Семейството на дъгата и други разкази

By Асоциация на истинското сърце

"Семейството на дъгата и други разкази" по същия начин като вече публикуваната от Асоциацията на истинското сърце "Един предишен живот в Тибет" описва случки от всекидневието, но представени в светлината на будизма. От прераждането през призраците до дхарани, т.е. методите, позволяващи по-добре да възприемем напътствията на Буда, тази книга ще отведе читателя на едно чудно пътешествие и ще му представи по нов начин обичайните човешки стремежи за търсене на работа, любим човек или помощ за близките. Разнообразието на третираните теми и съвсем обикновеният език, който е използван, правят книгата подходяща за широк кръг читатели.

• Language: Български
• Publisher: Association du Vrai Coeur
• Release date: Sep 6, 2019
• ISBN: 9780463043226

Асоциация на истинското сърце

Асоциацията на истинското сърце е сдружение за издаване на книги за духовно самоусъвършенстване, насочени към всички онези, които желаят да изживеят живота си по един достоен и полезен за обществото начин. Произведенията написани и/или издадени от асоциацията представят автентичните будистки идеи по възможно най-разбираем начин, за да принесат полза на всички читатели.

Book preview

Будизмът в ежедневието

Будизмът не е от религиите, които се практикуват извън света и изискват самота и издигането на непреодолима бариера между нас и света. Будизмът е навсякъде, той е самият живот и не е необходимо практикуващият будизъм да се затвори в манастир, за да практикува правилно. Будистът умее да се адаптира към съвременния живот с неговите изисквания и трудности, което е правел още от идването на Буда Шакямуни на Земята.

Трите истории в настоящата книга са истински и илюстрират точно това качество на будизма – умението да се интегрира в човешкото общество. Както книгата Един предишен живот в Тибет, вече публикувана от Асоциацията на истинското сърце, Семейството на дъгата и други разкази ни разкрива будизма чрез случки, които са част от всекидневния живот и представят обикновени хора, които са имали необикновени преживявания.

Накрая е добавен още един текст, който представлява обобщение на будисткото учение – едно нарочно опростено обобщение, което да помогне на читателя да си изгради ясен възглед в това отношение. Идеята е да се позволи на всеки, който го желае, независимо дали е запознат с будистката терминология и доктрина, да придобие цялостна макар и не твърде детайлна представа за това, какво е будизмът.

Основното послание на тази книга е, че всекидневните ситуации, в които всеки от нас попада, са отлична възможност да се опознае и най-вече да се практикува будизмът: във всеки един момент от нашето съществуване, каквито и да са условията, ние имаме възможността да следваме будисткото учение и да прилагаме неговите принципи.

Три разказа и едно обобщение

В първия текст се разказва историята на семейството на дъгата. Тя е изпълнена с нежност, неочаквани обрати и се отнася преди всичко до прераждането. Във втория текст става дума за София, една млада жена, много известна в Азия като участник в телевизионния сериал „Младият медиум („The Teenage Psychic), където се разказва за способността ѝ да вижда духове. Третият разказ е историята на едно приятелство, на един подарък от приятел на приятелка, който носи в себе си дълбок смисъл...

Асоциацията на истинското сърце

Семейството на дъгата – техният минал и сегашен живот

Воинът на дъгата („Рейнбоу Уориър) е името на кораб на „Грийнпийс, използван в борбата срещу китоловците и ядрените опити. За воините на дъгата се говори в една индианска легенда – това са индианци от Северна Америка, които пожертвали живота си, за да спасят природата. Според легендата тези смели хора не умрели наистина, а продължили да се прераждат в света. Те се нагърбили със задачата да помагат на другите същества и въпреки че не успели да предотвратят напълно големите природни катастрофи, с които се сблъскали, направили необходимото, за да намалят тяхното въздействие. Въпреки че не успели да променят изцяло случващото се, те се постарали да смекчат отрицателните последици от тези бедствия и като се раждали на различни места по света и в различни култури, те посявали доброта и изграждали хармонични отношения между хората и животните. Те се стараели никога да не вредят на природата и водили продължителна борба за мир и за възвръщане на изгубеното равновесие.

Аржентина – една толкова богата и толкова бедна страна.

Нека разкажа нещо за себе си. Аз съм от Тайван, но израснах в Аржентина. Родителите ми така и не можаха да свикнат с живота в Южна Америка и след три години се прибраха обратно в Тайван и аз останах сам в Аржентина. В тяхно отсъствие имах голяма свобода, и се прибирах доста късно вкъщи. След училище посещавах една спортна зала, където тренирах бойни изкуства. Учителят ми имаше много задълбочени познания и по будизъм. Освен че овладявах бойни техники и форми, при него изучавах и изкуството на дишането – „цигун", както и принципите на Идзин. В събота следобед учителят ни разясняваше и думите на Конфуций.

Понеже израснах в Аржентина, почти нямах приятели китайци, но въпреки това в нито един момент не се отдалечих от китайската култура, което без съмнение дължа на моя учител по кунгфу.

В будистката асоциация в Аржентина идваха много монаси от Тайван, за да организират церемонии, по време на които хората можеха да приемат убежище в Буда и официално да станат будисти. Аз редовно отивах там, за да участвам в тези церемонии, но всеки път ме обземаше странно чувство и в крайна сметка си тръгвах, без да взема участие, изоставяйки желанието си да стана будист. Станах член на асоциацията, но като доброволец. Да се чувстваш будист, но да не се решаваш да направиш официалната стъпка, е много странно усещане.

След като завърших гимназия, си въобразих, че мога да намеря истинския будизъм в САЩ и по-специално в Центъра на десетте хиляди буди. Също така исках да постъпя в университета на Дхарма. Участвах и в интензивна практика на медитацията в продължение на седем дни, по време на които ни дадоха само едно ядене. През цялото време седяхме, освен по време на хранене и за облекчаване естествените си нужди. По онова време вярвах, че за да се постигне просветлението, трябва да се медитира. Трябва да призная, че тогава не познавах добре учението на Буда: всъщност в нито един разказ или коан не се говори за будистки учител, който да се е просветлил благодарение на медитацията.

Един ден преди да подам документи за виза, сънувах странен сън – един монах с огромна и усмихната глава и миниатюрно тяло ми говореше. От него се излъчваше златиста и хармонична светлина. Той ме попита къде искам да отида.

„Търся своя път и желая да отида в САЩ." – му отвърнах.

„Къде е пътят ти? – ми прошепна монахът. Значи пътят ти е в САЩ?"

На следващия ден ясно си спомнях две неща от съня – преливащото от състрадание лице на монаха и посланието, което впрочем все