Мислите на един просветлен учител

By Гуан Цин

Един будистки учител се обръща към своите ученици с ясни и разбираеми напътствия, за да ги насочи по пътя към просветлението. Тези откъси от учителя Гуан Цин (1892-1986 г.) са източник на вдъхновение не само за будистките монаси, но и за всички онези, които се интересуват от будизма и се стремят към по-хармоничен живот. Благодарение на настоящата книга читателят ще се запознае с различни аспекти на будистката практика, обяснени по съвсем понятен начин, и ще открие тясната връзка между будизма и всекидневния живот.

• Language: Български
• Publisher: Association du Vrai Coeur
• Release date: Jul 24, 2019
• ISBN: 9780463414088

Гуан Цин

Учителят Гуан Цин (1892-1986 г.) е роден в административен окръг Хуей-ан, провинция Фудзиен, Китай. Произхождащ от бедно семейство, той е осиновен още като дете. Тъй като не получава образование, така и не се научава да чете и да пише до края на живота си. На двайсет и седем години постъпва в манастир и последва пътя на Буда Амитабха. Десет години по-късно получава и приема предписанията за монах. След това се оттегля в пещера в сърцето на китайските планини, където медитира в продължение на тринайсет години и постига много дълбоки медитативни състояния. Отива в Тайван през 1947 г. и там основава няколко манастира: храмовете Чън-тиен в Тайпей и Мяо-тун в Каошун. Той вдъхновява много хора, които, след като разбират истинския смисъл на будизма, се отдават на неговата практика.

Book preview

В тази книга се представя есенцията на учението на един просветлен будистки учител под формата на откъси от негови наставления. Парченца мисли, фрагменти светлина, които по начало са били предназначени за монасите. И въпреки това посланието на учителя Гуан Цин е насочено към всички и показва по съвсем прост начин, че практиката на будизма съвсем не изисква да се води монашески живот. Да се прочетат неговите препоръки е да се открие будизмът на една ръка разстояние и да се разбере, че съвсем не става дума за някаква езотерична доктрина, запазена единствено за посветените, които са се затворили в манастир от десетилетия. Будизмът на учителя Гуан Цин всъщност е лесно достъпен, той до голяма степен е просто здрав разум и естествена мъдрост.

Така идеите, изразени тук и разбираеми за всеки, който дори съвсем слабо е запознат с будистката терминология, могат веднага да бъдат приложени на практика в различните ситуации, в които ни поставя съществуването, и да бъдат усъвършенствани през целия живот. Освен това организацията на книгата под формата на отделни кратки откъси не изисква от читателя да прочете всичко от начало до край, а напротив му позволява да се концентрира върху фрагментите, които го интересуват и които би искал да изпробва в живота си.

Нека накрая кажем също, че думите на учителя Гуан Цин са подредени тематично, което е допълнителното предимство на това произведение. Така първо ще стане дума за будистката практика, след това за будистките предписания, вярата, изучаването на сутрите, привързването към аз, толерантността, злословенето, работата и навиците. И на всички тези въпроси, които може да си зададе съвременният човек, в тази книга се дават отговорите, които да му помогнат да живее по-спокойно и по-правилно.

Асоциацията на истинското сърце

За автора

Учителят Гуан Цин (1892-1986 г.) е роден в административен окръг Хуей-ан, провинция Фудзиен, Китай. Произхождащ от бедно семейство, той е осиновен още като дете. Тъй като не получава образование, така и не се научава да чете и да пише до края на живота си. На двайсет и седем години постъпва в манастир и последва пътя на Буда Амитабха. Десет години по-късно получава и приема предписанията за монах. След това се оттегля в пещера в сърцето на китайските планини, където медитира в продължение на тринайсет години и постига много дълбоки медитативни състояния. Отива в Тайван през 1947 г. и там основава няколко манастира: храмовете Чън-тиен в Тайпей и Мяо-тун в Каошун. Той вдъхновява много хора, които, след като разбират истинския смисъл на будизма, се отдават на неговата практика.

