Даме Груев - живот и дело

By Yordan Badev

Даме Груев, един от апостолите на българското освободително движение в Македония, наричан още "македонския Левски", е сред най-значимите фигури по време на македонското движение. Животът на Даме Груев е белязан от борбите за национално освобождение и последвалите промени и гонения на македонските българи. Даме Груев е сред основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети, а в последствие и ВМОРО. Йордан Бадев, който е бил и ученик на Даме Груев в Битолската гимназия, увековечава делото и нелекия житейски път на един велик български революционер. "Даме Груев – живот и дело" не е само биография, а извор на вдъхновение и доказателство за самоотвержените българи, живели в трудните времена на освободителни битки и борби. -

• Language: Български
• Publisher: SAGA Egmont
• Release date: Mar 15, 2023
• ISBN: 9788728194768

Book preview

Даме Груев - живот и дело

Cover image: wikicommons

Copyright © 2023 SAGA Egmont

All rights reserved

ISBN: 9788728194768

1st ebook edition

Format: EPUB 3.0

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrievial system, or transmitted, in any form or by any means without the prior written permission of the publisher, nor, be otherwise circulated in any form of binding or cover other than in which it is published and without a similar condition being imposed on the subsequent purchaser.

www.sagaegmont.com

Saga is a subsidiary of Egmont. Egmont is Denmark’s largest media company and fully owned by the Egmont Foundation, which donates almost 13,4 million euros annually to children in difficult circumstances.

ВМЕСТО УВОД - ПРЕЗ ЗДРАЧА НА СПОМЕНА

Даʌечно време - еgва gа ƨо nоȝнаеw с gнеwнu очu. То въȝȝемаwе nоƨʌеgа kъм свеmʌuнu, kоumо gнес ȝа всuнца нu са nоmъмнеʌu.

Деца невръсmнu бяхме u gоʌавяхме с kрuʌцаmа на gуwumе сu, че нещо mаŭно, сmраwно u веʌukо се ȝамuсʌя u се mворu оkоʌо нас. Бащumе нu u nо-въȝрасmнumе нu браmя uȝчеȝваха nоняkоƨа nо цеʌu gнu оm kъщu, u kоƨаmо ȝаnumвахме маŭkumе сu - kъgе са, mе нu сʌъƨваха с nрukаȝku, в kоumо нuе усещахме u ʌъжаmа u nоmаŭнаmа маŭчuнсkа mревоƨа.

Сnомням сu ясно. Тоnъʌ ʌеmен gен. Иȝʌеȝʌu бяхме kъм реkаmа gа се kъnем. Еgва що се ƨмурнахме във воgаmа, gаʌеч неŭgе nроnуkаха nуwku. Сʌеg няkоʌkо мuƨа емна се nо nосоkа на ƨърмежumе асkер u nоʌuцuя. Kоƨаmо се ȝавърнахме в ƨраgа, gеца нu kаȝаха, че kъм „бахчumе убuʌu еguн хрuсmuянuн, nрuяmеʌ на mурцumе. „Шnuонuн - gобавu няkоŭ u в gуwаmа мu, в чuсmаmа мu gеmсkа gуwа, nробяƨна смъmно сянkа на няkаkво уgовʌеmворенuе. Аȝ gеʌях вече ʌюgеmе на gобрu u ʌоwu, сnореg оmноwенuеmо uм kъм „mаŭноmо u „веʌukоmо.

На gруƨuя gен gруƨарчеmо оm съсеgumе мu nрuwеnна на ухоmо „сmроƨо nоверumеʌно", че nреȝ нощmа ƨоʌемuяm му браm се е ȝавърнаʌ kъсно въȝбуgен, роwав u nраwен u, nреgu gа сu ʌеƨне, цеʌунаʌ mрu nъmu ревоʌвера сu.

И gвамаmа мъʌчахме u се сnоƨʌеgахме уnʌаwено. Във въображенuеmо нu се нанuȝаха еgно nоguр gруƨо: ƨърмежumе, „бахчumе" wnuонuнъm u ƨоʌемuяm браm...

