Нежният дъжд на нектара на Дхарма

By Сяо Пин-шъ

Някога хората са считали нектара за напитката, даряваща на боговете тяхното безсмъртие. Нектарът на Дхарма обаче дарява нещо много по-ценно, а именно освобождението на чувстващите същества от цикъла на страданията. Като описва и сравнява различните видове нектар в будизма и в тибетския ламаизъм, авторът цели да помогне на читателя да се научи да различава истинското от фалшивото учение, без което би му било невъзможно да напредне по пътя към просветлението. Книгата е предназначена за всички, интересуващи се от будизма, и отговаря на много от въпросите, които си е задавал в един или в друг момент всеки практикуващ.
Учителят Сяо Пин-шъ е роден в Тайван през 1944 г. От малък е потопен в будизма, а по-късно му се отдава изцяло и постига просветлението. След това основава Асоциацията на просветлените същества, за да помогне на всички, които желаят да вървят по пътя на Дхарма.

• Language: Български
• Publisher: Association du Vrai Coeur
• Release date: Oct 15, 2019
• ISBN: 9780463356111

Сяо Пин-шъ

Учителят Сяо Пин-шъ е роден през 1944 г. в малко село в сърцето на Тайван. Израства в семейство на земеделци и от малък е потопен в будизма, тъй като баща му и баба му са последователи на това учение. Губи майка си едва тринайсетгодишен и тогава за първи път има чувството, че светът е непостоянен. Като юноша се увлича по медитацията и всички методи за контактуване с отвъдното. Изучава също даоизма, бойните изкуства и китайската медицина и не одобрява нито суеверията, нито идеята за един бог. След като се уволнява от казармата, напуска бащината къща и отива да си търси работа в Тайпей. Необходими са му пет години, за да изгради нотариална кантора. През 1985 г., след като работи като нотариус в продължение на осемнайсет години, той решава да се отдаде на практикуването на будизма. Поддържа постоянно и енергично учението на Буда. Започва като разпространява метода на рецитирането на името на Буда. Много бързо овладява помненето на Буда без форма. През 1989 г. започва да търси истината чрез медитация. Същата година посещава Индия, където често изпитва странно чувство на дежа вю. След завръщането си в Тайван затваря основаната от него нотариална кантора и посвещава живота си на учението на Буда и на търсенето на истината. През ноември 1990 г. прекъсва всякакъв контакт с външния свят и остава затворен в дома си в продължение на деветнайсет дни. Накрая на този период се просветлява. От този момент нататък изучава основните сутри на будизма, по-специално сутрите на трите пътя на бодхи, благодарение на които потвърждава, че наистина се е просветлил. През 1991 г. организира първите си конференции за учението на Буда в три големи будистки центрове в Тайван. В продължение на шест години не спира да разпространява Дхарма и така увеличава броя на слушателите си. През февруари 1997 г. създава Асоциацията на просветлените същества , където продължава да преподава сутри, като например Ланкаватара сутра, Шурангама сутра, Сутрата на предписанията на упасаките, Шрималадеви симханада сутра (Сутра на лъвския рев на царица Шримали), Диамантената сутра, Праджнапарамита сутра, Лотосовата сутра и много други. Написва повече от сто книги, в които обяснява какво е будизмът: Чан будизмът преди и след просветлението, Размисли върху истинския смисъл на живота, ... Целта му е да позволи на практикуващите да стигнат по-лесно до истинския смисъл на будизма.

Book preview

Практиката на будизма е продължителна и трудна, като илюзиите, заблудите и препятствията по този път съвсем не са редки. В историята на будизма твърде често някои последователи са се отклонявали от сутрите на Буда Шакямуни, за да си измислят свой собствен будизъм. По този начин за измислени буди, сутри и понятия, които въпреки претенциите си нямат общо с истинското учение.

По-специално такъв е случаят с ламаизма, който е широко познат на Запад. Неговият много популярен водач, XIV Далай лама, известен с фотогеничната си усмивка пред камерите, всъщност насърчава някои практики, които са не само скандални, но и нямат нищо общо с религията, чийто представител претендира да бъде той.

