Книгата на парамитите

By Асоциация на истинското сърце

Терминът парамита означава буквално „достигане на другия бряг“, като може да се преведе и като „съвършенство“. В будизма животът се разглежда като океан от страдание и една парамита е добродетел, която във взаимодействие с всички останали ще ни помогне да се освободим. Първата парамита е щедростта. Втората е правилното поведение. След това идват толерантността и търпението, постоянството, медитацията, която включва твърдото намерение да се концентрираме, и накрая мъдростта, т.е. познаването на истинското учение.
Практиката на тези шест парамити е ключова за всеки, който иска да върви по пътя на Буда. Без тях е невъзможно да станем буди или дори да се просветлим. Амбицията на тази книга е да запознае читателя с шестте парамити и да му помогне да ги практикува в ежедневието си.

• Language: Български
• Publisher: Association du Vrai Coeur
• Release date: Mar 23, 2020
• ISBN: 9780463038093

Асоциация на истинското сърце

Асоциацията на истинското сърце е сдружение за издаване на книги за духовно самоусъвършенстване, насочени към всички онези, които желаят да изживеят живота си по един достоен и полезен за обществото начин. Произведенията написани и/или издадени от асоциацията представят автентичните будистки идеи по възможно най-разбираем начин, за да принесат полза на всички читатели.

Book preview

Терминът парамита означава буквално „достигане на другия бряг, като може да се преведе и като „съвършенство. В будизма животът се разглежда като океан от страдание и една парамита е добродетел, която във взаимодействие с всички останали ще ни помогне да се освободим. Първата парамита е щедростта. Втората е правилното поведение. След това идват търпението (толерантността), постоянството, медитацията, която включва твърдото намерение да се концентрираме, и накрая мъдростта, т.е. познаването на истинското учение.

Практиката на тези шест парамити е ключова за всеки, който иска да върви по пътя на Буда. Без тях е невъзможно да станем буди или дори да се просветлим. Парамитите са основата на духовното развитие в будизма: те отварят портите пред познанието за самия себе си, пречистват лошата карма, която сме натрупали в истинското си аз, подобряват нашите отношения с другите, отслабват пороците ни и заздравяват добродетелите ни. В известен смисъл цялата будистка философия се съдържа в парамитите и чрез тяхната практика човек може да се преобрази и както би казал Ницше, да стане, който е. Но за да бъде наистина ефикасна, тази практика трябва да е усърдна, т.е. тя трябва да се упражнява във всеки един момент и трябва да я ръководим с разума си, като разберем как функционира всяка парамита и я развием по мъдър начин. Това е и целта на настоящата книга: да представим природата и функционирането на парамитите, за да им позволим да разгърнат целия си капацитет за трансформация на практикуващия.

Асоциацията на истинското сърце

Щедростта

Актът на щедрост има три аспекта – аз, който мога да даря, онова, което мога да даря, и онзи, който може да го получи. В сутрата „Синди гуан дзин" за щедростта се говори по следния начин:

Съществуват три неща – онзи, който е способен да дари, дареното и онзи, който го получава. Всъщност обаче, независимо дали става дума за миналото, настоящето или бъдещето, съществува едно-единствено нещо във всеки от нас – истинското аз. В крайна сметка онзи, който дава, само проявява едно желание на истинското си аз, дареният обект е проява на колективната карма, а онзи, който получава обекта, не е различен от истинското си аз. Тъй като всеки от нас е собственото си истинско аз, няма нищо, което да можем да спечелим или да загубим. Самият аз днес стоя сред това истинско аз, което е по-голямо от всичко. Осъзнаването на тази истина е най-прекрасният дар, който човек може да направи на всички буди.

Истинската щедрост, която е присъща на бодхисатвите, се състои в безусловни дарения, които могат да стигнат до саможертва.

Щедростта се изразява по различен начин:

• Към нашите родители – не може да се говори за щедрост, ако първо не помогнем на родителите си, когато последните се нуждаят от нашата подкрепа.

• Смирено – дарът на онзи, който дарява с чувство на превъзходство, е замърсен от гордостта му и не е истински.

• Към духовните учители, които трябва да уважаваме, като от нас обаче не се изисква да приемаме всичко казано от тях на доверие без внимателно предварително обмисляне.

• Като помагаме на животните, което всъщност обяснява защо от будистите се изисква да бъдат вегетарианци.

• Като спазваме петте основни предписания: да не убиваме, да не крадем, да не прелюбодействаме, да не лъжем, да не приемаме въздействащи върху съзнанието вещества (алкохол, цигари...).

Като не се ядосваме и гневим.

Щедростта е подобна на това да засадим едно дърво: онзи, който извърши акт на великодушие, посява семе, което чрез щедростта си постепенно ще накара да покълне и да порасне. За сметка на това, ако някой не е бил особено щедър в миналото, то той ще се сблъска с множество препятствия през живота си и ще му е трудно да постигне концентрация (т.е. решимост да действа по един или друг начин) и мъдрост.

В първи том на „Фу шуо фънбие бушъ дзин" Буда обяснява как трябва да се практикува щедростта:

Буда се намираше в Капилаващу, в парк с голяма гора. Заобикаляха го множество монаси. Една монахиня на име Махапраджапати Гаутами 1 поиска да дари нови дрехи на Буда. Тя му каза, че сама ги е изработила и би искала той да ги вземе, за да може тя да получи множество заслуги. Буда ѝ отговори:

„Дай тези дрехи на монашеската общност и ще получиш толкова заслуги, колкото ако ги беше дарила на Буда."

Махапраджапати Гаутами обаче искаше да дари дрехите само и единствено на Буда и три пъти настоя той да ги приеме, но Буда три пъти ѝ каза да ги предостави на монашеската общност. Ананда, полубрат на Буда, го попита защо не иска да приеме дрехите:

„Ти знаеш, че това е леля ти и че тя се е потрудила доста, за да ги ушие – защо не ги приемеш?"

„Именно, отговори Буда. Тя ми е близка. Днес тя ми предлага дрехи, това е лесно. Ананда, знай, че измежду чувстващите същества онези, които имат вяра в трите съкровища, се срещат рядко. А онези, които имат тази вяра и които спазват петте предписания, те пък са едва няколко