ЕНИА

By Viktor Vogel

Напрегнато фантастично приключение на три континента (и две вселени). Опит да се даде възможен отговор на много въпроси. Какво ще избере един обикновен човек, неочаквано сдобил се с върховно знание? Ще го използва за собствено облагодетелстване или ще избере всеобщото благо? Сами ли сме във вселената? А тя сама ли е? И чие творение е? Има ли зрънце истина в теориите на конспирацията? Защо и от кого са "покрити" редица изобретения? Познава ли граници силата на мисълта?...
Въпроси... Те винаги са повече от отговорите.

• Language: Български
• Publisher: Viktor Vogel
• Release date: Jul 5, 2016
• ISBN: 9781533793249

Book preview

Половината от мъдростта е да се научиш

как да забравяш научените заблуди.

Лари Нивън

В това ли се състоеше истинското величие на човешката раса?

В способността й да си представя неща,

които след време се превръщаха в действителност?

Клифърд Саймък

На Теди.

◦◦◦◦

ПИТЪР БЕШЕ САМОТНИК. Може би причината се коренеше във факта, че когато беше дете родителите му често и понякога задълго го оставяха сам вкъщи. Не че не го обичаха или не се грижеха за него – просто баща му Чарлз управляваше компания, а майка му Флора вероятно беше заета с неща, с които обикновено са заети възрастните, а децата още не ги разбират.

Той отрано свикна да си е себедостатъчен и дори в случаите, когато му бяха наели бавачка, се забавляваше сам. Фантазираше, разглобяваше играчките си (като всяко уважаващо себе си момче). Интересуваше се как функционират нещата. И странно, въпреки крехката си възраст, в повечето случаи успяваше да ги сглоби отново. Е, оставаше му по някоя част, нефункционална вероятно...

Четеше, много четеше – беше изчел целия детски отдел преди да навърши десет и управата на градската библиотека, със съгласието на родителите, му издаде читателска карта за всички отдели. Четенето продължи с нова сила, не подбираше – след трилър или книга за древни загадки следваха енциклопедии и техническа литература.

Благодарение на тези си интереси, в училище Питър не беше сред най-популярните. Преобладаващото мнение на съучениците му клонеше повече към „странен, отколкото към „загубеняк. Загубеняците биваха тормозени. Атлетичното телосложение на Питър караше тези, които биха се пробвали да го тормозят пак да си помислят. Но в общи линии Питър си беше самотник.

Междувременно се запали по езиците. Със самоучители, CD-та и DVD-та първо научи немски, после френски, испански, италиански и накрая български. Последният му се стори екзотичен и рядък – все пак го говореха само 6-7 милиона души, население приблизително колкото това на Ню Йорк. А и единствения му истински приятел (ако изключим кучето, което бидейки изключително, съвсем не беше за изключване), Мартин Шийлдс, беше наполовина българин. С унгарския удари на камък – не откри родство с овладяните вече езици, което да използва за основа, или просто загуби интерес. Много по-късно с изненада разбра, че Авитохол¹, с чието име започва „Именник на българските ханове"², всъщност е таченият от унгарците вожд на предците им - хуните, Атила³. Но това не успя да сближи двата езика ни най-малко.

След като Питър се дипломира, с отличие и без особени усилия, баща му го насърчи да попътува по света, да натрупа опит и да разшири мирогледа си – така се изрази Чарлз Бартън тогава. Питър се насочи към Европа – знаеше повечето езици, говорени там. Със самолет или с влак, на стоп и дори пеша – наричаше това битнишкия си период. По хостелите се сприятели с хора от различни държави, полове, култури и социални прослойки. С изненадваща и за себе си лекота излизаше от група, посетила Ла Саграда Фамилия⁴ в Барселона и се вписваше в група, изкушена от йорданската кухня. После, с други спътници, Северна Африка – без Либия, разбира се.

[Авитохол– Легендарен български владетел от рода Дуло; „Именник на българските ханове" - летопис, съдържащ имената и родовете на ранните прабългарски владетели. Хронологично е посочена и продължителността на тяхното управление; Атила – Могъщ хунски владетел; La Sagrada Familia – исп.: Светото Семейство – емблематична за Барселона сграда, катедрала. Проектирана и строена (не е завършена) от гениалния архитект Антонио Гауди. От всички осемнадесет сгради, построени от него, дванадесет се намират в Барселона. През 1984 г. всички творби на Гауди са обявени от ЮНЕСКО за паметници на културата от световна величина. – Б. а.]