По тази причина, за да разпръсне погрешните възгледи, учителят Сяо Пин-шъ изнася тази конференция през декември 2000 г., в която прави критичен анализ на тибетския „будизъм и по-специално на неговата концепция за нектара. Нектарът или „амрита на санскрит е понятие, което се среща още в индуизма, и там се счита за напитката на боговете, която им дарява безсмъртие. В будизма обаче нектарът се свързва с освобождението и не е материален, като между истинския нектар и онова, което ламаистите наричат „нектар", няма нищо общо. Единият е израз на високо духовно постижение за разлика от другия, който в най-добрия случай предизвиква недоумение, а често и отвращение.

Будисткият нектар има за цел да ни помогне да излезем от трите свята и да придобием истинската мъдрост и точно това ни обяснява учителят Сяо в настоящата книга. Той търпеливо разрушава илюзиите, свързани с будистката практика, отделя зърното от плявата и насочва читателя към задълбочено разбиране на Дхарма. В крайна сметка се преследват две цели: от една страна, да се изобличат погрешните вярвания и практики и от друга, да се очертаят основите на будизма в помощ на всички искрено интересуващи се от това прекрасно учение.

След конференцията учителят Сяо отговаря на различни въпроси от публиката, които се отнасят до някои моменти от самата конференция или по-общо до практиката на будизма. По този начин се изясняват и задълбочават някои от най-важните моменти на будисткото учение и се дава допълнителна информация, която би била интересна за широк кръг читатели.

Асоциацията на истинското сърце

Предговор

Учението на будизма предлага само два пътя: пътя на освобождението и пътя на бодхи. Ако излезем извън тези два пътя, то ние вече сме извън учението на Буда. Пътят на освобождението се състои в това да премахнем недоразуменията относно природата на истинското аз и да се откъснем от собственото си его, за да постигнем освобождението. Това се постига чрез практиката, позволяваща да се получат четирите плода на шраваките. Разпръсквайки недоразуменията относно природата на истинското аз, се постига първият плод на архат, а след това и трите следващи плода.

За да постигне първия плод, практикуващият трябва да развърже трите възела на привързването, т.е. недоразуменията по отношение на природата на истинското аз, обърканите възгледи за правилното учение и погрешните идеи за практиката.

Вторият плод представлява най-вече намаляване на въздействието на трите отрови в света на желанието. Трите отрови са алчността, гневът и невежеството. Когато тези три отрови започнат да оказват само съвсем слабо влияние върху практикуващия, той вече има много малко желания. Третият плод на практиката представлява развързване на петте нисши възела т.е. привързването към дхармата в света на желанието, гнева, недоразуменията по отношение на природата на истинското аз, обърканите възгледи за правилното учение и привързването към неправилните дисциплини. Казано по друг начин, когато практикуващият успее да се откъсне от желанието, той вече не изпитва привързване към чувствените наслади.С четвъртия плод на практиката практикуващият развързва петте висши възела, които са: привързването към дхармата в света на формата, привързването към дхармата в света без форма, вълнението, суетата и невежеството.

Пътят на мъдростта и интелигентността (бодхи) се състои в практикуването с цел да се постигне истинската мъдрост (праджна) на света на дхарма. Това е практиката, целяща постигането на праджна, която съответства на второто и третото завъртане на колелото на Дхарма. Могат да се откроят три аспекта на мъдростта: общата мъдрост 1, конкретната мъдрост 2 и мъдростта на семената 3.

Общата мъдрост и конкретната мъдрост са описани в някои сутри като „Махапраджнапарамита, „Диамантената сутра или „Сърдечната сутра". Мъдростта на семената е описана в сутрите на третото завъртане на колелото на Дхарма, където се описва дхарма в нейната връзка с осемте виджнани. Тези осем виджнани са основните принципи на преподаването на Дхарма (това, което наричаме центъра на колелото на Дхарма). Но преподаването на Дхарма може също така да представлява изучаването само на виджнаните.