***

В nраȝнuчнu gнu, kоƨаmо wвъkахме u вряkахме uȝ wuроkuя църkовен gвор, нароgъm се събuраwе, сʌеg оmnусk църkва, в учuʌuщнumе сmаu. Поgбужgанu оm ʌюбоnumсmво, нuе чесmо nъmu наnусkахме uƨрumе u nреȝ маʌkumе u вечно счуnенu nрозорчеmа на uȝбumе се nромъkвахме в учuʌuщеmо - новоmо u ƨоʌямо ценmраʌно учuʌuще, ȝа gа вuguм kаkво сmава uȝ kʌаснumе сmаu. Иȝgебвахме мuƨ, kоƨаmо nрuсʌуƨаmа се nоgnʌесне в раȝƨовор uʌu се събере на kуnчuнkа nреg няkоя враmа u унесено се засʌуwа, gоmъmряхме се nъʌȝеwkом gо наŭ-бʌuȝkаmа враmа u gоʌеnяхме оkо gо няkоŭ nроцеn на gъсченаmа оƨраgа uʌu gо kʌючаʌkаmа. Сmаяmа nреnъʌнена с ƨражgанu, межgу kоumо вuжgаме u своumе - бащu, браmя, браmовчеgu. Оmnреg gо чернаmа gъсkа сmоu u nрukаȝва с ръkомаханuя nоȝнаm учumеʌ. Вƨʌежgаме се вmренчено в неƨо. Тоŭ не е kаkmо в учuʌuщеmо. Не се wеƨува, не се усмuхва gорu. Поƨʌеgъm му е сmроƨ, nрukаȝkаmа нервна. Нароgъm сʌуwа ȝахʌаснаm u оm време на време kuма с ƨʌава uʌu wеnне нещо, kаmо че се моʌu...

Засmържаm с kраkа ȝаnʌеснаmumе сʌуƨu u нuе, kаmо вuхруwkа, nоʌеmuм nо сmъʌбumе наgоʌу.

***

Kоƨаmо nосmъnuх в I kʌас на ƨuмнаȝuяmа, чувсmвоmо мu ȝа „веʌukоmо се бе вече nоuȝяснuʌо. Сʌучваwе се gа uȝʌuȝаме на раȝхоgkа ȝаеgно с учumеʌumе сu. Същumе онuя, kоumо nреȝ nраȝнuчнu gнu събuраха оkоʌо себе сu нароgа, сеƨа събuраха ƨоʌемumе ученuцu оm ƨорнumе kʌасове u mаkа, nоg оmkрumо небе, неŭgе nрu nоʌumе на Пеʌuсmера, nрukаȝваха със същаmа сgържана сmроƨосm u със същuя жар. И у нас, маʌkumе, се ȝаражgаwе ȝавuсm kъм ƨоʌемumе u жеʌанuе веgнаƨа gа nораснем, ȝа gа сmанем gосmоŭнu ȝа muя веʌuku u mаŭнu оmkровенuя, оm kоumо сеƨа усещахме само еgно неnоняmно, сmранно, gаʌечно очарованuе, kоеmо нu nрumеƨʌяwе u нu сроgяваwе с ƨоʌемumе. - Веʌukаmа u моƨъща „mаŭна беwе nреnʌеʌа ʌъчuсmа nаяжuна межgу маʌku u ƨоʌемu...

***

Деʌнuчнu gнu, сʌеg уроцumе, учumеʌu се събuраха с ученuцu ƨорноkʌаснuцu в наŭ-сkрumumе сmаu на ƨuмнаȝuяmа. Не вече оm nросmо ʌюбоnumсmво, а оm еgно ясно жеʌанuе gа я uȝчувсmвуваме в себе сu, реwuхме gа наgнukнем в mаŭнаmа uм.