Битнишкият период му оказа силно влияние. Наистина разшири мирогледа си. Отпусна се, създаде контакти, които не бе и помислял, че е в състояние да създаде. Защото съзнаваше, че е самотник, дори подозираше че асоциалното му детство може да го тласне към социопатия. Но тази година на номадство промени това. В Украйна отиде по идея на украинец - ветеран от войната в Афганистан, търсещ изцеление по пътя. Питър не говореше нито украински, нито руски, но в областта отвъд Одеса - Таврия, с изненада установи, че чудесно разбира говорения там архаичен вариант на българския. По-голяма част от населението бяха етнически българи. Потомци на бежанци от османската инвазия на Балканите. Накрая отиде и в България. Там се застоя най-дълго. Гостува на приятеля си от Щатите - Мартин Шийлдс.

Родителите на Мартин бяха разделени. От несходство в характерите и от хиляди мили. След развода мистър Шийлдс си остана в САЩ. Майка му пък трудно преживя нещата, загърби досегашния си живот и се върна в родината – България. Мартин израстна в Щатите. Беше обещаващ възпитаник на MIT¹, неговата форма на асоциалност го беше направила компютърен бог - все пак нали компютрите правят точно това, което си в състояние да ги накараш, не са като хората.

Но атмосферата около развода и умението да накара компютрите да направят много, тласнаха Мартин към действия, на които федералното правителство не гледаше благосклонно. Когато майка му Мария, наричана Мери в САЩ, стегна куфарите за дома, Мартин замина с нея. Малко преди да вземе диплома по компютърни науки. Щатите и България нямаха договореност за екстрадиция и федералните така и не успяха да потвърдят подозрението си, че Мартин около когото душеха и ², когото преследваха, са едно и също лице.

А и така се случи, че повечето информация по случая просто изчезна от компютрите на ФБР.

[MIT или Massachusetts Institute of Technology - Едно от най-престижните технически учебни заведения в САЩ и света; - End-of-file индикира състояние в операционната система, при което вече не могат да бъдат прочетени данни от източника. Тук – хакерски псевдоним. Б. а.]

◦◦◦•

КОГАТО ЗАТВОРИМ ОЧИ не настъпва абсолютен мрак. С малко съсредоточаване и движение на очите

сякаш се озърташ в свой, персонален мрак

се появяват невероятни картини. Питър още като дете беше забелязал този факт и когато затвореше очи за минутка или преди да заспи се наслаждаваше на съпроводеното с форми на светкавици отстъпление на тъмносините петна пред напора на червеното. Или на плавното смесване на розовото и почти черното – всичко това на фона на безкраен и бърз

като ирландски

танц на миниатюрни

колкото точици

петна с трудно различими, причудливи форми.

Науката отдаваше явлението на движението на кръвта през капилярите в клепачите. Но не обясняваше разнообразието от цветове – нали кръвта е само червена. Не обясняваше и защо в абсолютно тъмна стая пак виждаме петната.

И точиците.

◦◦•◦

СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА криза не подмина и „Бартън Дентал" – малка фирма основана от Чарлз Бартън, сега собственост

в голяма степен

на Питър. Основното производство беше насочено към апарати за отливане на зъбни протези с помощта на високочестотни токове. Изпълнителният директор Бил Харкнес регулярно информираше Питър за драстично намалелите продажби и за натиска за изкупуване или сливане както от местни конкуренти, така и от такива зад граница. Най-напористи бяха от немския концерн „Greif¹". Имаха сходен продукт, а и искаха да стъпят на американска земя.

А сега и общото събрание на акционерите не вървеше добре. Питър държеше контролния пакет акции, но не беше в стила му просто да се наложи при едно гласуване. А и врътки в устава не биха му го позволили. Трябваше да ги изслуша и ако успее - да ги успокои. Хората искаха доходност от инвестициите си. Едни разбираха, че да са още в бизнеса само по себе си е успех - фирми от много сфери нямаха този късмет. Други настояваха за преструктуриране, сливане и още по-екзотични неща. Чуха се дори гласове в полза на обявяване в несъстоятелност.

Питър притисна чело с палец и показалец, дланта криеше очите му и факта, че са затворени. Слушаше изказването, но наблюдаваше и танца на формите по вътрешната страна на клепачите си. Смяташе, че това някак го успокоява, че така мисли по-добре.

