Discover millions of ebooks, audiobooks, and so much more with a free trial

Only $11.99/month after trial. Cancel anytime.

Полето на звездите
Полето на звездите
Полето на звездите
Ebook116 pages

Полето на звездите

Rating: 0 out of 5 stars

()

Read preview

About this ebook

Тази книга разказва историята на поклонник, който решава да остави зад себе си перипетиите на всекидневието и да тръгне по Пътя. По маршрута прекосяващ Иберийския полуостров в Испания той среща хора и попада в ситуации, които оставят отпечатъка си върху него като му помагат да открие истинската си същност и дават нов смисъл на живота му. Историята е един нов поглед върху вечните теми за любовта, богатството, смисъла на живота, връзката със себе си и с природата.

LanguageБългарски
PublisherDante Garcia
Release dateMar 21, 2020
ISBN9780463367421
Полето на звездите
Author

Dante Garcia

I am Dante Garcia, author of The Field of Stars. I was born in the city of Buenos Aires and graduated in engineering, with further studies in various international institutions. I developed my professional career in different parts of the world, and among many trips I had the opportunity to live and meet people from each of the continents, developing an increasingly intense spiritual path. In 2015 I had the gratitude to travel the Camino de Santiago and today I want to share with everyone through this work.

Related to Полето на звездите

Related ebooks

Reviews for Полето на звездите

Rating: 0 out of 5 stars
0 ratings

0 ratings0 reviews

What did you think?

Tap to rate

Review must be at least 10 words

    Book preview

    Полето на звездите - Dante Garcia

    ПРОЛОГ

    Написах тази книга в израз на благодарност към живота. Надявам се с нея да вдъхновя повече хора да изминат Пътя на св. Яков, по-познат като Пътят на Сантяго¹ , както и да провокирам размисъл.

    Историята е базирана на личните ми преживявания като поклонник, реални и символични, по „пътя на любовта", по който всички вървим. Не мога да определя книгата нито като туристически наръчник, нито като исторически, или като приключенска, въпреки че съдържа по малко от всички тези елементи.

    Също искам да изразя благодарността си за две неща. Първо, че имах възможността да измина Пътя на св. Яков и второ, за това че успях да напиша тази книга, чрез която се надявам да създам връзка с всеки един от вас, който чете тези редове.

    Желанието да напиша книга се зароди в мен докато вървях по Пътя, и естествено тя носи духа и идеите които той ми вдъхна. Впоследствие разбира се тя премина през много трансформации докато търсех баланса между краткостта на японското хайку и многословността на роман, като основната ми цел бе историята да е четивна, вдъхновяваща и позитивна. Простете ми за несъвършенствата ми като писател, никога не съм бил такъв. В този случай обаче писането не бе и особено трудно, историята бе вече в мен. Да я облека в думи обаче ми коства много часове усилия и пълно отдаване. Надявам се, че тази кратка история пълна с магия ще вдъхнови размисъл и ще ви достави удоволствие. Аз определено се наслаждавах докато я пишех.

    Данте Гарсия

    Началото

    Целта ми бе да видя Индия. За мен тя беше рай, страна на мечтите, страна напълно различна от всичко, което бях виждал до момента. Страна илюзия, създадена от многобройните снимки и филми, които бях виждал и от многобройните разкази, които бях слушал. Не на последно място тази магична земя бе един от световните центрове за духовно развитие. Бях изучавал вече някои техники за медитация и бях чел книги, които ми се струваха невероятни. Те ме пренасяха в един сюрреалистичен свят, където времето и пространството бяха безкрайни, виждах божествени дестинации, които никога не бях изследвал. За мен пътуването до Индия бе необходима стъпка, за да продължа пътя на вътрешно развитие, който бях решил да следвам. Въпросът не беше дали имам куража да предприема това пътуване, да зарежа всичко или не. Това което ме спираше бе съмнението какво ще постигна с подобно приключение, дали очакванията ми ще се оправдаят. От известно време работех над себе си, като основната ми цел бе да се опозная. Исках да постигна утопичната цел на изобилието, въпреки че в очите на хората около мен нищо не се бе променило особено.

    Исках да трансформирам неизбежните и рутинни отговорности в нещо ново, въпреки че знаех че ще трябва да се изправя срещу мнението на много познати, които ще се опитат да ми казват какво е правилно и какво не. Признавам, че това ми донесе повече тревожност отколкото яснота, тъй като техните идеи значително се различаваха от моите, и преди всичко защото мнението им бе важно за мен, особено това на най-близките ми.

    Имах добра работа, годеница, която обичах, приятели, които изпълваха времето ми с невероятни преживявания, животът ми бе подреден идеално. Но изведнъж всичко това бе застрашено от една искра, нова и бунтарска. Вселената също сякаш бе срещу мен и моята дързост – паспортът ми, който трябваше да е готов за седмица, се забави с месеци, поради административни проблеми.

    Бе вдъхновение, което някои наричат ентусиазъм, а други криза на средната възраст. Но няма значение как ще го наречем, бе чувство което усещах в цялото си тяло и по чудо, поради някаква странна причина, успях да разпозная, нещо което никога не ми се бе случвало преди. Не исках да захвърля тази възможност, това бунтарско желание, което животът ми поднасяше. Това начинание идваше от сърцето, чувствата ми бяха автентични, начинанието ми не можеше да е грешка. Бог знае защо, но когато дойде моментът да взема решение и да действам моят глас тежеше сто процента. Като че ли бях собственикът на безценно съкровище и можех да му сложа каквато цена пожелая. Оставаше само да финализирам транзакцията. Това се превърна в следващото ми поле за битка. Оказа се, че да намеря и купя билет не е толкова лесно като просто да кликна няколко пъти върху клавиатурата. Накрая намерих полет за след около три месеца до Лондон. Най- накрая бях изсвирил началото на един мач, който нямах идея как ще завърши...И отново съдбата си бе казала думата – бях закупил билет не до Индия, а само до Лондон. Идеята ми тогава бе от там да продължа както мога - по земя, вода или въздух - пътуването си към Изтока.

    Месеците течаха, а аз живеех живота си както винаги в моя град. Една вечер обаче докато се бяхме събрали на по бира с приятели и обсъждахме плановете си за бъдещето един от тях изведнъж ме попита: „Защо не изминеш Пътя на св. Яков?" Идеята ме изненада, но ми се стори интересна. Не влизаше в плановете ми и не знаех нищо за този поклоннически път. Бях чувал само за съществуването му, нищо повече. Но не исках

    Enjoying the preview?
    Page 1 of 1