По пътя на освобождението първият възел, който трябва да развържем, са недоразуменията по отношение на истинското аз, които наричаме също недоразумения по отношение на физическото тяло. Това означава, че човек не разбира, че умът и тялото му в света на желанието не са неговото истинско аз. Той не знае, че те са илюзии. Би желал да вярва, че тялото и сърцето в света на желанието са трайни или че мисловното съзнание е трайно и вечно и че може да преминава от един живот в друг, т.е. че мисловното съзнание от този живот е идентично на онова, което ще има в бъдещия си живот. Това разбираме под недоразумения по отношение на истинското аз в света на желанието. Такива са и твърденията на етерналистите, които в действителност не са будисти.

Друг от трите възела са обърканите възгледи. Това означава, че с премахването на недоразуменията по отношение на истинското аз човек едновременно развързва възела на обърканите възгледи относно света на желанието т.е. вече не се съмнява кое е правилно: той много добре знае кой е истински учител, защото няма никакво съмнение чие учение е правилно. Той ще може да определи дали един учител, който се намира в света на желанието, вече е премахнал недоразуменията по отношение на своето истинско аз или все още не. Буда казва, че онзи, който е постигнал нивото на шротапанна, може без никакво съмнение да разпознае истинските учители. Той няма съмнения или подозрения. Това е, което наричаме премахване на обърканите възгледи, което следователно ни позволява да можем безпогрешно да разпознаваме истинските учители.

Наричаме последния възел „неправилни дисциплини или неправилни ритуали. В този свят на желанието еретиците са въвели много погрешни дисциплини, фалшиви ритуали или неправилни методи. Всичко това е породено от неправилно тълкуване на будисткото учение или от липсата на истинско познание за него. Ние наричаме „неправилни дисциплини просто привързаността към погрешен възглед или мнение. Еретиците не разполагат с истинското познание, те не знаят какво представлява пътят на освобождението. Вследствие на това, когато се намират в ситуация, която не знаят как да разтълкуват, те възприемат личната си гледна точка и след това въвеждат неправилни дисциплини или ритуали. Всъщност тези методи нямат нищо общо с истинската практика на освобождението. Архатът шротапанна вече притежава правилното познание и разбира какво лежи в основата на дисциплините, практикувани от еретиците, и забранените деяния, които те извършват. Той вече се е откъснал от тези дисциплини. Това е, което трябва да се разбира под премахване на неправилните дисциплини и ритуали.

В света на желанието хората нямат достатъчно познание и затова са привързани към трите възела. Ако имат късмета да срещнат истински учител, той ще може да им покаже правилния път. Тогава на най-проницателните хора ще им бъде по-лесно да постигнат нивото на архат шротапанна и вече никога няма да вземат това мисловно съзнание на света на желанието (което няма мисли) за истинската същност. Те следователно ще могат окончателно да премахнат недоразуменията си по отношение на природата на истинското аз. Практикуващият, който е успял да премахне тези недоразумения по отношение на природата на истинското аз в света на желанието, който също така е скъсал с обърканите възгледи и неправилните дисциплини и ритуали, и който приема и преодолява собствената си карма по пътя на освобождението, никога повече няма да бъде притесняван от тези недоразумения. Той се подготвя да влезе в общността на светците, като по този начин постига първия плод, шротапанна.

Един архат шротапанна вече е развързал трите възела и следователно е постигнал първия плод на пътя на освобождението. В такъв случай той трябва да учи още по-задълбочено, за да успее да премахне други окови — тези на петте удоволствия, на гнева и на невежеството, които наричаме трите отрови. Когато трите отрови вече почти не му оказват влияние, той постига втория плод, който представлява състоянието на малко удоволствия, гняв и невежество. Така практикуващият на това ниво изпитва по-слабо желанията, като те са много по-малобройни и по-маловажни. Това е вторият плод на пътя на освобождението, онзи, който наричаме сакрадагамин или състоянието на малко желания, гняв и невежество.