[Greif – немски: алчен. Б. а.]

- През последната седмица почти всичките ни свободни акции са изкупени анонимно. Това е добра новина за нас. При сегашната икономическа ситуация

акционерите се плашат от думи като „криза"

някой е избрал да влага парите си точно в нас. Слухът е, че ги изкупуват от „Грайф". – Бил Харкнес продължи с изнасянето на данни.

Питър вече го слушаше с половин ухо, заедно бяха подготвили тази реч, целяща да успокои акционерите. Голяма част от вниманието му се насочи към точиците зад борещите се за надмощие воали в лилаво и бордо. Бяха на заден план, не ги виждаше добре, а го интригуваха.

Ако можех да ги изкарам пред петната!

Поработи известно време върху тази идея и те сякаш взеха неохотно да се подчиняват. Постепенно преминаха през цветните пелени, станаха по-отчетливи.

Интересно!

Бил продължаваше да залива акционерите с отчети за тримесечия, ръст на инфлация...

с числа.

Част от Питър

все по-малка

продължаваше да следи думите му.

Числа! Точиците бяха числа! Поне повечето. Различаваше ги! Само че се движат много бързо.

Той разтри очи, отвори ги и си придаде очакваното от околните изражение. После събранието свърши. Болеше го глава, разбра само че акционерите са му дали отсрочка за изпълнението на спасителния план, който още не беше измислил.

◦◦••

ПИТЪР СЕ ОПИТА ДА СЕ съсредоточи върху поредния отчет и предложенията на директора, трябваше да намери изход. Но от събранието насам често имаше главоболие. Имаше и сега. Остави папката, облегна се назад в любимия си фотьойл и затвори очи.

Мисли, спаси фирмата, не можеш да разочароваш баща си!

Част от него подозираше, че откриването на точиците-числа му докара главоболието. Веднъж започнал не можеше да спре да ги наблюдава.

Те бяха там! Другите хора не ги ли виждат?

Нямаше кого да попита без да се усъмнят в психичното му здраве. Бяха като наркотик. Ето, пак ги докара на фокус – 45, 09, 1...

Дали беше 1, някак си... извито е?

Той премигна няколко пъти, въздъхна и остана с отворени очи. Повечето хора мислят по-добре със затворени очи, изключват визуалните дразнители. За Питър дразнителите бяха по-силни когато затвори очи – тогава любопитството надделяваше и той следеше числата. Огледа стаята, насили се да мисли за фирмата.

45, 09, 1...

На събранието изпълнителният директор беше споделил опасенията си, че именно „Грайф" изкупуват акциите им.

Едно?

Трябваше им иновация. Но е свързано с още разходи.

Едно! Ами да! Точно едно си беше, само че на арабски! Защо ще го виждам, както биха го изписали арабите?

И се сети. При пътуванията си в Мароко, Тунис, Алжир, Египет и Йордания беше научил как се изписват цифрите там. Вроденият му афинитет към чужди езици го подтикна. Не научи арабски, само цифрите и двадесетина фрази. В Тунис и Мароко чудесно се справяше с френския си, в Йордания - на английски. Може би сам си сложи бариера да научи повече, достатъчно беше и че има печати в паспорта си от тези страни – все пак живееше в Америка след 11 септември.

По-добре направо да си сложа от кърпите за глава, удачно наречени от руските туристи „платки арафатки"¹?

[Ясер Арафат - президент на Палестинската автономия и водач на „Движение за освобождение на Палестина. На почти всички снимки главата му е покрита с „куфия" — традиционна карирана кърпа. Б. а.]

◦•◦◦

В 4:12 ЧАСА ТЕЛЕФОНЪТ настойчиво завибрира. После и зазвъня. Питър отвори очи. Скрит номер.

- Здрасти, Питър! Мартин е. Спиш ли?

- Вече не... здравей.

От всички хора, които Питър познаваше, само Мартин бе в състояния да му звънне без да е взел под внимание часовата разлика.

Или дори въпреки, че я е взел.

- Май имам добро предположение за числата. Прерових Нет-а.

- Кога? Ти въобще не почиваш ли?

- А, имам си tool... И в затворени мрежи търси - с малко помощ от мен. Даже търси и в... няма значение. Макар и фрагментирани, данните много приличат на звездни координати.

Задоволството на Мартин почти се визуализира в сумрака на спалнята.

