Неотдавна

By Иван Вазов

Априлското въстание е избухнало - първо Панагюрище, след това Копривщица, по-късно и Клисура. Размирната пролет е настъпила. Всички са решени на съпротива, но не всички на действие. Селата се надигат, опасностите растат. Насред заплахата попада и Вазов. "Двама конници пристигнаха от Карлово за мене... Аз бягах слепешката към Пловдив, без да знам какво ме очаква там и дотам." През какви премеждия минава писателят, какви градове и села заварва, на какво става свидетел през дългото си пътуване? "Неотдавна" е повест, вплитаща исторически факти с лични възпоминания, и обрисува реалната картина на една будна, но изстрадала България.-

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Jul 28, 2023
• ISBN: 9788728156032

Book preview

Неотдавна

Cover image: Shutterstock

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728156032

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

I. ГЛАВА

Беше 1876, април 23.

Почти 6 години оттогава [1881]. Каква развълнувана пролет беше! Събитията, едно от друго понови, страшни, потресаващи, с необикновена скорост се следваха, сблъскваха, надпреваряха. И сега, като поискам да приведа в ред тогавашните впечатления, аз се сбърквам пред тяхната разновидност, гъстота и причудливо групиране. Колкото повече се вдълбочавам в тях, колкото повече си търкам челото, толкоз повече в паметта ми се съживяват по-нови образи, по-други представления, както словата върху една написана със симпатическо мастило хартия, която нагряват. Действително, пролетта беше размирна, небосклонът беше пълен със зловеща бурност, сърцата със страх, душите с ожидание. Бяха настали дните. На 19 април Панагюрище бе дигнало знамето, на 20 въстана Копривщица, подир 6 часа възмути се Клисура!... Очакваше се още... Думите ставаха дело, мечтата действителност. Задими се пожарът, който Левски беше подготвил, Каблешков запалил, Бенковски раздухал!...

Аз пътувах с талига из Стремската долина, по направление на Средна гора.

В селото, което оставях, нямаше въстание. Имаше само решение за съпротивление, което просто значеше: мируване... Бунтът прибърза с десетина дена преди срока и тая преждевременност на избуха причини първото смайване, първото колебание: то беше една първа несполука! Такова положение на бездействие държаха и повечето градове и села. При това, турската власт, която досега присторено дремеше, реши да действува и хвана да лови. Двама конници пристигнаха от Карлово за мене... Опасността беше неминуема. През нощта един предан приятел ми достави тескере на мое име и с неверни очертания! Също и кола. Тия средства представяха ми едничък и печален шанс за избавление... Аз бягах слепешката към Пловдив, без да знам какво ме очаква там и дотам.

Макар че тоя ден имаше пазар в ближния град, но селяни из пътя не се срещаха. По всичката си дължина пътят беше пуст и мъртъв. Никакъв прашец от кола не се вдигаше, никакво добиче или човек не се мяркаше по него. Гарваните само се виждаха накацали на купове, като чер пласт, на някои зеленини, или се повдигаха на облак, грачеха кресливо и пак се спущаха на друго място. Но тяхното присъствие не оживяваше, а правеше още по-пуста местността. Понякъде стърчеше сред полуизораната черна нива като скелет някое изоставено рало, което навсуе очакваше орача си... Нямаше жива диха.

Наляво и надясно, по полите на Балкана и на Средна гора и в долината между тях, се тъмнееха, обрасли в плодовити и шумести дървеса и украсени с високи тополи, многочислените цветущи селца, които личеха отдалеч само по белите си нови черковки! Уви! Когато ги видях втори път пак, те представляваха картина на разорение; градежите и плетищата им рухнали и изгорели, градините им изсечени, черквите без покриви и остали с неправилно разсипани, почернели от огъня зидове!...

На юг от светлите зеленини на пашите се лъщеше бистрата като сълза и шумлива Стрема.

Между туй каляската се търкаляше монотонно по песъчливия и прокопан от пороя път, като се друскаше непрестанно и поваляше ту на една, ту на друга страна...

Кочияшинът, турчин с благодушно лице, пляскаше от час на час с бича си по костеливите гърбове на конете.

Той беше угрижен и мълчалив. Мълчах и аз.

Но най-после помислих, че е добре да проговоря с него. Мълчането му ми вдъхваше безпокойствие, при всичката добрина на лицето му. Аз си увих цигара и му поисках огън. Той чак тогава се обърна към мене, погледна ме, бръкна в пояса си и ми подаде паливото.

– Осман ага, защо сме се умълчали?... Кажи нещо? – захванах аз.

Той се извърна пак, удари дваж конете, издяхка ги и каза спокойно:

– Какво има