След като е постигнал втория плод, човек продължава практиката си, за да развърже петте нисши възела и да постигне третия плод на пътя на освобождението. Петте нисши възела са следните:

– Петте удоволствия на света на желанието: Въпреки че практикуващият, постигнал втория плод на архат, все още запазва малко желание за петте удоволствия, с третия плод той напълно премахва всички тези желания.

– Гневът вече не се появява дори и в трудни ситуации. Практикуващият все още може да изпитва гняв, но той не се проявява и никога няма да се превърне в омраза или оплакване, така че няма да предизвика никакво кармично следствие. Това наричаме да прекратим гнева.

– Недоразуменията по отношение на природата на истинското аз в света на формата: към това вярване спада погрешната идея, че небесното тяло и мисловното съзнание са истинското аз.

– Привързването към неправилните дисциплини и ритуали: човек си дава сметка, че тези дисциплини произтичат от неразбирането на Дхарма. Еретиците считат света на формата за нирвана и въвеждат безсмислени дисциплини и ритуали. Като постигне третия плод, практикуващият премахва всички привързаности към тези дисциплини и ритуали.

– Обърканите възгледи в света на формата: побеждавайки съмнението, практикуващият се сдобива с правилен възглед за практиката и премахва всички обърквания по този въпрос. Той има ясно разбиране за грешките на еретиците. Еретиците считат света на формата за нирвана и човекът, постигнал третия плод на пътя, е в състояние веднага да разпознае един еретик. Той е способен също така да определи дали даден учител притежава разбирането за това, какво е нирвана, или не. Той може да открива и грешките, които се съдържат в обясненията на този учител. Вече не притежава объркани възгледи. Практикуващият, след като е развързал петте възела, постига третия плод на пътя на освобождението.

Ако той продължи да практикува и да развързва един по един петте висши възела, ще постигне четвъртия и последен плод на архат. Петте висши възела са:

– Желанието да се остане в света на формата (което е свят на фина материя), т.е. желанието да се запази физическо тяло, да се остане в света на формата, защото боговете на този свят са изключително привлекателни, притежават прекрасен глас и винаги изпитват щастие. Но един велик архат 4 може да прозре, че този свят на формата е нетраен и следователно успява да премахне зависимостта си към този свят, желанието си да остане там.

– Желанието да се остане в света без форма (свят без материя): един архат, независимо дали е постигнал четвъртото ниво на дхяна или не, може да забележи, че светът без форма също е един илюзорен свят. Той обаче съзнава, че мисловното съзнание все още присъства в този свят, дори и да е много фино и че все още е част от осемнайсетте функции.

– Вълнението и угризенията: все още е възможно да се изпитват малко вълнение и угризения в света на формата и в света без форма. Един архат разбира смисъла на пътя на освобождението, така че той изцяло спира да бъде привързан към всички учения, които пречат на достъпа до освобождението и прекратява вълнението и угризенията.

– Суетата: боговете на света на формата и тези на света без форма вярват, че са по-висши от съществата в света на желанието. Но това е единствено суета. Един архат може да наблюдава процеса, който формира суетата, и да го прекрати.

– Невежеството: един архат забелязва, че светът без форма е чиста илюзия, и разбира, че неправилните дисциплини и ритуали на еретиците произтичат единствено от недоразумения и показват липсата на истинско познание. Хората, които не притежават истинското познание, мислят, че състоянието без форма е нивото на нирвана. Поради тази причина съществуват хиляди погрешни схващания в това отношение. Що се отнася до архата, то той премахва невежеството, свързано със света без форма.

Един архат, който е развързал петте висши възела, се нарича велик архат, а също „убиец на крадците или още „онзи, който спазва правилата 5. Той е достоен да получава дарове (един велик архат вече е светец в трите свята и следователно боговете на трите свята ще го подкрепят и ще му даряват храна).

Практиката на пътя на мъдростта трябва да започне най-вече чрез действията, думите и мислите и с придобиването на знания за шестте съвършенства или парамити. След постигане на шестте съвършенства трябва да