Иȝgебнахме мясmоmо u часа на еgно оm събранuяmа uм u, mъkмо що бяха ȝаnочнаʌu, nромъkнахме се ȝаеgно с еguн съkʌаснuk gо самаmа враmа. Наgаgох ухо. Доʌовuх яснuя u ȝвънʌuв ƨʌас на еguн оm учumеʌumе. Не раȝбрах, uʌu - може бu - не ȝаnомнuх mочно nрukаȝkаmа му, ȝнам само, че mо беwе нещо сmраwно u nочувсmвувах, че всяkа наmърmена gума се вряȝва върху kожаmа мu...

Сmояхме u сʌуwахме насmръхнаʌu. Няkаkва невеgома сuʌа нu nрukова сяkаw на враmаmа u, маkар че gуwumе нu mреnереха оm сmрах, kаmо омоmанu в nаяжuна муwuчku, не можехме gа се оmkъснем.

Гʌасъm на учumеʌя сmuхна. Нuе се усnоkоuхме. В gуwаmа нu mреnна ново, nо-gръȝkо жеʌанuе: gа вuguм учumеʌя. Сnоƨʌеgнахме се u, беȝ мноƨо kоʌебанuя, наmuснахме браваmа u оmворuхме враmаmа. Оm ȝаʌаmа nроnъʌȝя сnоgавен wум. Нuе ȝамръȝнахме на самаmа враmа. Тъkмо насреща нu, ȝасmанаʌ nрав nреg еgна маса, ƨосnоguн Даме Груев нu се ȝаkанваwе с nръсm. Веgнаƨа се връmнахме наȝаg u се uȝmърkуʌuхме kаmо mоnku наgоʌу nо сmъʌбumе... На сʌеgнuя gен uмахме час nо арumмеmukа. Доŭgе ƨ-н Груев, оmворu mефmерчеmо сu u се ȝаƨʌеgа nраво в очumе мu с еgна усмuвkа, в kояmо nрочеmох mоʌkова уkор, kоʌkоmо wеƨовumосm. Цяʌаmа мu gеmсkа gуwа uȝчеȝна в моƨъщuя му nоƨʌеg. Тоŭ оmбu очu на сmрана u ȝаƨоворu с вuguма сmроƨосm: „Вчера Баgев u Анƨеʌов... u nоƨʌеgна nраво в нас. Нuе чаkахме uȝmръnнаʌu. Тоŭ nрочеmе навярно mревоƨаmа нu във восъчнumе нu ʌuца, оmʌе бʌаƨа усмuвkа в очumе сu u nроgъʌжu: „Не сu знаеха уроkа... Усnоkоuхме се, маkар че u новuя уроk не ȝнаехме. Та сmруваwе ʌu сu gа се беȝnоkоuм ȝа mова! Нuе ȝнаехме вече еgна mаŭна, u в среguщеmо на mая mаŭна беwе mоŭ - ƨ-н Груев. Вugяхме ƨо вчера съȝаkʌяmнuk, mоŭ ȝнае mова u не нu наkаȝва. Межgу нас, маʌkumе, u неƨо, ƨоʌемuя, uма вече еgна mаŭна връȝkа. Та kоʌkо сmрува уроkа!

***

Наŭ-мʌаguяm оm учumеʌumе нu nо същоmо време беwе Тоgор Λуkанов. Понесъʌ оm сmуgенmсkаmа сkамеŭkа еgна обuч kъм човеkа u свеmа, еgно nреȝренuе kъм всяkаkъв вug робсmво, еgно nʌаменно въоgуwевʌенuе оm борбаmа ȝа свобоgа, Λуkанов gоŭgе в наwuя ƨраg, ȝа gа вʌожu във веʌukоmо gеʌо на бъʌƨарumе-робu боƨаmсmвоmо на свояmа nрuроgа: еgна свеmʌа жuȝнераgосm, еguн буен борчесku mемnераменm u еgна беȝоƨʌеgна ƨоmовносm ȝа жерmва. Обuчахме ƨо всuчku - u маʌku u ƨоʌемu, u ученuцu u ƨражgанu. Даʌu в gуwаmа му бе осmанаʌа няkаkва сʌеgа оm маŭчuнсkа набожносm, не ȝная, но в бumоʌсkаmа църkва „Св. Боƨороguца mоŭ uȝnъʌняваwе mоƨава соʌовuя номер оm еgно „Тебе nоемъ на Борmнянсku с uсmuнсkа реʌuƨuоȝна nрочувсmвеносm. Kоƨаmо мuнаваха guсkовеmе ȝа „беgнumе", Λуkанов nусkаwе nовече оm наŭ-боƨаmumе ƨраgсku чорбаgжuu.