- В това няма смисъл – никога не съм се интересувал от астрономия. - Питър подтисна една сочна прозявка.

Мартин заговори малко по-бързо и разпалено:

- Не знам, съвпадението беше на компютър до който определено нямаш достъп - щуро е, да, но това е единственият формат, отговарящ на твоето... ако имаш още... видения в стил „Матрицата" ще ми ги пратиш, нали? Събуди интереса ми!

- Разбира се, Мартин. Благодаря ти! И... нали не си хакнал НАСА?

- Чао.

Чао. Защо българите използваха за довиждане италианска дума? И то само за довиждане, не като италианците - и вместо здравей... Доколкото Мартин е българин.

Питър остави телефона и се затътри към банята. Това със съня, за днес явно бе приключило.

Звездни? Координати!

...И най-вероятно я е хакнал. НАСА.

◦•◦•

- ДАМИ И ГОСПОДА, ИМАМЕ проблем.

Председателят направи многозначителна пауза и огледа преливащата от гранитен разкош зала и присъстващите в нея на спешно свиканото и секретно събрание на Фонда. Най-богатите на планетата, благодарение на Прозрението. Красиви, благодарение на богатството си. В цветущо здраве, благодарение пак на него и в негово име. Публично известни и стоящи в сянка собственици на мега-концерни, членове и председатели на влиятелни международни институции, издънки от пословично богати родове, както и доста държавни глави приковаха леко угрижени погледи в него. Каймакът на старите и новите пари на едно място.

- Имаме нов Играч. Не е от нашите среди, вероятно не е и от тях... засега.

Тези, които имаха силно развита интуиция и преди Прозрението да я мултиплицира сякаш очакваха тази информация, не трепнаха. Един от останалите – богат наследник, засега неуспешно опитващ се да Прозре, не се сдържа:

- Но... Сигурно ли е? Не е имало инцидент от колко... дванадесет години, когато тази Ан...

- Потвърдено е. – прекъсна го Председателят

няма как, трябва да търпим и Непрозрелите, нали държат близо половината ни ресурс.

- И сме тук и сега за да предотвратим втори случай „Стрьом". Потвърди го точно Ан Стрьом, като го измъкна под носа ни!

Късмет е че този път загубихме само един наемник, не като тогава – два екипа...

Докато не установим контакт не можем нито да го премахнем, нито да го приобщим. А имаме основание да смятаме, че този Играч е... хм, важен.

◦••◦

ТОВА МУ Е ХУБАВОТО на аутсорсването. Можеш да си работиш от вкъщи. Когато, колкото поискаш и с кафе в ръка – живот по чехли.

Ама пак си е работа...

Не че Мартин се водеше някъде на работа, за да е аутсорснат. По-удачен термин би бил фрийленсър. Имаше период, през който той обмисляше да създаде своя софтуерна компания тук, в България. Към подобна идея го насочи досегът му със софтуерът, писан и успешно продаван от местни фирми. След като пробва да работи с него, а после и го декомпилира, Мартин остана сразен. По-малоумни продукти не беше виждал. Имаше програма - рожба на мастита

по българските стандарти

фирма, за управление на продажбите на верига магазини, която ако не бяха Оракъл и Ексел не би функционирала изобщо. Тя дори нямаше клавишни комбинации, които да прескочат използването на мишка.

Попадна и на програми, периодично изискващи

платено

осъвременяване. А установи, че новото в новата версия е горе-долу само начален екран в нови, по-различни цветове.

Тества и програма за попълване на данъчни декларации. Задължителна за всички български фирми. Тя поне беше безплатна. Но безплатното късаше нервите на десетки хиляди собственици на малки фирми и на хиляди счетоводители. И Адам Смит¹ не би разбрал какво го пита програмата. От клетка в клетка се преминаваше ту с ентър, ту с таб - зависи от степента на махморлука на малоумника, автор на програмния код. Въпросният шедьовър работеше под DOS. В XXI век. По-късно написаната й версия за Windows почти не работеше. И ако все пак успееш да преминеш през късащото нерви изпитание, накрая получаваш безценния формат на информацията, която НАП² очаква от теб на... дискета! Мартин не беше виждал дискети от детските си години. За да се наслади изцяло на профанското късче софтуер, на което бе попаднал, му се наложи да си купи външно USB флопидисково устройство и дискети. Замисли се, че и на фирмите им се налага да правят същото. Защото България бе сред страните с най-висок процент от населението, ползващо интернет. Хубавите неща в България били природата и бързият интернет, шегуваха се туроператорите. Тук хардуерни и софтуерни новости излизаха на пазара едновременно със световната им премиера. Компютърните конфигурации определено не включваха флопидискови устройства...

