изглежда, че тя е много известна, че е велик архат, че практикува от много животи и че е много мъдра. Изглежда също така, че тя притежава много познания, че е изключително умна, че е майстор във воденето на дебати и че може да обясни учението в детайли. Ето защо всичките ни съселяни са се запътили да я срещнат."

В този момент Паяси каза на слугата си:

„Трябва на всяка цена да спрем тези хора, защото те са невежи и вярват на всичко. В действителност, няма такова нещо като прераждане, има само един живот, карма не съществува, а доброто и злото са само понятия, които не съответстват на нищо в реалността."

Тогава слугата му отиде да говори със селяните и да ги умолява:

„Спрете! Не ходете при това момиче и тези монаси!"

Но вместо да го послушат селяните му отговориха:

„По-добре елате с нас!"

Слугата се върна при господаря си и му каза:

„Всички тръгнаха и искат да идем с тях."

Тогава браминът Паяси и слугата му последваха другите жители, за да отидат да се срещнат с Кашяпа и монасите.

Там около Кашяпа вече имаше много селяни. При пристигането си някои я поздравяваха и сядаха, други се представяха и сядаха, трети кръстосваха ръце в знак на недоверие и сядаха, а четвърти просто седяха, без да кажат и дума.

Браминът Паяси се обърна към младата Кашяпа:

„Имам въпроси, които