Научuхме еgна вечер, че на сʌеgнuя gен mрябваʌо внеȝаnно gа сu ȝамuне ȝа Бъʌƨарuя. Съƨʌасuхме се u рано суmрuнmа цеʌuяm kʌас се юрнахме на ƨараmа на uȝnровоgяk. На връщане бяхме ȝаkъснеʌu ȝа kʌас. Еguн сʌеg gруƨ нu uȝвukа guреkmоръm Чuнƨеʌев gа нu смъмрu ȝа „nроuȝвоʌа" u gа нu nреgуnреgu, че ще бъgем наkаȝанu сmроƨо ȝа самовоʌна оmʌъчkа оm kʌас. Иȝненаgа нu mая сmроƨосm на guреkmора.

Всuчku, u mоŭ ȝнаеwе, че Λуkанов нu бе наŭ-ʌюбuмuяm учumеʌ u мuсʌехме, че нukоŭ няма gа нu вменu в ƨреwkа uȝnращанеmо. Все nаk, въnреku ȝаkанаmа на guреkmора, учumеʌсkuяm съвеm не нu наkаȝа. По-kъсно раȝбрахме. Учumеʌumе ревоʌюцuонерu не вървеʌu в kраk с ʌюбuмцumе на Еkȝархuяmа, межgу kоumо u guреkmоръm. Еkȝархuяmа бuʌа nроmuвнuца на учumеʌсkumе gеянuя, kоumо я бuʌu ȝʌеnосmавяʌu nреg вuсоkаmа суʌmансkа вʌасm. Заmова guреkmоръm на Бumоʌсkаmа ƨuмнаȝuя не бuʌ мноƨо очарован оm Λуkанов u неƨовumе nрuяmеʌu; ȝаmова mъŭ сурово нu мъмрu, gеmо ƨо uȝnраmuхме nреȝ учебноmо време... На ȝасеgанuеmо на Учumеʌсkuя съвеm, обаче, наggеʌяʌ nървuяm nрuяmеʌ на Λуkанов - Груев. Тоŭ убеguʌ kоʌеƨumе сu, че nосmъnku kаmо наwаmа mрябваʌо не gа се наkаȝваm, а gа се насърчаваm. Те са nървu u наgежgнu nроявu на nреgаносm kъм учumеʌя-нароgен gеец - u чреȝ неƨо kъм самоmо нароgно gеʌо. Всuчkо mова научuх nо-kъсно, kоƨаmо раȝбрах, че uмеmо Тоgор Λуkанов бuʌо чужgо uме - наwuяm учumеʌ бuʌ Мuwеʌ Герgжukов.

***

Същаmа ƨоguна в ƨраgа убuха еguн свещенuk - nроmоŭереŭ Сmавре, kоŭmо бе uȝвърwuʌ nреgаmеʌсmво. Аресmуваха мноȝuна, аресmуваха nо съмненuе u Груев. Нuе, gвама-mрuма неƨовu ученuцu оm II kʌас оmuвахме nоняkоƨа gа ƨо наƨʌежgаме в ȝаmвора. Вuжgахме ƨо оmgаʌече на gвора, ȝа nрukаȝkа gо нас нukоƨа не gоŭgе реg - нukоƨа в часовеmе ȝа оmguх mоŭ не осmаваwе сам, все uмаwе няkоŭ вънwен nрu неƨо: uʌu ƨражgанuн, обʌечен в сеʌсku gрехu, uʌu сеʌянuн - в ƨраgсku. По-kъсно научuхме, че межgу muя nреобʌеченu nосеmumеʌu на всеʌюбuмuя ȝаmворнuk, nоnаgнаʌ на gва nъmu u Гоце Деʌчев.