[Адам Смит - шотландски икономист и философ. Един от основоположниците на съвременната икономика; НАП – национална агенция по приходите. Б. а.]

Всичко споменато погъделичка мисълта на Мартин да се заиграе с идеята, че би могъл да основе компания. И сам, дори без да наема програмисти, да напише програми, превъзхождащи целия този малоумен софтуер пърхащ наоколо. Да, щеше да успее. Но щеше да стане видимо богат по тукашните стандарти и в някаква степен известен. А идеята на дългия му вече престой в България не беше такава. Затова се фокусира върху това, което така добре му се удаваше. Анонимно изпълняваше през интернет поръчки от лица и корпорации. Но не онзи интернет който ние с вас ползваме. Цифровото свърталището на Мартин не беше дори ДаркНет - недостъпната за простосмъртни територия. Той ползваше предимно БлекНет - невидим страничен клон

или успореден ствол

със свои правила, протоколи и ъндърграунд атмосфера, за чието съществуване дори привилегированите потребители на тъмната мрежа не подозираха. Просветени анализатори смятаха, че на пръв поглед необхватната информация в общодостъпния интернет всъщност е едва между 4 и 10% от цялата информация в мрежата. Останалото, а и по-интересното, било в ДаркНет -

трийсетина процента, другото е в БлекНет.

Поръчките, изпълнявани от Мартин бяха свързани с намиране на информация. С проследяване на транзакции. С фирмени тайни. Намиране на връзки между лица и събития. Информация. Валутата на XXI век. Понякога работеше и за правителства – поне така подозираше поради анонимността на възложителя и спецификата на задачата. Случваше му се,

ама доста рядко,

да има скрупули, да не приеме задача. Или в крайна сметка да си каже, че ако не той, друг ще свърши работата.

Тази дейност се оказала изключително доходоносна. Неведнъж беше предлагал, но майка му Мария беше твърде горда, за да позволи той да я издържа. Така че тя живееше и работеше в големия град, а той предпочиташе да нарича дом родната й къща в малкото, по американските стандарти, селце в Искърското дефиле - Церово. Бързо свикна с това, че му харесва – от двора на къщата се виждаха величествено изправени и заплашително надвиснали скали, приютили в недрата си пещера-резервоар, захранваща цялото село с вода. Както казват в другата му родина – гледка за милион долара. И по-пленителна от тази на небостъргачи и забързани борсови посредници с толкова безупречни възли на вратовръзките, сякаш животът им зависи от това.

Или наистина зависи? Онова, което са свикнали да наричат живот.

Чистият въздух, добросърдечните хора и био-храната бяха бонус. Наличието на бърз интернет, споменатото местоположение и липсата на отдел за борба с кибер-престъпленията с читави умения, го правеше щастлив.

Мартин погледна скалите, след толкова години продължаваха да го впечатляват, направи си традиционното следобедно кафе, взе чиния с мекици

домързя го да си сготви истински обяд

и седна на стълбите пред лятната кухня. С новата играчка под мишница, разбира се.

Тъничък лаптоп без фирмено лого, със заоблени ъгли и корпус от титан. Той получи прототипа като заплащане за последната работа. Противоударен, водоустойчив и дори неподатлив на електромагнитен импулс.

Как са го постигнали китайците? Едва ли е лампов.

Но здравината не беше най-важната характеристика на компютъра. Вътре имаше шестнадесетядрен процесор, работещ на честота, налагаща използването на титаниевия корпус и като радиатор, освен водното охлаждане. Имаше и 8-терабайтов харддиск. Всъщност нямаше. Информацията се складираше на вградени чипове от типа USB флаш памет, но работещи със скорост, превъзхождаща тази на харддисковете. И памет колкото поискаш. Перлата в короната обаче беше софтуерът. Можеш да избираш под коя (ъпдейтвана и без задни врати) операционна система да работиш. Линукс, Уиндоус, МакОс, ДОС... Ако поискаше, Мартин можеше с лекота да превърне машината в ЕксБокс, Плейстейшън, архаичен Комодор 64 или Правец 81. Разполагаше с превъзходни емулатори за всичко. Вграденият автоматичен анонимайзер беше най-добрия виждан някога и освобождаваше Мартин от половината му задължения. Дори ненаписаните още вируси нямаха шанс срещу антивирусната му програма. Изкуственият й интелект предвиждаше последиците за машината от изпълнението на даден програмен код.