За практиката

Смисълът на практиката е да се отстранят трите отрови: скъперничеството, гневът и невежеството, за да станат поведението, думите и мислите ни чисти и правилни. Мъдростта е недостъпна за онзи, който не се е почистил из основи от трите отрови. Ако някой прекалено се привързва към шестте обекта на виджнаните (формата (гледката), звука, вкуса, миризмата, докосването и дхармата), то той е неспособен да открие мъдростта.

*

Повечето кармични семена, които носим в себе си при раждането, са отрицателни. Малко са положителните. По тази причина е необходимо да практикуваме енергично, за да можем бавно да почистим нашата отрицателна карма. Едва след като премахнем всички отрицателни мисли, се появяват правилните мисли, които ни дават шанса да отстраним кармичните си замърсявания.

*

Когато учителят Сююн тръгнал на поклонение, той заминал с боси крака и взел само една торбичка. Някои дни не ядял нищо. С каквито и препятствия да се сблъсквал, той правел необходимото, за да продължи напред, и никога не се притеснявал за утрешния ден. Така съзнанието му било свободно от всякакви привързвания. Боговете закрилници, които защитават будисткото учение, го закриляли по време на неговото поклонничество, тъй като волята му била силна и непоколебима. Ако имаме такава воля, всяка цел е постижима.

*

Практиката е подобна на див жерав: птицата никога не се задържа в определени граници. Тя може да лети, когато си поиска, и да кацне, където пожелае – тя е толкова свободна. Практиката трябва да е такава, че да можем навсякъде да оставаме спокойни. Ако съзнанието успее да поддържа тази мисловна неподвижност, то влиза в самадхи.

*

От незапомнени времена сме натрупали толкова отрицателна карма, че тя е голяма като планина. Целта на практиката е да трансформираме тази лоша карма. Ако обаче постъпваме зле, ще добавим към кармичната планина нови камъни, които още повече ще увеличат отрицателната ни карма. Така никога няма да успеем да излезем от цикъла на преражданията.

*

Практиката е трудна. Тя е форма на самоубеждаване, чрез което да се отървем от скъперничеството, гнева и невежеството, като ги заместим със семената на състраданието, радостта и щедростта. Най-доброто време да се практикува е в моментите, когато се сблъскаме с препятствия. Необходимо е проумеем естеството на тези препятствия, за да познаем мъдростта.

*

Практиката означава да правим онова, което другите нямат желание да направят. Тя ни позволява да натрупаме заслуги и да пречистим отрицателната си карма. За тази цел трябва да дадем четирите велики обещания на бодхисатвите и да практикуваме с неизменно постоянство. Трябва не само да избягваме всякакви свади с другите, но и да не пресмятаме кое би могло да ни донесе предимства пред тях. Тези неща няма да ни донесат мъдростта. Практиката има за цел да ни припомни кое е истинското ни лице. Това е същото лице, което сте имали още преди родителите ви да ви дарят с живот. Няма как да разберете думите ми, докато не придобиете мъдростта. Представете си луната, скрита зад дебели облаци – в такъв случай ние просто не я виждаме.

*

Практиката не се състои в това да се обсъжда кое е правилно или справедливо и кое – не. Ако вие постъпвате правилно, а другите не са съгласни с вас, приемате тази несправедливост. Ако пък лесно приемете, че сте сбъркали, също няма проблем. В противен случай грижите ви ще станат още по-големи.

*

Практиката означава да се научим да не се привързваме към физическото си тяло. Физическото тяло не е истинското ни аз: един ден то ще бъде разрушено, независимо какво сме правили през живота си. Следователно е излишно да се привързвате прекалено към него. Достатъчно е да се обличаме просто, да ядем умерено, да водим обикновен живот, като не се стремим към луксозни дрехи или обилно хранене. Така започва практиката: да водим живот при съвсем обикновени и прости условия.

*

Впрочем