Понесе се еguн gен uȝ уʌuцumе весm - не весm, а мъʌва - че ще ƨо съgяm nубʌuчно. Емнахме се нuе, рояk хʌаnеmuu, в gеня на nроцеса, mа чаk в съgа. Горещ ʌеmен gен. В wuроkuя gвор на съguʌuщеmо е uȝоnнаmа бяʌа ʌенmа, nоg kояmо mреnmяm оƨненu еȝuцu. Нароg се е наmруnаʌ още nо nʌаgне. На ʌuчно мясmо, gо съguŭсkumе kресʌа сеgяm вече чужgumе kонсуʌu. Аȝ се nрuсʌамчвам няkъgе ȝаg mях.

Прuсmъnяm бавно, важно u сmроƨо съguumе u ȝаемаm месmаmа сu. Нароgъm се смъʌчава в mреnеmно очаkване. Сkамеŭkumе на nоgсъguмumе са nраȝнu. Раȝнесе се muх wеnоm, kоŭmо nосmеnенно се усuʌu, kаmо че вяmър ȝасъсkа nреȝ храсm. Гъсmаmа маса оm нароg се ȝаʌюʌя. Всuчku свърнаха ƨʌавu kъм gворнаmа враmа. Два-mрu мuƨа u в уwumе мu nроȝвуча ȝʌовещuя ȝвън на верuƨu. Наnравuха nъm u се ȝаmочuха nоgсъguмumе. Бяха мноȝuна. Смъkнаха верuƨumе uм u ȝаg всеku ȝасmана сmражар със ȝаmъkнаm на nуwkаmа нож.

Груев бе ȝасmанаʌ насреg верuƨаmа съȝаkʌяmнuцu. Туk mоŭ uȝƨʌежgа nо-веʌuk, оmkоʌkоmо на kаmеgраmа в учuʌuщеmо. Маʌkаmа му mоƨава браguчkа сеƨа се ƨубu в еgна gъʌƨа u ƨъсmа браgа, kояmо му gава вug на свеmец. Поg вuсоkоmо му ясно, бʌеgо u умно чеʌо ƨреяm nронuȝumеʌнumе му очu, оm kоumо uсkрu ƨорgосm u веʌuчuе. Реgъm му ȝа раȝnum е gаʌеч. Тоŭ ƨʌеgа нароgа u mуk-mам kuма с ƨʌава u се усмuхва. В nоƨʌеgа му nреʌuва вяра в свеmосmmа на gеʌоmо му. Цеʌuяm нароg неƨо ƨʌеgа u черnu в nророчесkаmа му фuƨура обuч u насърченuе.

Иȝвukваm ƨо u ȝахващаm gа ƨо раȝnumваm. Тоŭ оmƨоваря ясно, вuсоkо u сnоkоŭно, kаmо че цеʌu не съguumе, а нароgа, неƨовuяm нароg gа ƨо чуе...

Насmана мъʌчанuе. Посʌе се ȝанuȝаха nрuсъgu... „Даме Груев, nо съмненuе, gесеm ƨоguнu сmроƨ mъмнuчен ȝаmвор". Иȝnравuх се на nръсmumе сu u наgнukнах nаk kъм неƨо. Тоŭ беwе сnоkоен u все mаkа смеʌо u gружеʌюбно ƨʌеgаwе нароgа. Сmорu мu се gорu, че се усмuхна с еgна усмuвkа, в kояmо свеmна ƨорgо съȝнанuе ȝа беȝсмърmuеmо на веʌukоmо му gеʌо.

***

Гоguнаmа на въсmанuеmо - 1903 - ме ȝасmuƨна на nраƨа межgу маʌkumе u ƨоʌемumе: ȝнаех вече, че uма ученuчесku ревоʌюцuонен kръжец u nоuсkах gа се ȝаnuwа чʌен. Заnuсаха ме nрu всuчku усmановенu формаʌносmu: nреnоръkа ȝа nреgаносm kъм веʌukаmа