Цялата щайга вероятно е военна разработка.

Миналата седмица той прехвърли любимите си програми

безжично и с вероломна скорост

на новата машина и след като форматира два пъти на ниско ниво харда на стария си лаптоп, го дари на местното читалище.

Усмивки, ръкостискания и благодарности. Че даже и дарителска грамота.

Само едно нещо леко спъваше техно-пасторалната идилия. Нямаше с кого в реалния свят да обсъжда интересите си. Откакто имаше Компютъра почти не останаха стратегии и хитрини, които да обсъжда с виртуалните си и безлики дружки – хакерите. Сега беше едни гърди пред тях.

Все едно притежавам ядрено оръжие!

За своите аналогови интереси си имаше само Питър. С него често разменяха мейли или Мартин му се обаждаше през интернет.

Последно обсъждаха дали е вярна теорията, дискутирана в различни форуми, че хората използват едва 10% от умствения си потенциал. И ако е вярна – какво вършат другите 90. Преобладаващо бе мнението, че някакъв журналист през миналия век цитирал неправилно Айнщайн и оттам тръгнала градската легенда за десетте процента. Мартин обаче копаеше надълбоко. Хакна десетки болници и лаборатории по света и копира записи и снимки на мозъчната дейност на хора в будно състояние, под наркоза и дори в кома. Не беше доктор, но данните са си данни. Особено ако са цифрови. Извън пиковете в даден спектър, при будните пациенти, а и при тези в кома, имаше честоти на които монотонните графики много си приличаха.

Сякаш бработват нещо.

Мартин и Питър обичаха да теоретизират по подобни теми. От двамата, Питър бе по-умерен в изводите, по-критично гледаше и на любимите на Мартин теории на конспирацията. По въпроса с десетте процента почти стигнаха до консенсус, че е нещо повече от градска легенда и обработваме, а защо не и споделяме – поради приликите в графиките, някаква информация.

Мартин погледна долния десен ъгъл на екрана, лаптопът беше във версията си машина под Уиндоус. Пресметна часовата разлика

този път

и каза:

- Питър, гласово!

На екрана се появи карта на света. От България тръгнаха разноцветни линии. По различни пътища, през различни континенти линиите се събраха в една точка в САЩ. Във въпросната точка телефонът на Питър зазвъня. Преди да се свърже, Мартин нареди:

- Без визуализация!

Картата послушно изчезна.

◦•••

- ТОВА КОЕТО КАЗВАШ прилича на seti@home.

- Сети-какво?

Нищо че Питър не можеше да я види, Мартин го дари с усмивка, с каквато компютърните маниаци даряват навлезлите в териториалните им води.

- Сети Ат Хоум. Програма. Скрийнсейвър. Търсене на извънземен разум. Данните от радиотелескопа в Аресибо се записват. Масивът е толкова голям, че дори да използват супер-компютър ще им трябват милион години за да ги пресеят за сигнал, който прилича на изкуствен, на излъчен от разумни същества.

- Даа?

- И измислили да ползват процесорното време на твоя, моя, на хиляди компютри, когато те не вършат друго, когато се включи...

- Скрийнсейвърът за който спомена?

- Точно. Доброволци им помагат, като си го инсталират. Получават, анализират и им връщат пакети данни, когато не си цъкат някоя MMORPG¹.

За да не долови усмивката отпреди малко, Питър не попита какво не цъкат:

- И се получил супер-компютър?

- Получил се клъстър, супер-мега-брутално-як-компютър, Питър! После и други научни и неправителствени организации прегърнали идеята и...

- Да, схванах аналогията. Деветдесет процента от мозъците ни са заети с нещо. Нещо до което нямаме достъп, ако не броим проблясъка „звездни координати". Смяташ, че е възможно да сме като компютрите на СЕТИ?

- Някой е заложил информация, програма в главите ни. Защо не? Интересният въпрос е: с какво се занимава... something@brain?

Задоволство от името. Друг модел усмивка. На оператор, успял след дълго пуфтене и много кафе да дигитализира аналогова информация.

- И кой я е създал и поставил в главите ни?

-